Аgia, много съжалявам за загубата ви. Но мисля, че сте постъпили правилно като сте избрали евтаназия. Ние нямаме домашен любимец, но кучето на родителите на съпруга ми умря в ръцете ни в страшни мъки, защото по това време свекър ми беше в чужбина и не искаше да вземе решение. За нас беше ужасно, за нея, миличката, също. Сега те имат ново куче, ние вече сме отделно, но все още, когато ходим, аз чакам булонката да ме посрещне. Така и не свикнах с новото животинче. Предишното просто беше до мен в страшно трудни моменти. И ми липсва, много. Само едно да кажа: бях много болна, а тя почти не ме познаваше. Въпреки това отказа да се храни на обичайното си място, стоеше до леглото ми. Не мръдна от краката ми, докато не се оправих. Много плаках, когато си отиде. И имаше защо!
Дано скоро преодолеете болката. Между другото, булонката, за която разказах, е намерена на улицата. Свекър ми я е прибрал.
Дано скоро преодолеете болката. Между другото, булонката, за която разказах, е намерена на улицата. Свекър ми я е прибрал.
. но пък от друга страна домашните животни са много добър начин децата да се научат да обичат и да губят любими същества, да разберат и приемат фактите от живота - раждане, безрезервна любов, смърт... колкото и да ме е страх, че ще страда, аз бих казала на детето какво се е случило и бих се опитала да му обясня и да му помогна да изживее мъката си. на времето кучето ни на село беше умряло при нещастен случай, родителите ни ни казаха, че са го откраднали. след години с брат ми разбрахме истината и едно че го преживяхме два пъти, второ, много обидно ни стана, че са ни излъгали.