аз или живота на детето ми ?

Terre, личи си че си много смело и свястно момиче!!! Сигурна съм, че само хубави неща ще ти се случват занапред, и след хубавото детенце, ще последва и някоя споделена любов, която ще ти помогне да осъзнаеш колко неструващ е спермодонора на твоето детенце (такова "нещо" не се нарича "баща" - и без да знам историята, съм на това мнение)

Днес е поредния ми кошмарен ден! 
Понякога се чудя защо позволявам да се случва всичко това, защо забърквам и бъдещото си детенце в този кошмар да живее без тати  ....незнам мили мами колко съм смела, вече ми е трудно а ще става и по-трудно.....все още съм безумно влюбена в нашия тати  нямам сили за нищо, омръзна ми да плача, този кошмар няма ли край вече  не е честно така, защо господи, защо ??? 

Здрасти, terrе!
Мисля, че не съм ти писала до сега. Искам да те поздравя за решението да задържиш бебето. Надявам се да се справиш със своите емоции и чувства и да си много силна.
Ще видиш, че детето е нещото, което ще ти дава стимул и желание за живот.
Вярвай знам какво е да осъзнаваш, че новото създание ще расте без баща си, но трябва да се примирим с това и да продължим.
Виждам, че още имаш надежди. Виждам, че много те боли. Искрено ти съчувствам и ти пожелавам все по - рядко да изпадаш в такива състояния. Те са неизбежни, защото сърцето си е сърце и на него не може да се каже какво да чувства.
Поздрави, миличка!

Благодатя ви мили мами, незнам какво щях да правя без вас!   
Много ми е тежко, а и вредя на бебчето ми с тези сълзи всеки ден....понякога се чудя каква майка ще съм? Много въпроси си търсят отговорите в бременната ми глава 
...днес получих и няколко такива отговора - истината боли много.....
Ще се постарая да не плача толкова често, милото ми бебче, още от сега го подлагам на стрес 
Sissi_82, много сладурско и здраво бебче да си гушкаш тези дни ти пожелавам 
Благодаря на всички ви !!!

Мила, взела си вече едно решение, поела си по един път. Няма значение дали е правилния или погрешния - връщане на зад няма. Недей да страдаш по неща които биха могли да бъдат друго яче, но не са. Ще кажеш, лесно е от страни, но повярвай за теб е най-добре да се съсредоточиш над настоящето и бъдещето.
Дано скоро ти премине и се опиташ да се порадваш на бременността 

Терре, ще има ли кой да ти помогне първите месеци с бебчето? Твоите родители?

Като чета написаното от тебе и ми става много криво  , не зная какво ти е на тебе... дръж се мила, имаш нашата подкрепа - ще се справиш, макар и трудно, и ще бъдеш страхотна майка 
Засега се наслаждавай на бременността, не се измъчвай с въпроси и отговори, повярвай, че ще има ново щастие за тебе, може би не в момента, но след някоя и друга година... наистина!

През последният месец и малко бях "забравила" за бебенцето ми ....много неща научих и това което ме измъчва най-много беше че нашия тати няма да е с нас, не иска да е с нас и малкото ми съкровище, тази невинна душичка няма да си има тати а той не се интересува от нея  ......исках единствено да го направя щастлив....а вчера ми каза, че точно от мен не иска дете  .....почувствах се като негодна, като непотребна вещ, като боклук едва ли не.....
От вчера слънчицето ми не е спряло да ми раздава ритничета, явно ме подсеща, че имам него и да не се притеснявам. Осъзнах се, че то е най-важното нещо в живота ми и ще се постарая да бъде най-щастливото дете на света нищо че ще сме си самички.....днес ми е по-леко...
Благодаря на господ, че имам такива родители, които ме подкрепят и ще ми помагат и очакват с нетърпение второто си внуче!
Въпреки всичко не упреквам нашия тати. Нашата история е дълга и широка.... и все още го обичам много.....той е и ще си остане голямата ми любов!!!

terre  в нашия мартенски отбор имаше едно момиче което реши да направи аборт по причини много близки до твоите, нямам право а и не искам да я съдя, но незнам защо все си мисля че рано или късно тя ще съжали за взетото решение
100 % съм сигурна обаче че ти никога няма да съжаляваш за решението си да оставиш бебчето
Възхищавам се на смелоста ти  и ти пожелавам много късмет

P.S. Колкото до таткото , бъди сигурна че си взела от него най-доброто и най-хубавото което е можел да ти даде

Terre, следя темата ти отдавна.Безкрайно се радвам, че си решила да оставиш детето.Това е най-доброто и правилно решение,защото няма нищо по-добро от това да избереш живота пред смъртта. Недей да тъжиш,че ще отглеждаш децата си без баща. Тази тъга е по- поносима от мъката, която би изпитвала от загубата на дете заради нечии прищевки, плод на злоба, невежвство и простотия. Преди 10-ина години загубих първото си неродено дете поради ред причини, поредица от събития....Горчив урок за мен, който доведе до смяна на приоритетите ми! Все още изпитвам вина без да съм виновна,че допуснах това да се случи,че не направих всичко за да защитя този крехък живот,който растеше вътре в мен,че се подведох....и загубих!Тази ми ужасна грешка по- късно се превърна в извор на сили за двете ми деца за да ги има!Кошмарни бременности,излежани,изстрадани, на косъм от смъртта!Днес знам, че преди всичко съм майка и децата ми са преди всичко- опция първа! Мъжът си е все същият и все така  подвива койрука като стане напечено.Поради това и други причини по отношение на живота, здравето и бъдещето на децата МИ,той няма думата!

Мила,
дръж се!!!
Когато пусна тази тема, ти писах и те поздравих за здравия разум, който надделя и реши да оставиш детето! Сега трябва да събереш отнякъде сили и да се справиш със всичко (а то е много и хич не е лесно!), което предстои. Слава Богу, че родителите ти са до теб!

Колкото до хубостника (когото не разбирам защо още обичаш, ама тя любовта не е за рабиране), който има...как да го нарека това?!!?  безумието да каже на една жена "точно от теб не искам дете" след като вече й е направил такова !!!!!!!!!!!! На мен не ми го казаха с думи, но ми го показаха с липсата на каквато и да е заинтересованост - като казвам липса - нашето БНД/ЕРД НЕ ЗНАЕ кога е родена дъщеря му, сигурно не знае и как се казва, макар кварталните клюкарки да се стараят всячески да изровят информация.
Разбирам те толкова добре! Пази си силиците и нервите, защото след раждането това, че човекът, когото си искала да направиш щастлив като му родиш дете, няма да го има до теб още повече - страшно!!! - ще ти липсва. Ще искаш да види как детенцето заспива, ще искаш да знае колко прилича на него, ще искаш толкова много да споделиш, защото имаш чувства.......НО.....
не искам да те отчайвам, но да знаеш, че е много тежко след раждането, когато го няма таткото! Аз може би щях да се чувствам по-подготвена за тези емоции, ако някой ме беше предупредил (нямаше кой да ми каже...)

Пиши ми на лични, ако искаш, защото може би мога още някои неща да ти кажа - дори чисто практични - за ситуацията в която си.

И не се отчайвай!
Колкото и да горчи и да те боли в момента, като се засмее малкото слънце съвсем скоро в прегръдките ти, ще разбереш, че няма по-важно нещо да света. И никакви идиоти, които не заслужават любовта ни, не могат да ни отнемат това щастие!!!

Нефертити го е казала много хубаво: "бъди сигурна че си взела от "таткото" най-доброто и най-хубавото което е можел да ти даде"

Прегръдка!
И не плачи, защото като плачеш човечето също плаче!!! (и аз плачех, признавам си, просто не може да стискаш зъби до безкрай, но поне се опитай!)

Тере,мног прегръдки и целувки и от мен ,знам колко е трудно затова те прегръщам силно.

Искрено се надявам живота рано или късно да ми се реваншира, вярвам, че с моето слънчице ще сме си щастливи ! Чудя се защо някои мъже постъпват така, та това са децата им, тяхната кръв......могат ли да живеят спокойно и щастливо така?!?.....отговор не намирам.....все си мисля, че има частица в сърцето им която трепва и не са толкова безчувствени на каквито се правят....а може и да греша!?
И аз ви прегръщам силно, благодаря ви че сте тук, имам нужда от вас     
Знам, че ще ми е трудно и сега това е малка част от това което ми предстои.....
...имам най-страхотния подарък на света!!! 

terre, здрасти!
Мога да ти кажа наслаждавай се на бремеността си. Това е едно най - прекрасните състояния за жената. Даряваш живот.  Не губи от контакта с бебето. Говори му, гали го.
Знам, че е тривиално, но като се роди просто ще цъфтиш.
Не че пак няма да ти е тежко, но като го погледнеш просто всичко останало ще бледнее.
Казвам ти го от опит. 

Мила terre,
Не изчетох всички отговори към теб, а само твоите постинги.
Иска да ти кажа, че имаме много, много общи неща с теб -
1. Рождения ни ден,
2. Шанса Америка
3. Настоящата ти бременност
4. Предстоящото самотно майчинство
5. Любовта ти
6. Вярата в себе си.
...
Оставам с впечатлението, че съм по-възрастна от теб - много от нещата, които ти предстоят аз вече съм ги преживяла или ги преживявам в момента.
Пиши ми на лични съобщения, ако искаш да споделя с теб повече конкретни въпроси във връзка с близките ни съдби.

Тук, само за Америка, ще споделя накратко (подробностите - на лични): Не си сбъркала, че оставаш да родиш в България. С визата, на която разчиташ за легално влизане - ползата е НИЩОЖНА, а трудностите ОГРОМНИ предвид предстоящото ти раждане. Съществуват съвсем реални рискове дори американците да те отделят от детето ти и да те депортират след изтичане на разрешения ти престой в страната. А доколко по-леко се отглежда малко дете в Америка - отделен въпрос, СИЛНО усложняващ положението до невъзможност при нелегално оставане в САЩ.

Стискам ти палци!
Надявам се да ми пишеш - ще ти отговоря при първа възможност.
(Моят термин е 30 декември.)
 

Това не е вярно. Особено пък, ако никой от родителите не е US гражданин и не иска да претендира за попечителство. Никоя страна няма законите да отдели дете от майката /особено бебе/, освен ако майката не е наркоманка, алкохоличка и други нередности от този вид.

Имала съм много съдебни дела тук около детето ми, но това за попечителство се водИ, тогава, когато БНД ме беше оставил без виза. И за секунда на съда не му хрумна да ми вземе детето, напротив, решенията, които се взеха ми освободиха ръцете и за в бъдещето, когато ще се върнем в Бг с дъщеря ми. Не само това, а и бяха взети под внимание всички решения на българският съд до този момент. Както и американските ми такива се признаха от Бг съд.

Не бива да се подхожда със страх. Има Хагска конвенция и тя си действа.
При уточняване на попечителството на дъщеря ми, имаше 10-ина въпроса, по които съдията трябваше да ни анализира. Нито един не включваше, това дали аз съм легална или нелегална.

Това не определя дали един родител е добър за такъв или не.