Публикувана: 27 авг. 2007, 12:30 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 01:07 ч.

Правилата!!!

3 480
90
1

# 30 28 авг. 2007, 17:01 ч.

Мнения: 8 769

Ееех, Ваче...разбирам те. Вироглава си е малката Александра! Hug

Може би й е нужен малко повече респект (имайки предвид описаните от теб историйки тук) и повече време.
Например, ако сме в подобен магазин моите питат дали може да отидат еди къде си, или просто ми казват, че отиват там. Не знам дали аз ги научих така - все съм обяснявала до посиняване.
Също така за разговорите с непознати и вземането на неща-Кейти вече ме пита. Това добре.
Обаче не можем да постигнем напредък с прекъсването на разговори по телефона или разговори между възрастните. Обясняваме си още. Както и с пускането на водата в тоалетната и безкрайно дългото миене в банята... Tired

Съгласна съм с galll за начина на поставяне на граници. Сложността е, че трябва доста време, особено при по-упорити деца като палавницата ти!
Да я нагушкаш от мен! Heart Eyes

# 31 28 авг. 2007, 19:30 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Доня Туфиня в вт, 28 авг 2007, 17:01

Ееех, Ваче...разбирам те. Вироглава си е малката Александра! Hug

Аз казах ли ти!? Crazy

Тя има светли моменти и тъмни. Днес например ме е слушала навън, в рамките на възможностите си. Утре.. няма гаранция. Стигам до извода, че децата знаят прекрасно момента, в който могат да ни манипулират. И на цялата дандания (май сме като италианско семейство) тя се провиква в автобуса коклкото глас има "Мамо, много, ама мого те обичам" Mr. Green

Имам чувството, че моето ядосване е нечувано забавление за нея и затуй толкоз ме обича Twisted Evil

А свекърва ми, която е Овен, а майка й Водолей каза оня ден... вие сте ужасно скучи родители "Не пипай това, не прави онова..." Тя е побърквала майка си, страшно са се обичали, но много са се карали. Мъжа ми каза, че баба му е крещяла повече от мен. Та ми е ясна картинката аз Водолей, Александра Овен. То не е до зодии, ма аз виждам нещата как вървят по същия път Wink

# 32 28 авг. 2007, 20:22 ч.

Варна
Мнения: 6 878

При ясни правила играта е честна.
Сещам се за нещо на което особено много държа аз а и всички у дома, не знам доколко бих могла да го нарека правило. Уважение към чуждата собственост. Личните вещи са си лични и за да се вземат и ползват трябва да се уведоми или попита собственика. Никога няма да отворя протмонето на мъжа или сина си, те не биха ми бръкнали в чантата. Едва проходила, Сиси трябваше да разбере, че интересните неща в стаята и бюрото на брат и не се пипат, книгите също, цветята също и т.н. Ако искам да си вържа косата и нямам собствен ластик питам Сиси дали мога да ползвам неин и кой. Не са чак толкова много тези лични вещи но принципа за мен е важен.

# 33 29 авг. 2007, 12:18 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: Flash* в вт, 28 авг 2007, 20:22

Уважение към чуждата собственост.

Аз все още се лашкам от едната до другата крайност за този принцип, що се касае до играчките им.
Искам да знаят кое на кого е, но и да си ги отстъпват и да си играят заедно.
Ние сме три деца, в осъзнатите си спомени нямам такива, когато някой да не е можел да облече дреха на другия, да ползва червило/козметика на сестра си (брат ми разбира се не бе толкова засегнат от размените), всеки си имаше албим със снимки и разни свои си неща, които бяха с лесен достъп до другия, но след запитване, разбира се.
Не зная как точно сме били като малки....и сега не зная какво точно да приложа на дребосъците специално по този въпрос.

# 34 29 авг. 2007, 12:31 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Flash* в вт, 28 авг 2007, 20:22

Сещам се за нещо на което особено много държа аз а и всички у дома, не знам доколко бих могла да го нарека правило. Уважение към чуждата собственост. Личните вещи са си лични и за да се вземат и ползват трябва да се уведоми или попита собственика.
...

Това е закон и у нас. Мен майка ми направо ме е "програмирала". Няма сила на света, която да ме накара да бръкна в дамската й чанта, пък да не говорим за портфейл чак. В джобове също не мога. Просто не мога. Напоследък майка ми чак се дразни като й поискам нещо от нейната чанта и тя вече, на стари години, казва "вземи го от чантата ми, еди-къде си е". Нося й чантата. Просто не мога да бръкна вътре. И чужд телефон не пипвам. Това пък дразни мъжът ми. Ако трябва да се набере някой от неговия телефон - нося му го да ми го избере той. Не защото имам проблем със софтуера разбира се.

И децат така съм научила. Всеки си има бюро /вече/, всеки си има чанти, портмонета, лични и неприкосновени вещи и пространство и да се навлиза в него, особено без позволение, е проява на изключително лош вкус. Вече дори и Крисо се усеща и успешно разграничава "мое" и "твое" от "лично и неприкосновено".

# 35 29 авг. 2007, 13:29 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Flash* в вт, 28 авг 2007, 20:22

Ооо, за мен е правилно. Александра още от бебе знаеше, че в моята чанта не се бърка. Когато проходи я докопваше, но аз още тогава парирах тия интереси. И досега в чантата ми не се бърка, същото важи за портмонетата на баща й и на мен. За ластиците не я питам, взимам си Rolling Eyes

. Не съм права сигурно, защото за мои вещи я карам да пита. Същото трябва да важи за мен Embarassed

Дара, при мен е същото. Не мога да бъркам по чанти. Нося ги. За телефоните също. Едно, че не се оправям със софтуера (чужди телефини са ми тъмна Индия Crazy

), но и не пипам телефона на мъжа ми, както и той моя Grinning

. Не се обаждам, когато го търсят, а него го няма. Вдигам само след изрична молба да го направя Wink

# 36 29 авг. 2007, 13:34 ч.

София
Мнения: 13 206

Туфи и ние сме три деца Mr. Green

Не знам как е било, ама всеки си е имал вещи. Между другото не помня някога да сме се карали за вещи, освен сигурно като 3-4 годишни.

# 37 29 авг. 2007, 13:37 ч.

Мнения: 1 404

Ния е още само на три,затова и правилата и са малко:
1.в колата винаги в столчето и колан-около 2 мсеца се дереше от рев по тоя повод
2.на паркинг и при пресичане-само за ръката ми-много лесно се получи
3.ръцете се мият след разходка и преди ядене,зъбите вечер и сутрин-върши го с удоволствие
4.хората не се удрят,само възглавниците Mr. Green

Дара,имам един въпрос-а как се обръщат децата ти към възрастните от близкото ви обкръжение?Може би греша,но след като имаше няколко сърдити"каки" на 30 години от обидното обръщение"Лельо.....",научих Ния да говори на всички по имена Crossing Arms

# 38 29 авг. 2007, 13:53 ч.

Мнения: 503

И ние сме трима, но се купуваше един шоколад, който деляхме по равно (не заради нямането). Много неща бяха общи. Въпреки това се научихме на уважение към собствеността и личното пространство на другия. Нашите явно са били виртуози! Simple Smile

# 39 29 авг. 2007, 14:06 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Bili в ср, 29 авг 2007, 13:37

...
Дара,имам един въпрос-а как се обръщат децата ти към възрастните от близкото ви обкръжение?Може би греша,но след като имаше няколко сърдити"каки" на 30 години от обидното обръщение"Лельо.....",научих Ния да говори на всички по имена Crossing Arms

С прилежно и ясно прибавено "чичо", "лельо", "како", "бабо" и т.н. Ако някой бъде неуместно състарен, той им прави поправка своевремнно. Имаме един такъв познат, който има деца по-големи от сина ми и е с година по-голям от мен самата, но поправи Крисо, че не бил чичо, а батко. ОК, няма проблем. Във всеки случай не им е връстник и не може да се говори само на име. Е, ако възрастният е някой изчанчен и особено много държи да няма дистанция, тогава децата се съобразяват, но такова е правилото.

Просто въпрос на принципи и предпочитания, т.е. чисто лична преценка. Аз самата, например, ненавиждам да се фамилиарничи с мен, не обичам да ми се говори на "ти" от непознати, самата аз не си го позволявам и държа дистанцията да се спазва, включително и от деца - познати и непознати. Естествено, това се отразява и на възпитанието, което давам на децата си. За някои - повечето хора даже - да не се говори на малко име и на "вие" е префърцуненост и предразсъдъци, а за мен проява на добър вкус. По тази точка не мога да се разбера дори и с мъжа ми, така че изобщо не се наемам да давам оценки кой греши и кой не. Laughing

# 40 29 авг. 2007, 14:14 ч.

Мнения: 251

Цитат на: dara в пн, 27 авг 2007, 13:06

Наистина е трудно да се заявят ясни правила. Става дума по-скоро за линия на поведение, която се следва и чиито граници общо взето се следват. Ако искаш конкретни правила, ето някои за които се сещам на първо четене:

- думата "няма" не съществува в речника им;
- въргаляне, тръшкане, ритане, плюене, хапане не са приемлив вариант за изказване на недоволство по какъвто и да е повод;
- никога, при никакви обстоятелства нямат право да се опитват дори да посягат на родители, баби, лели и прочие възрастни;
- задължително се мият ръце при прибиране от някъде, след тоалетна, преди хранене;
- на масата се храним чисто и не се носят предмети, не се става и не се разхожда за кратки почивки;
- дрехи се събличат моментално след прибиране и задължително се сгъват и подреждат също така моментално. не "след малко";
- спи се следобед;
- на възрастен не позволявам да се говори на малко име;
- в колата се слагат колани;
- не се прекъсват възрастните, когато говорят. чакат се да приключат и тогава вече може да се изкаже детето /тук още си правим забележки/;

Ох, има още много, но наистина ли е толкова важно какви конкретно са правилата? Идеята според мен е просто да се очертаят някакви граници, които детето знае, че не се преминават и опитите му това да се случи да бъдат безкомпромисно парирани в зародиш.

Всичко изброено без две неща:
Нямаме правило да се слага колан в колата, винаги се вози на задната седалка в/до мен!
Също така и за говоренето на възрастни на малко име! На всички /без бабите и дядовците й/ ги нарича по малки имена! Досега никой не се е сърдил, Bili е написала защо Wink

Мога да се похваля, че Елена определено спазва правилата bowuu

За спазването на правилата трябва постоянност Peace

# 41 29 авг. 2007, 14:21 ч.

Мнения: 3 146

Извинете, че се намесвам, но направо съм потресена от спартанската дисциплина, която проличава от повечето постове. Аз, като малка, бях подложена на подобна и трябва да кажа, че не съм се чувствала добре изобщо. При нас също има правила, като например да не удря, да не обижда, да ен пресича сам улиците, но да го слагам гладен да легне, защото искал да си сложи играчка до чинията, ми се струва възпитания от викторианската епоха или нещо пуританско. Изобщо, наказването с глад го смятам за безобразно. И какво значи да не носи никакви играчки в хола? Защо? Какво ще стане? След години няма вече да ги носи там. На мен дори ще ми липсва.
Тъкмо защото на мен ми поставяха толкова строги ограничения зная колко вредни могат да са те най-вече за самочувствието на детето. Все едно чета книката от 70 година, която намерих в нас, за възпитанието на децата.
Не се прекъсват възрастните, като говорят, направо ме изуми. Какво толкова се случва, ако 3-годишно дете прекъсне възрастен? И не ми обяснявайте, че затова "днешните млади" са толкова невъзпитани и не уважават възрастните...

# 42 29 авг. 2007, 14:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Написаното за обръщението към различните хора ме впечатли много.

По този повод се сетих, че някъде бях срещнала следното нещо.
Използването на съответни обръщения към различни хора може да се използва за възпитаване на детето да си подтавя границите познати/непознати или близки/чужди хора. Например, обръщения от вида "лельо, чичо, како" и др. подобни да се използват само за най-близките до семейството хора - приятели и роднини. Към всички останали хора се препоръчва обръщението да е "госпожо, господине". Така се поставяла и дистанцията за събеседника, и детето само спазва тази дистанция.

Вярно, че в българските порядки тези обръщения се използват като указване на авторитет в семейната йерархия, а това, което написах е измислено от западняци. Навремето, обаче, го използвах с децата и май добре се получи. В началото им беше странно, но после дори започнаха да се мислят за по-възпитани и им харесва. Допада им малко стреснатата, но изумителна реакция на околните.

# 43 29 авг. 2007, 14:49 ч.

Мнения: 251

Цитат на: gergandi в ср, 29 авг 2007, 14:21

Аз съм възпитавана с почти същите правила!
Имам самочувствие и знам как да се държа възпитано Crossing Arms

За прекъсването на възрастните важи и за децата с които си играе! Това е правило, което показва на детето, макар и малко, че трябва да се изслушва събеседника!
За храненето се същото Crossing Arms

Масата не е място за игра Naughty

Никога не съм насилвала детето си да яде, ако е гладно сяда и се храни, ако не става от масата,но играчки Naughty

Същото е и с миенето на ръце и зъби и т.н.
Или играчките в хола ЗАЩО е необходимо из целият апартамент да са разхвърляни играчки, като има детска стая, която е само нейна и там и позволявам да прави каквото си иска!
Чрез правилата, които съм наложила малко или много се опитвам да възпитавам правилно детето си!

# 44 29 авг. 2007, 15:00 ч.

Мнения: 1 404

Дара,съгласна съм с всичко,което си написала,но може би за една по-късна възраст.Комшийката ми например е на около 35 и има дъщеричка на 7,Ния и каза "лельо",когато беше на две и ми се стори много трудно да обяснявам разликата между едната и другата кака,а може и просто да ме е домързяло Embarassed

Препоръчани теми

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Предложения за закуска

Бързи въпроси и отговори деца -6

Обича да върти всичко

Причина:

Причина: