бившите социалистически страни , системата набляга на акумулиране на всякакви знания, докато западния модел е да се изграждат полезни за живота на индивида знания и умения.
Аз да си призная съм за първата опция ( бийте ме с камъни).
Акумулирането на знания отваря хоризонти. Резултатите ги виждаме на изток и на запад
на изток хората знаят много, но не могат да решават проблеми в ежедневието, и са неефективни икономически, а на запад са по-ефективни, но с много ограничен мироглед и дефицит на елементарни знания.
В Италия например няма предмет Световна литература. Мъжът ми не знае кой е Чарлз Дикенс.
Но пък прави 23 пъти повече пари от мен.
Аз пък мисля, че истината е някъде по средата. И не само материалното благополучие е мерило. Уменията за самостоятено мислене те правят по-умен потребител не само на стоки, но и на информация, и в края на краищата си по-съзнателен гражданин според мен. А в това се корени гражданското общество, от което, знаем, зависи много.
Ти в България ли си учила световна литература?! Аз не помня да е имало такова нещо в програмата на МОН. Литературата в 12 клас свърши с "Тютюн" (пък за мен с "Лавина", щот се писах амбициозна).