amfibia,
преди всичко - горе главата!
И синът ми (сега на два месеца) имаше един кошмарен за мен период от седмица, когато буквално непрекъснато беше на ръце - и ходенето до тоалетна беше приключение, а за разходки навън и дума не можеше да става - не искаше да стои в количката.
Сигурно на моменти се чувстваш като затворник, окупирана от бебето и имаш други такива черни мисли. За мен най-тежкото беше, че имах чувството, че ще продължи така вечно...
Но добрата новина, е че има светлина в тунела
При мен стана така:
Най-напред си промених очакванията - тя неволята учи - приех, че цял ден ще го нося (даже следобяд спим той върху мен) и всяка пауза ми идва като бонус Колкото до домакинската работа - вечерта баща му поема щафетата и аз набързо свършвам това, без което не може.
Другото хубаво нещо е, че "бонусите" станаха по-дълги и чести
Например 2-3 пъти на ден по половин час, плюс разходки с количката. - поне на мен това ми се вижда много
И накрая, вече не се дере така, когато се наложи да го оставя за малко, а започва с мрънкане - станал е по-търпелив като знае, че скоро ще бъде гушнат. Вече мога даже зъбите да си измия сутрин
И за мен слинга е спасение - шие се лесно (във форума има инструкции) и разполагаш с две ръце да си приготвиш закуска
Може и да си купиш слинг, но според мен са неоправдано скъпи. Аз си купих плат, от който ми ушиха слинг-шал и такъв с халки, че даже остана плат за още един и цялото това удоволствие в рамките на 30 лева (най-вече заради този тип шал, за който трябват 5м плат).
Дълго стана..., но надявам се да ти даде кураж
преди всичко - горе главата!
И синът ми (сега на два месеца) имаше един кошмарен за мен период от седмица, когато буквално непрекъснато беше на ръце - и ходенето до тоалетна беше приключение, а за разходки навън и дума не можеше да става - не искаше да стои в количката.
Сигурно на моменти се чувстваш като затворник, окупирана от бебето и имаш други такива черни мисли. За мен най-тежкото беше, че имах чувството, че ще продължи така вечно...
Но добрата новина, е че има светлина в тунела
При мен стана така:
Най-напред си промених очакванията - тя неволята учи
- приех, че цял ден ще го нося (даже следобяд спим той върху мен) и всяка пауза ми идва като бонус Колкото до домакинската работа - вечерта баща му поема щафетата и аз набързо свършвам това, без което не може.Другото хубаво нещо е, че "бонусите" станаха по-дълги и чести
Например 2-3 пъти на ден по половин час, плюс разходки с количката. - поне на мен това ми се вижда много И накрая, вече не се дере така, когато се наложи да го оставя за малко, а започва с мрънкане - станал е по-търпелив като знае, че скоро ще бъде гушнат. Вече мога даже зъбите да си измия сутрин
И за мен слинга е спасение - шие се лесно (във форума има инструкции) и разполагаш с две ръце да си приготвиш закуска
Може и да си купиш слинг, но според мен са неоправдано скъпи. Аз си купих плат, от който ми ушиха слинг-шал и такъв с халки, че даже остана плат за още един и цялото това удоволствие в рамките на 30 лева (най-вече заради този тип шал, за който трябват 5м плат).Дълго стана..., но надявам се да ти даде кураж
