Та казано накратко - говорим за това, че сладката вода на планетата е на изчерпване. Или поне, не е неизчерпаема. И тези иначе приятни хора, се разгорещиха и оплюха начина, по който се разхищава водата. За индустрията и земеделието е ясно.
Тях очевидно ги дразнеше факта, че обикновените хора, които имат претенциите да са добри родители и човеци нехаят за това, че могат да оставят собствените си деца и внуци без питейна вода. Цитирам: "И всичко това, заради каприза на някой да се къпе по три пъти на ден, за да се похвали колко е чистоплътен. Или да пере дреха носена само няколко часа, която очевидно не е мръсна, но вече не мирише на омекотител". Цитирам по памет и малко извън контекста, но мисля, че става ясно за какво иде реч.
Въпросът ми е: Ако има някаква /дори и теоритична/ възможност питейната вода да свърши в следващите десетилетия, бихте жертвали удобството и навиците си, за да могат и вашите деца, внуци и правнуци да пият и да се къпят? Бихте ли го направили сега, на този етап? Да си взимате душ само веднъж на ден, а защо не и през ден? Да обличате непрана дрешка два дни поред, например? Да не перете чаршафите през ден, а веднъж седмично? Да обличате детето си с дрехите, които ви е дала сестра ви или братовчедката?/при производството на тъкани също се харчи много вода/ Да купувате за семейството си дрехи, които ще се носят повече от един сезон? И още, и още... примерите са безбройни.
И най-сериозният ми въпрос! Има ли смисъл родителите да задоволяват и най-малките капризи на децата си, да треперят понякога прекомерно над тях въпреки, че съзнателно или не ги обричат на мизерен живот в бъдеще? Под мизерен живот, имам предвид липса на достатъчно питейна вода и други природни ресурси, което несъмнено би довело до бедност и болести?
Вие сте! Аз още се колебая...