Благодаря ти,че си моето момиче

Съгласна.Не съм искала да обидя никой с "предпочитания", още повече Рени, която ми е супер симпатична /без да съм я виждала/ съфорумка.

Аз имам само хубави спомени Татко много често го нямаше - работа...Но пък като се върнеше ми четеше приказка и често заспиваше над книгата, а аз го будех ококорена и питах "И после какво станало?"И той, милият, продължаваше да чете, въпреки умората 8 години бях самО дете, та имах цялото внимание и на двамата - всичките гушканици, целувки, милувки, мили думи и поощрения - за тях бях най-най-.Дори с мама бяхме измислили специална математическа формула, която изчисляваше колко много ме обича Все още си я ползваме, когато искаме да си го напомним До ден днешен ако някой има късмета да ни критикува със сестра ми пред мама и тате - тежкО му
Когато се роди сестра ми тя стана "на татко момичето". Но не мога да кажа, че съм ревнувала. Получавах достатъчно внимание, а и тяхните занимания бяха твърде спортни за моя вкус. Сега като сме на куп все си пият двамата кафето. Радват ме - аз не пия кафе и не пуша, та гледам да не им развалям идилията.
На бала ми татко  ме покани на танц преди да тръгна и пя през цялото време с Ерик Клептън "You Are Wonderful Tonight" и това при положение, че не знае английски...беше много мило. Помня и погледа му когато ме видя за първи път бременна, в началото на 8 месец. Ходеше след мен сякаш ще се разпадна и трябва да е наблизо да ме събира
Сега е луд по дъщеря ми, а тя доста ми прилича.Все едно с нея наваксва всички моменти, които е пропуснал да бъде с мен и сестра ми.Татко е пич. Дядо също  е пич. Надявам се някой ден и децата ми да смятат мъжа ми за пич.

Много сме шести номер у форОмО.   Все по-малко ме привлича писменото общуване, защото се разбираме /пак е нещо де... / , но погрешно.

Не се изказах с контекст, че виждам обида в репликите ви и с цел да ви помирявам. Исках да кажа само, че понеже не познаваме чуждата болка не би трябвало да си мислим, че е по-малка от нашата.

Ами всъщност имам.
Често идваше да ме "рисува", когато си лягах. Много обичах, сега рисувам дъщеря ми по същия начин 

 pandora, разкажи, как се рисувате!

Помня, че абсолютно всяка вечер, преди да си легна, целувах татко по бузките, както и той мен.И това продължи до към 3-4 клас.Също така бях " на татко скъпоценното камъче"    / и все още съм /

И аз така 

celuvame se za leka no6t.ve4e sam na 22,omajena s dete i vse o6te e taka

Имаше момент, в който татко ми живя повече от три години сам. Майка ми беше извън Бг.И двамата с брат ми изпадахме в паника, ако той не си вдигне веднага мобилния и започвахме да си звъним един на друг кой кога точно го е чул и какво е казал. Татко ми тогава ни бъзикаше, че от нас не може едно гадже да завърти. И двамата с брат ми много го обичаме, трудно ми е с думи да опиша колко...Брат ми е страхотен мъжкар, татко ми много се гордее с него. Много обичам да съм заедно с тях двамата и да се топля от това, което виждам в еднаквите им погледи.

Миналата година татко ми навърши 60 години. Тази година много се чудих какво да му подаря за рождения ден, защото на близки или любими хора не обичам да подарявам общоприети или очаквани вещи. Винаги влагам някаква символика. Той ми каза, че не иска нищо, защото това, което му поднесох за 60год. му юбилей му стига за този, за следващия и всичките му останали животи на Земята... Подарих му това. В красив, цикламен шрифт в стилна рамка в същия цвят. Закачил си го е насред хола:

[/i]

"Не винаги съм съгласен с нещата, които правиш, но винаги ще бъда зад гърба ти - каквото и да направиш!"

Обичам те, татко!