Публикувана: 9 септ. 2007, 16:30 ч.
Последно мнение: 19 септ. 2007, 14:45 ч.

За фобиите да си поговорим...

8 908
106
1

# 90 14 септ. 2007, 00:13 ч.

Мнения: 399

Страх ме е от кучета...хапали са ме и сега ги заобикалям на почетно разстояние,особено ако съм сама! А нявга има кученце... Sad

Страх ме е и от тъмни улици...никой не може да ме види след залез слънце сама по улиците! Излючено! За това и едно време от диско се прибирах на разсъмване! Wink

От пернатите твари се страхувам само от петли и нищо друго!
Иначе никви хлебарки,мишки,змии и тем подобни не ме плашат!
Изпитах голям ужас първите 5 мин първия път когато летях със самолет! За следващите пъти нямах търпение!
И не на последно място изпитвам непеодолим страх от вода...дълбока,необятна,криеща толкова страховити същества водаааа! А работех на кораб насред океана! ooooh!

Като се сетя и тръпки ме побиват,ама лудо младо...

# 91 14 септ. 2007, 04:32 ч.

София
Мнения: 210

Цитат на: Илиана_М в чт, 13 сеп 2007, 22:39

Страх ме е да спя на тъмно, ако съм сама вкъщи (трябва да оставя лампата в коридора да свети, а вратата - отворена, иначе получавам диво сърцебиене и не мога да се успокоя да заспя). Ааа и гсм-то трябва да е в ръката ми - да съм в бойна готовност да звъня за помощ.

И аз съм така. Използвам и всякакви други трикове, за да се обезопася, или поне да съм вподготвена. Случвало се е да нареждам стъклени шишета или дезодоранти до вратата, та ако някой успее да отключи да имам време да реагирам. И задължително държа някакъв спрей до леглото - дезодорант, за комари, за почистване, важното е да е спрей.
Това все пак не е фобия, а обикновен страх, особено като се има впредвид в какви времена (и каква държава) живеем, но при мен се появи едва след като се ожених. Преди да заживея с мъж ми нямах никакъв проблем с това.

# 92 14 септ. 2007, 08:13 ч.

Мнения: 2 386

mili, и аз..

Имам неописуем страх от смъртта. Останалото се подразбира.
Това е първично фобийно състояние и почти всички други са производни.
Фобията не е просто страх. Тя е силен, обсебващ, най-често.. безпричинен страх.

# 93 14 септ. 2007, 08:17 ч.

Мнения: 2 386

Цитат на: мимина в пт, 14 сеп 2007, 00:13

..И не на последно място изпитвам непеодолим страх от вода...дълбока,необятна,криеща толкова страховити същества водаааа! А работех на кораб насред океана! ooooh!

Като се сетя и тръпки ме побиват,ама лудо младо...

Това е много интересен феномен, утре може би ще ви пиша за него повече Wink

П.С. Има и фобия от копчета, сериозно. И за нея си има обяснение..

# 94 14 септ. 2007, 09:06 ч.

Мнения: 503

Я, кажи за копчетата. Едната ми дъщеря категорично отказваше дрехи с копчета по едно време. Едва ли е фобия, но ми стана интересно. Аз изпитвам панически страх от задушаване, задавяне. Всички около мен ми се присмиват, като ме видят как скачам да "спасявам" разни деца при звука на закашляне. Другия ужас са миризливките, а сега ги има в изобилие.

# 95 15 септ. 2007, 14:26 ч.

Мнения: 103

Понякога погледът не трябва да е насочен само към конкретния страх или фобия; мисля, че винаги е по-добре да се гледа цялата картинка; един страх може да е много показателен, но да е само върха на айсберга, а важното да е това, което е преди и "отстрани" на страха.. не знам как да го обясня това без да навлизам в специализирана терминология Rolling Eyes

# 96 15 септ. 2007, 14:53 ч.

UK
Мнения: 3 959

Това не е фобия, но аз не мога да дишам ако видя по телевизията някой да се задушава, да е под вода или нещо такова. Просто не мога да си поема дъх.

А нещо друго - ужасно ме е страх от някакви тесни места - не клаустрофобия, а по скоро да съм заклещена някъде, да не мога да мръдна, за секунди просто започвам да пищя и ми изключват всички възможости на мозъка да мисли трезво. Или нещо от типа на да не мога да махна от окото си леща - рев и писъци на втората секунда - имам чувството че никога няма да успея и е ужасно.

# 97 15 септ. 2007, 14:56 ч.

Мнения: 2 818

Имам фобия от изпити. От това как за кратко време трябва да изложиш цялото си знание. Лошото е, че почти винаги се спичам ужасно и ако е устен изпита - забрави ... А в училище дойдеше ли време за класно направо ми побеляваха косите.

За ужасно тесните и тъмни места, за които говори Хедра и мен ме е страх, само като си се представя заклещена и изтръпвам.

# 98 17 септ. 2007, 12:46 ч.

Варна
Мнения: 672

Имам страх от скакалци, но не е фобия newsm78

# 99 18 септ. 2007, 10:47 ч.

Мнения: 686

И може би най-важният въпрос - Как си помагате, за да туширате фобиите?

Аз лично понякога прибягвам до хапчета, макар да знам, че не е най-добрият вариант. Нямам време за психоанализа, а имах най-добрият психоаналитик, който човек може да си пожелае...

Споделете опит, техники...

# 100 18 септ. 2007, 12:10 ч.

Бургас
Мнения: 1 270

Има различни техники за справяне. При страх от затворени и тесни помещения помага да се диша бавно и дълбоко, за да се нормализира сърцебиенето,придружаващо паническия пристъп. Ако ситуацията е неизбежна и няма избор,трябва например да се качиш в претъпкания автобус, търси се позиция с поглед навън, да не си с лице към тълпата, която те притеснява. Да се разсеяш с мисли за нещо хубаво, да си пееш наум.
Това е изпитано на мой гръб и работи.Освен личния ми опит съм и психолог и съм се ровила в литература по въпроса, за да си помогна и да съм полезна и на клиентите си.

# 101 18 септ. 2007, 12:21 ч.

София
Мнения: 2 446

Аз също имам фобия от птици, най-вече от кокошки. Дори пилешко не ям Wink

. Странното е, че като дете не се страхувах. А нямам никаква представа, какво точно е предизвикало тази фобия. Цялата се разтрепервам, дишането ми се затруднява, ако се срещно по-отблизо с пернато.

# 102 18 септ. 2007, 13:02 ч.

Аз знам една техника която наистина помага.Когато сте напрегнати или почувствате приближаването на вашата страхова невроза,започнете да си представяте че сте постоянно усмихнат(то може и направо да се усмихнете ако не ви пречи да ви гледат странно);по този начин дишането става правилно и влиза навътре по целия организъм.
Също и един друг начин-вслушайте се за известно време в дишането си-как вдишвате и как издишвате.Но наистина да се вслушвате(ако е шумно,просто си го представете звука).Това е от йога.

# 103 19 септ. 2007, 14:28 ч.

София
Мнения: 1 750

petia_bn, съгласна съм, че дишането помага, но не и при фобия от птици. Кажи ми как да се вслушам в дишането си, когато насреща ми лети гълъб. Всичко става толкова бързо.
Техниките описани от Николова също не вършат работа при мен Sad

# 104 19 септ. 2007, 14:33 ч.

Мнения: 3 268

Не знам дали е фобия,но много ме е страх от големи статуи.Смразявам се от ужас пред тях.За нищо на света не бих застанала до статуята на Исус в Бразилия например.Просто ще пукна от страх.Друг,не чак толкова ужасяващ страх имам от тесни пространства и от глад.

Препоръчани теми

Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

Издържливи къдрици с маша?!КАК?

Страх ме е че не мога да се оправя сама с бебчо !

Как се лекува страхът......

Причина:

Причина: