Бихте ли посетили психотерапевт?

Да.
Вече съм ходила, беше свързано с професионалните ми задължения.
Наистина е интересно.
Не смятам, че психичното здраве е по-маловажно.

Да, бих отишла, би ми било интересно, досега не съм ходила.

Какво имаш предвид под "да отидеш заради здравословен проблем"?

Да.

Засега съм посещавала веднъж психолог, заради поведението на голямата ми дъщеря. Честно казано, това което ми каза беше почти същото, като това, до което и аз бях стигнала като разсъждения и извод, след прочитане на няколко книги за отглеждането и възпитанието на децата и от теми във форума. Не повторих може би точно заради това, че не ми даде нова за мен информация и причини за въпросното поведение. Или пък аз съм била свръхинформирана 

О да! Дори съм на път!

Има случаи, в които човек изпитва физическа болка (от задушаване например), но след редица прегледи и изследвания се установява, че проблемът е не на физическо, а на психическо ниво. Тогава се налага преглед при психотерапевт или психиатър. Има и случаи, при които е възможно да се преодолеят физически болки, чрез психологически техники.

Бих отишла, да. Досега не съм посещавала такъв специалист, може би защото не съм имала достатъчно сериозни причини, за да го правя. А може би съм и малко скептична от гледна точка на това, че не съм убедена, че в БГ има достатъчно добри специалисти.
Но пък и не съм проучвала сериозно.
Бих потърсила помощ от психотерапевт, ако изпадна в някоя сериозна депресия или имам голям емоционален проблем.

Да ходила съм като ученичка,мисля че ми беше полезно,разтоварващо и определено ми подейства добре.
По принцип бих отишла,ако имам проблем с главата,нервите или психиката си.

Да. Ходила съм преди време, макар че те тогава не се наричаха така. Помогна ми да осъзная, че се чувствам нещастна заради решенията, които съм взимала и мога да променя сама това. Имало е и случаи, когато съм се оправяла сама. Горещо препоръчвам да се посети специалист, когато човек се чуди дали да го направи. Спестява време, понякога години...

Не се притеснявам, бих отишла.
Радвам се, че все още (да се надявам и никога), не съм имала нужда да ходя на такъв доктор.

Ако беше без пари, съм първа.

Бихте, не бихте, по-интересно ми е
да знам защо бихте или не бихте...

Какво прави психотерапевта?

Ми кво може да прави, не си ли гледал
филми с Ричард Гиър, примерно. Бърка
в душите с говняна клечка. Или Брус Уилис.

И на нас ни е интересно, ти защо би или не би, ама си мълчииииш, не каазвааааш 

Това ме подсети за Anger Management (гледам, превели го като "Психаротерапия")с онзи изрод Джак Никълсън 

Че аз през вечер си говоря с някой барман или барманка. Че и пия междувременно.

По-добре направо психиатър... Психотерапевта не е лекар все пак..

Не е същото. Друго си е да плащаш тлъста сума на психотерапевт...

Някои посещават попове с подобна цел.
Други се обаждат на майките си.
Трети обогатяват Дом и Семейство.
Четвърти си намират любовница.

Не знам кой вариант е най-удачен.

Бих, ако ми даде гаранция, че ще ми помогне 

Доколкото знам е.


А пети ходят на врачки...
Най-удачен вариант няма. Всеки преценява според възможностите и желанията си.


Едва ли някой може да даде такива гаранции.

Всъщност едва ли някой може да ми помогне 

Първа опция, да, бих отишъл.
При психотерапевт (психолог), не при психиатър. Психиатърът като медицинско лице би било много по-веоятно да ми изпише веднага някакви лекарства, не, мерси. Но при човек, който може да ти помогне да погледнеш нещата под друг ъгъл, да, бих отишъл.
Към момента доходите ми не го позволяват.

Да, бих. Но не за да го ползвам за слушател и да си разкажа житие и битие, както е по филмите. А за да чуя някакви обяснения, някакви насоки, нещо казано от специалист. Не очаквам решение на проблем, а само поглед от друг ъгъл.

А каква е разликата между психиатър, психолог, психотерапевт и психоаналитик?

Психиатърът е завършил хуманна медицина, лекар е, психиатрията е специализация.
Психологът не е задължително медицинско лице.
Психоанализата е просто клон на психотерапията, една от школите, може би първата (Фройд), да кажат специалистите-психолози.
Психотерапия предполагам може да използва и психологът, и психиатърът, но само втория може да изписва лекарства.
Аз така знам, може и да греша, искам да прочета и мнението на специалисти в бранша.

Да, бих отишла. Дори доскоро сериозно го обмислях, имах много натрупан гняв, който нямаше как да изразя и не се побирах в кожата си. А на мен само ми дай да подтискам чувства ... щях да гръмна накрая като бойлер.

В крайна сметка отстраних причината за тези чувства и вече се чувствам по-добре. Психологът ще изчака.

Да ви питам и аз нещо - според вас могат ли някои прекарани заболявания да отключат психични проблеми? Менингит например?

Психолозите не са лекари и нямат общо с медицинските специалности. Което не значи, че не минават през екстензивно и изтощително обучение, при това се подлагат и себе си на психоанализа, за да знаят през какво ще минат пациентите им. Добре подготвен психолог може наистина да помогне на човек в криза и да разреши кризисни ситуации (визирам тези, които работят за полицията примерно).
Доколкото знам, задачата им е да ти помогнат да намериш собственото си решение. Т.е. който очаква да иде на психолог и там да му кажат какво да направи, за да си разреши проблема, е много далеч от това, което ще получи реално и може да е много разочарован.
Това е и причината да се колебая в отговора дали бих отишла на психолог. Просто познавам себе си достатъчно добре и съм наясно с мотивите за постъпките ми (дори и тези, които човек обикновено не си признава пред себе си), така че за момента съм в доста стабилно психическо състояние и няма какво да получа от такава консултация. В кризисните ми ситуации се обръщам към приятелите ми с изричното предупреждение, че имам нужда от някой, който да ме слуша, за да си излея всичко, което ми е на душата. Като го направя и вече съм празна от емоции, лесно взимам собствените си решения - актът на говорене пред някого ми помага да анализирам в движение, просто докато обяснявам какъв е проблема и защо е проблем, намирам и решението. Мисля, че това е целта и на психолозите - но за момента приятелите ми не ми взимат 30лв на час
Има ситуации обаче, в които помощ от психолог е почти неизбежна - напр. депресиите, насилие, или както в момента едната ми приятелка ходи на психолог заради дългогодишен стерилитет, което се отразява жестоко на психиката Да не се случва на никого да му се налага поради такива причини да посещава специалисти... но пък е хубаво, че има хора, които могат да помогнат в тези ситуации.
Иначе понякога ми се е искало да отида на консултация заради родителските дилеми - училища за родители са необходими далеч не само за бременните... даже с порастването на децата са все по-нужни. С удоволствие бих посещавала такъв курс, където се учат техники за общуване и реакция спрямо децата - даже наскоро ми попадна инфо за такива курсове и се чудя дали мога да ги вместя в програмата...

Менингитът може да предизвика мозъчни изменения, които да доведат до проблеми, приличащи на психичните - но това е мозъчно увреждане, т.е. проблемът е в компетенцията на невролози, не на психолози - няма да мине само с разговори.
Иначе психични проблеми (особено ако има наследствени) най-често се отключват около пубертета, бременност или кризи в живота.

Да, бих. Ако ме тресне следродилната депресия.
Определено смятам да си запиша телефона на някой по-добър и да го използвам в случай на нужда.

Да,ако имам проблем,не виждам нищо лошо да се консултирам.

Май този на Сопраното

Посещавах психотерапевт през 2-3 месеца.Състоянието ми го изискваше.Сега съм добре и скоро не съм ходила,дано не се и наложи.
Няма нищо срамно в това.

да

Добре, де, всички говорите за пари.
Медицинската каса не плаща ли, ако
имате направление от личния лекар?
В Угърчин, например, става работата.
Три пъти ходи човек пробно с направление
при психолог, после психологът пише писмо
до касата и обяснява, че въпросният човек
наистина има нужда от терапия и се почва.
Познавам няколко души, които са се възползвали.
Едната заради тежка травма от раздяла с гадже.
Друга заради депресии, трета заради страхове...

Тцъ- аз си имам Деница за тази цел. Много добре изслушва и не дава излишни съвети.

По-вероятно е да те накара ти сама да стигнеш до обясненията. Психотерапевтът не ти дава готови решения. Той не си ти. Само помага сама да стигнеш да идеи, заключения или решения. Поне на мен това ми каза лекарят, при който ходех.

Хедра, права си за това, че почти нищо ново за себе си не научих от психотерапевта, но пък ми беше полезна срещата с него, повече отколкото с приятелки. Приятелите имат свое мнение, субективно най-често, докато един добър психотерапевт се старае да няма отношение, а само да насочва твоето вътрешно пътуване и откриване на причини и т.н.

Не знам дали касата поема такъв преглед, аз лично ходех без направление. Но не съм давала 30 лв., това и за мен би било много.

Ходила съм.
Не боли.

Споредмен всички,в днешно време ,имат нужда от такъв.Ходила съм.Пак ще ходя.

Бих, ако имам нужда, до сега не съм ходила. 

Едва ли, ако наистина имам нужда от такава помощ, ще го осъзная и ще съм в състояние сама да взема решение дали да отида или не. А да ми направи анализ защо ме е страх от някои неща, просто няма смисъл - аз съм се самоанализирала достатъчно и съм наясно с причините за всичко, което се случва с мен. Съвети от сорта "да имам позитивна нагласа, да се самоконтролирам, да се стегна и т.н." мога и сама да си дам, лошото е че няма кой да ги изпълнява.

Бих,даже съм пробвала веднъж когато родих първата си дъщеря,докато разбрахме какво ми е ме влачиха на всякакви лекари та и на такъв.

Не, не бих. Семейството и приятелите ми са моят психотерапевт

Да, бих посетила, но досега имам само един почти неуспешен опит в тийнеджърска възраст.
По принцип аз самата си се анализирам постоянно и гледам да ми е ясно коя емоция от где е дошла и определена мисъл защо ми е хрумнала. Но не винаги съм с "чист" ум, за да се самоанализирам. В такива случаи бих посетила. Само че не го правя  Може би защото "замъглението  ми минава относително бързо и не стигам до външна помощ.

Бих , но ще ми е жал за доктора.
Вили

Това е в твоя Угърчин, не в нашия. В моя Угърчин депресирани има и на
лечение в психиатричния диспансер - с пребиваване и преспиване.
Знаеш ли, че при всеко издадено направление на джипито му бягат едни 8 лева.
Точто за тия 8лв. ставаше въпрос например, когато джипито беше залепил
жена на врата с каноколит, и й казал, че няма нужда да ходи при друг лекар.
8 лв в моя Угърчин са много пари - дузина кебапчета или дузина бири, 4 кутии Средец.

По-скоро не, има кръчми и приятели за тая работа

Да бих.

Не.
 Моля се да мисля все така.

Определено бих. Не виждам нищо лошо в това.

Бих,дори си мисля,че вече имам нужда... 

Вече е наложително.

Ще се самоцитирам от една тема със същото питане отпреди година:

Психолог - лице с висше психологическо образование. Висшето образование по психология е много широко, т.е. то включва дисциплини от спортна психология до психология на труда, затова и завършвайки тази специалност, специалистът не е подготвен да бъде специално психотерапевт. Психолозите имат нужда от допълнителна квалификация (магистратура, следдипломно обучение), за да работят в специфична област - Човешки ресурси, психотерапия, детска психология и пр. Областите, в които може да се профилира един психолог са много - психотерапията е само една от тях.

Психиатър - специалист с висше медицинско образование (6 г.) и специализация по психиатрия (5 г.). Психиатрите се занимават основно с лечение на психиката както с лекарства и други биологични методи, така и с психотерапия. Важно е да се знае, че психотерапията все още не е застъпена много добре в обучението на психиатрите и голяма част от тях се чувстват по-сигурни да лекуват основно чрез медикаменти. Не всеки психиатър е психотерапевт.

Психотерапевт - човек с висше психологическо или психиатрично образование (в много западни страни в психотерапия могат да се обучават и други специалисти - примерно социални работници), който е преминал обучение по психотерапия (психотерапия = лечение на психиката) . Психотерапиите в съвременния свят са много видове и доколкото е нужно да се задълбочиш в една терапия, за да я практикуваш, обикновено психотерапевтите работят с ограничен вид психотерапии. Психотерапията най-общо се дели на центрирана върху мислите, центрирана върху емоциите и центрирана върху поведението. Т.е всяка една психотерапия отделя повече внимание на един от тези елементи на човешката психика - мислене, емоции, поведение. Психоанализата е вид психотерапия, въведена в науката от Зигмунд Фройд и е центрирана върху емоциите. Когнитивно-поведенческата терапия, която бе спомената в темата, е фокусирана, от своя страна върху мислите (когнициите) и поведението. Хипнозата също е вид психотерапевтичен метод.
Едно важно уточнение - психотерапевт не се става, както бе споменато в темата, с четене на малко повече книжки. Психотерапевт не може да стане всеки психолог или психиатър, необходими са определени личностови характеристики и специфично дългогодишно обучение с много анализ на собствените психични преживявания. Пътят към придобиването на психотерапевтични знания и умения е продължителен и не е никак лек.

Психоаналитик - психолог или психиатър, преминал през обучение в психоаналитична терапия. Формирането в психоанализа е продължително, изисква много самоанализ, скъпо е. Затова и услугите на тези специалисти обикновено са значително по-скъпи от тези на другите психотерапевти. Доколкото не съм запозната с цената на сесия в България, не знам доколко тази цена е различна от цената при други специалисти, но като цяло психоанализата е много скъпа терапия. При сериозни проблеми, когато е нужен един дълбинен анализ и цялостна промяна в личността, психоанализата е изключително препоръчителна. Основни методи на психоанализата са тълкуване на сънища, свободни асоциации и по-рядко хипноза. Психоанализата е и най-експлоатираната терапия в холивудските филми със задължителни атрибути кушетка, терапевт тип "наставник" и хипноза с люлеещ се предмет примерно

Общо взето, надявам се да внеса някаква яснота с тия пространни обяснения

  Веднъж бях, бих отишла пак ако имах каса свободно време. Беше много приятно, но установих, че съм забравила да говоря. В общи линии ме посъветва да го давам по-споко.

Разбира се, че бих !
Даже си мисля, че е наложително вече 
Толкова съм нервна и на моменти тотално
изключвам, че никак зле няма да ми дойде
една терапия 

Да бих.
Даже мисля, че е желателно, грижите около палавото ми и своенравно детенце направо ме побъркват .
Опитвам се да запазя спокойствие, но напоследък не се въздържам и съм започнала много да викам, абе като не ми издържат нервите направо крещя  . Така че една или повече терапийки ще ми се отразят добре!

Да бих. Имам прекалено много страхове и душевни терзания, които в някои момент ме обсебват до толкова, че ми пречат да съществувам адекватно!