за това , което видях от "игрите" на няколко деца и което ме потресе

Това ще да са сигурно тия дечица, дето Джина ги описва:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222460.0

А ако ще говорим насериозно - ами пуснете си телевизора, отворете си вестника на предпоследната страница или се позагледайте в билбордовете - и ще си отговорите.

Аз се питам, как би реагирал таткото на момиченцето,ако види какво става с детето му....

 Не мислиш ли,че си малко крайна?
 На времето и аз за всички съседи и учители бях най-доброто дете-кротко,ученолюбиво,възпитано...Но когато оставахме само деца аз измислях всички бели и ги подстрекавах да ги правят,а после пасувах.Естествено,че никой възрастен не вярваше аз да съм бил инициатор,още повече че не участвах. /лелееееее,колко съм била проклета/.Та в този ред на мисли,не можеш да знаеш това дете как се държи у дома ,в училище ...,като какво се представя пред другите.

Ами мисля, че е ясно: "Това не означава, че нямам лично отношение към такива прояви, напротив. Само дето не съм измислила дали може лично аз да повлияя на това по някакъв начин и дали въобще има смисъл."- точно и конкретно написано, за тези, които четат.
Останалото, което си писала, аз никъде не съм го дори намекнала. Добре е да се чете, а ако писаното ни се струва обемно или сложно, за да го прочетем или разберем, е по- добре да не вземаме категорично отношение по него, особено с патос и апломб.
Просто въпросът не е толкова елементарен, за да се отговори само "Ау, колко съм възмутен /а/!" или пък "Че какво толкова има- всички така правят!". Макар че често по темите отговорите в болшинството си са такива.
Та ще обясня, че ситуацията е нормална и не само за нашата държава и не само за нашето време. Под "нормална" нямам предвид "добра", "препоръчителна" и т.н., а просто това, че е често срещана. "Нормално" е, напр., лъвът да изяде сърната, нормалното и моралното са различни категории. Обяснявам също така, че ако едно дете днес участва в такава ситуация, това не е индиция, че винаги ще го прави и че утре ще бъде бъдещ престъпник, проститутка и т.н. Че от една описана ситуация не могат да се правят категорични изводи и заключения относно ситуацията у нас, на настоящото време или относно дори настоящето и бъдещето на едно дете. Е, ако някой е факир- тогава може.
Та, възможно най- елементарно, считам, че е нормално и препоръчително едно дете да не бъде отстранявано винаги от такива ситуации. Добре е поне да бъде свидетел на такива, за да може лично да усети това, което ние, като родители, ще се опитаме после да му обясним. Изолирането на хлапето от всякакви вредоносни въздействия на средата е еднакво пагубно, както и попадането му и затъването му в тази среда. За да се научи детето да плува, то трябва да се пусне във водата, но за да не се удави в нея трябва да бъде контролирано и напътствано. В противен случай то няма да може да плува и утре, попадайки във водата ще се удави /твърде вероятно/ или ще се удави при самостоятелните си и самонадеяни опити да се научи да плува. Ако детето ми е сляпо, то няма да може да разбере разликата между мрак и светло.
Ситуацията, която аз най- бегло описвам с хлапетата от нашата улица /разбирайте с хлапетата от вероятно повечето улици/ е също нормална. След 10 години не всички хлапета ще бъдат алкохолици, наркомани, изнасилвачи и т.н. Според нашето влияние върху децата ни едни ще станат такива, други ще поемат по категорично обратния път, отвратени от видяното и почувстваното от тях. Ако никога обаче не са го видяли и почувствали някога у тях може да възникне, а и често възниква, колебанието, дали са "опитали" еди какво си, дали това еди какво си е или не е чак толкова вредно и ако едно момче на 10 години задоволява любопитството си с надигане на пола и опипване, утре то, като вече голям мъж ще стигне до по- сериозни неща.
Точно съм писала: "За сега всички деца са заедно- едни правят едни неща, други- други, но се замислям за собственото си дете. Напоследък то си играе преимуществено само с едно друго момче /т.е. е започнало да диференцира приоритетите си/ и то дори главно в къщи- с играчки, на карти, с компютъра или просто си приказват. Те самите са ми споделяли, че няма на какво да играят с останалите деца. ... Постепенно двамата се отделят от общата група.
Диференциацията е нещо нормално и с възрастта тя става все по- приложима."
eli_nka, зарежи за момент патоса и се опитай да разбереш какво пиша, ако не- не ме нападай, не ми приписвай мисли, които не само не съм изразила, но и които не са ми минавали въобще през главата.
За мен темата е достатъчно сериозна, имам две деца, едното в момента попада точно в подобни ситуации.

Пази Боже, както казват хората! Ежедневно се сблъсквам с подобни "взаимоотношения"... Жалко е, и грозно, и тъжно, и все по - често срещано, за съжаление... Изглежда обществото се е изродило и това се отразява най - негативно на децата... Ценностите, които мислим, че притежаваме и които се опитваме да им внушим нямат никаква цена на Улицата... Там ценен е не Индивидът, а Групата.  А за да си част от нея трябва да имаш същото извратено мислене и поведение. На съседния блок, точно срещу мен сега виждам надпис, сътворен от нечия детска ръка: "Родителите ми дадоха живот, Улицата ми даде семейство"
Ще го оставя без коментар... 

И аз така мисля!Много е важна средата в която растат нашите деца!