Почвам да мразя мъжа си

Абе добра душа си ти....имаш нужда само от малко внимание и нежност...като всяка жена!
А онова твойто диване ако не се 4укне по главата и оцени какво има....ще дойде ден в който ще съжалява!
От какво е толкова уморен тоз 4ове4ец...да не работи на строеж?
Нека ти кажа нещо..моят съпруг по4ива на три месеца по 2 дни,лятото има само две седмици по4ивка и това е за цяла година!
Повярвай ми...никога не е казал,4е е уморен...за ласки,секс,да си поприказваме или каквото и да било!
Та мисълта ми бе,4е 4овек като не иска нещо намира на4ин,като не го иска търси при4ини...!
Така мисля аз!
Дано му дойде акъла на време...4е щом за един букет така и плупа сър4ицето от радос...то един ден някой друг мъж ще направи нещо пове4е за теб и....тогава....Ще те гони твоят..ама късно!

 

Само не мога да разбера,защо толкова те е страх,да не те критикува,при положение,че той е под всякаква критика?Не си прави илюзии за след раждането- тогава дом.задължения се утрояват+кърмене и яко недоспиване,та самочувствието може и съвсем да ти падне.Бебето е почти вързано за теб и дори и да поизлезеш,не можеш нито кафе да пийнеш,нито цигара да запалиш,да не говорим пък за алкохол,гърдите ти протичат и ред други "екстри",които за него не важат. И ако отсега не свикне да те уважава и да се съобразява с теб,тогава ще имаш много по-големи проблеми от неносенето на цветя. Не може да се ограничиш само с живота на бебето,както те съветват,не за това си се омъжила предполагам,така че действай по въпроса,докато съвсем не си го изпуснала.

Сега прочетох отговора ти за работата,ако наистина си скъсва гъза там не можеш да очакваш и да обикаля за цветя,но настоявай поне за мила дума или жест.Вместо да седи на компа,го покани да седне с теб на"по чашка"и не го захапвай веднага,а след като се отпусне и разнежи.И не прави от всичко проблем,щото в такива бригади например мръснишките подмятания са нещо нормално.

тази тема ме натъжи много...  . наистина ми стана много мъчно за теб, миличка... не знам какво да напиша и какъв съвет да ти дам, мога само да ти кажа, че те разбирам прекрасно.. не го разбирам него, не разбирам защо е толкова сляп и защо е толкова жесток, защото за мен поведението му спрямо теб е жестоко. и аз имах такава връзка, но в един момент осъзнах, че той няма да се промени освен към по-лошо, и събрах някак сили да го напусна. сега съжалявам единствено, че му позволих да бъде част от живота ми толкова дълго време.. дано след като бебчо се появи, той да проявява повече внимание и нежност, но ако нещата си останат такива, въобще недей да го търпиш, не е последния мъж на земята  .

Не мисля, че за две седмици ще станат чудеса.
Натъжена, как си днес?

Много мъчно ми стана.
Жената винаги има нужда от нежност. А когато е бременна има нужда от още повече нежност. И нищо не може да я замести.
Какви са тия мъже? Защо не ценят жената, която носи тяхното дете?! Колко жени ще му родят дете??!!

 Боже мой, колко познато ми звучи.....Омъжих се на 20 години и попаднах в семейство, коренно различно от моето по манталитет-свекърва ми слугиня на мъж  и двама сина, нищо не видяла в този живот, хокаха и я критикуваха пред мен, първата снаха, без да съобразят колко много я унижават. Много пъти съм я защитавала, но манталитет трудно се променя! На мен ,лично, ми бяха необходими много, много години, за да променя съпруга си към по-добро, минахме през какви ли не перипетии, сега съм оценена, обичта ми се показва, но за съжаление нервите ми вече са разсипани. Та какво искам да ти кажа-чакате дете, едва ли би искала да го отглеждаш с друг човек, а и имам чувството, че обичаш мъжа си, така че се подготви за дълга битка. Когато се роди детето, пренасочи вниманието си към него, отдай се изцяло на радостта от това уникално изживяване, другите неща остави на втори план! Ако усетиш, че след раждането имаш проблеми с нервите, на всяка цена потърси помощта на психиатър/казвам го от личен опит/-трябва да си във форма, за да се грижиш за детето и себе си. Когато свикнеш с новия режим на живот и се чувстваш по-добре, тогава е дошло време за "превъзпитаване"! Пази си нервите, ако имаш нужда от съвет и смяташ, че бих могла да ти помогна, пиши на лични, аз съм насреща. Успех!

 При моя говоренето не помага. Колкото и да му говоря, че искам повече внимание, и повече време за нас двамата все тая. Помни го най-много два дни. На пролет му се бях разсърдила, че нямаме никакви моменти с нас тримата или двамата. По моя молба ми беше обещал, че през летния сезон три пъти в месеца ще излизаме някъде извън София. Познайте , колко пъти сме ходили някъде. Аз ще ви подскажа, николко.Както и да е, аз мога още дълго да се оплаквам.
 Вие сте още младо семейство и имате много шансове пред вас нещата да се оправят. Всичко трябва да вземеш в твои ръце. Знам колко е трудно, точно когато имаш нужда от внимание да  трябва да обръщаш на някой друг. Затова засега го остави намира. Може и него да го тресе предродилна депресия. Моя мъж го беше хванала яката.  но вникакъв случай не му позволявай да се подиграва с теб. Ако ти каже нещо напреки му кажи, че най-малкото, че това ,че носиш неговото дете не му позволява да се държи така с теб.  Обикаляй магазините и се радвай на покупките за бебето. Срещай се с приятелки. А през някой от добрите ти дни, когато си настроена по дружелюбно, му покажи какво си купила. Не го затрупвай с много неща, покажи му само най-хубавото. по този начин може и той да се почуства с нещо съпричастен към бебето, което очаквате.
 А когато родиш се опитай така да направиш нещата, че поне два дни в месеца да са само за вас. За разходка, за кино, ресторант, среща с приятели. Не се отчайвай, най-хубавото тепърва ви предстои. Сигурна съм, че когато види за първи път бебето ще се разчуства. И не забравяй честичко да го подсещаш, че трябва да ти бъде много благодарен за детенцето с което го даряваш.

Аз не мога да ти дам съвет,защото не ми се е случвало....все още.Само мога да се надявам и мен да не ме сполети.Успех ти желая.