За помагачите след раждането

Супер  Намерила си своето решение на проблема, остана и да заработи 
Успех!

От една страна аз много страдах че няма кой да ми помага освен мъжа ми особено първите дни след като родих и имах нужда някой да ми издава заповеди какво да правя защото се бях ошашкала - първо дете ми е. После обаче се окопитих, но пак ми беше тъжно че майка ми е толкова далеч. Според мен помощ след раждането означава не да ти дават съвети как да си гледаш бебето а да има кой да сготви нещо, да изчисти и най-вече да вземе бебето като се сабуди за н-ти път през ноща за да може ти поне малко да си починеш. За това ако толкова искат да дойдат помагачи мисля че с мъжа ти трябва да уточните точни граници в които ще имате нужда от помощ и който не може да ги спазва просто няма място при вас. Натяквания и безполезни съвети са последното от което една родилка има нужда. Така че бъдете твърди и заемете единна позиция с твоя съпруг защото не е лошо мама да е при теб когато родиш, но трябва да спазва определени граници.

Ужас направо и аз съм в подобно положение и не знам как ще се оправям, на майка ми мога да и кажа да не ми се меси дори и да се разсърди, ама свекито със нейните едновремешни разбирания незнам как ще се оправям

никакви помагачи, особено от този сорт. Режи направо и се извинявай с хормоните. С едно бебе как да е ще се справиш, не е кой знае каква философия.
тези ден-два с майка ти ще те убедят

Че баби няма да ми потрябват никога и аз си мислех след като родих. Пазех я като орлица и не исках никой да я пипа освен таткото, убедена, че никой не може да се грижи за дъщеря ми по добре от мен и в краен случай баща й. Ситуацията е наистина такава, каквато я описвате, страха е само 1та седмица, после няма нужда от никой да се меси, с бебето се оправят сами родителите без проблем, че не е ошетано голяма работа. И мен ме дразнеше безумните съвети на бабите, че не се правело тъй, така не се гледало (а те не били отгледали детето по компютър хаха) и т.н. Всяка баба си има кусур, една може да не ще да помага, друга да се натрапва прекалено, няма угодия никому, дето се вика.

Сега обаче дойде време, когато бабите са ми жизнено необходими, а и двете много работят. Иска ми се някой да я вземе от ясла да излезем вечер, да я заведе до парка събота, неделя, да ида да си свърша нещо. Като ми казваха, че ще ги затърся като порасне детето, не им вярвах. През седмицата, като я взема от ясла, никъде не мога да ида. Лятото яслата не работеше, майка ми гледа месец и половина детето сама, за да ходя на работа. Неделя пък я пращам на свекървата и ходя на език, пък искам и книжка да взема.

Така, че не трябва да се режат бабите съвсем, защото идва момент, в който ще потрябват, казвам го от личен опит.

Всичко това все едно аз съм го пислала....

Какво да ти кажа- моята свекъвра за 1г. видя първото си и за сега единствено внуче само 4 пъти, защото си има много работа и освен това живее на около 2 км.Когато я канех да дойде да го види, за помощ да не говорим, все си намираше причина- или й беше студено, или топло ,или далече...Сега детето е на 1г и 10 м гледала го е 3 пъти,и то не за цял ден.А иначе е пенсионерка. Не стига това, ами все намираше работа на мъжа ми- още не сме отворили очи и тя вече звъни по телефона- това трябва, друго трябва- все неща,по-важни от детето.Първите 3 месеца ми помагаше майками, после тръгна на работа и се наложи да се оправям съвсем сама.А ти се оплакваш от много помагачи...

Също като теб съм от Бургас. Омъжих се и от няколко години живея в родния град на съпругът ми. Мама е далече, а аз имам огромна нужда от нея. Но при нас ситуацията е друга.
Радвам се, че вече си намерила решение на проблема. То и в действителност няма нужда майка ти да е при вас, когато мъжът ти ще е в отпуск и ще имаш неговата помощ. Най-разумно е да дойде после, за да има кой да те отменя още известно време.

Все едно прочетох точно моето положение.Майка ми дойде 2 седмици в началото да помогне,като си тръгна тя,мъж ми си взе 2 седмици отпуска и това беше,свеки не я допускам до себе си,само от време на време-иначе както го разказваш всичките персонажи са едно :едно,само дето аз и майка не я понасям както свеки Направих компромис.

Радвам се че си намерила добро решение на проблема.Пожелавам ти успех.Аз съм горе долу като теб,майка ми е на 150 км от нас,а свеки е почти като твоята.Така че те разбирам много добре. 

Моят съвет е, щом мъжът ти ще си вземе отпуска и ще ти помага, и щом майка ти е властна и ще имате "търкания" - кажи им, че не искаш помагачи и ще се справяте сами. Постави отсега правилата, като родиш да е ясно.

Като забременях с първото дете, още бях в 4-тия месец, когато свекър ми (не свекървата!) заобяснява, че ще дойде да ми помага като родя. На няколко пъти му обяснихме, че майка ми ще дойде и просто няма къде да го сложим и него да спи (първо внуче е и от двете страни). Накрая се примири и се разбрахме след като майка си тръгне, да дойде той. Добре, че накрая се отказа и съвсем не дойде. Майка стоя ок. 2 месеца, но тя е много мила и съобразителна жена и не сме имали никакви проблеми. А, всъщност свекъра после започна да разправя, че Емко като стане на ок1г и проходи ще го вземе за лятото при него, но никой не му обръщаше внимание на приказките и млъкна (пък и детето сучеше - няма как без мен ).

Сега като забременях казах на мъжа ми: Нали знаеш, че за помагач искам или теб или майка ми, друг не приемам (въпреки че сега вероятно и свекървата ще иска, предния път беше в чужбина и нямаше как да дойде, дори за изписването). И тъй като мъжът ми е на нова работа и няма как да отцъства повече от ден-два, ще дойде мама. Свекървата най-тактично ме попита дали майка ще дойде и й казах, че като се възстановя, като си тръгне майка, ако искат да дойдат (но по-скоро на гости, особено ако е със свекъра повече от седмица няма да издържа, свекъра е за 2 свекърви, дава акъл и т.н., а и в къщи е наистина много тясно за много и дълги гости). Та така, ти си майката, ти си родилката, ти определяш правилата. Още повече, че щом мъжът ти с нетърпение очаква бебенцето - възползвай се.

Абсолютно вярно
И аз го осъзнах малко късничко това.

Не ги изолирай напълно,но не ги и допускай съвсем близо,за да ти се мешат.Намери някакво средно положение,ти постави условията и границите.И направи това сега,докато си бременна,а не после.Гледай си и мъжа,че такива са рядкост

ОООООО това е любимата ми тема , въпреки че не мога да се оплача много от моята свекърва, всеки човек си има недостатъци, особено за човек като мен която бях изпаднала в депресия , не ми беше трудно да намеря недостатъците и, и не само на нея . Що се отнася до "компетентните" съвети които всички се редят на опашка да дават без да си ги питал , и ние имаме богата история.
Как се справих аз: от форума се запознах с много момичета , които ме подкрепиха в моментите когато бях неуверена, подкрепиха ме най вече за късното захранване, една от най конфликтните теми у нас, изчетох много информация по много въпрос, въобще бях подготвена с отговори за всички въпроси , и когато някои искащи да си каже мнението просто го убеждавах че всичко си знам  и нищо не искам да ми казват без да ги питам

Направо ме плашите.
Ние живее заедно със свеки в един дом.Тя е много добра жена и когато прави нещо,го прави с единствената мисъл да помогне,но дори това понякога леко досажда.
Ще ви дам само един пример.Вчера се прибрахме и ме втресе.Мъжът ми ми метна де що одеала има в къщата.После пък ме изби гореща пот и почнах да се рахвърлям.
Тръгнахме да си лягаме.Тя почна от коридора да нарежда да ме завиел с вълненото одеало.Обясняваме,че вече не ми е студено и че наличното,с което обикновено спя,си ми е добре.Нееее,вълненото,та вълненото-ми ако ми станело студено през нощта.
Разбира се,че го прави от грижа,жената,но все пак..........
Не зная и се чудя какво ли ще бъде когато бебо се роди.

Хм, и аз почвам да се плаша вече, като ви чета! На мен ми предстои да поживеем при свекитата 1-2 години, за съжаление така се стекоха обстоятелствата. Не знам как ще се разбираме, все пак с мъжа ми си живеем двамата, т.е. отделно, от 4 год. Досега не съм имала никакви проблеми със свекървата, даже напротив - в много добри отношения сме. Но и тя понякога в желанието си да помогне и да е полезна, просто прекалява и чак става досадна, но... надявам се да се "сработим" някак.