Никога не съм си мислела, че защото тази бременност завърши по-рано, ще се лиша от втора....Дай боже и трета 
И аз съм на това мнение.
- Публикувана: 19 септ. 2007, 14:57 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2008, 07:39 ч.
Ще се решите ли на още едно дете?
Абсолютно си права
И аз съм на това мнение.
Здравейте,мами!
Понеже прочетох цялата тема и забелязах,че много от вас са преживели като мен кошмара прееклампсия,искам да попитам тези,които са решили да имат още едно детенце-какви са мненията на лекарите по въпроса,проявява ли се това състояние и при следващата бременност или няма такава закономерност?Мненията,които съм чувала,са в подкрепа на второто,но все пак самата причина,довела до състоянието при първата бременност,не е особено ясна-т.е-преекламсията е патология на бременността,която все още остава малко или много терра инкогнита за докторите и няма как със сигурност да се знае дали ще се прояви отново при втората бременност...
Ще ми е приятно да споделим мнения...
Понеже прочетох цялата тема и забелязах,че много от вас са преживели като мен кошмара прееклампсия,искам да попитам тези,които са решили да имат още едно детенце-какви са мненията на лекарите по въпроса,проявява ли се това състояние и при следващата бременност или няма такава закономерност?Мненията,които съм чувала,са в подкрепа на второто,но все пак самата причина,довела до състоянието при първата бременност,не е особено ясна-т.е-преекламсията е патология на бременността,която все още остава малко или много терра инкогнита за докторите и няма как със сигурност да се знае дали ще се прояви отново при втората бременност...
Ще ми е приятно да споделим мнения...
Здравейте,мами!
Понеже прочетох цялата тема и забелязах,че много от вас са преживели като мен кошмара прееклампсия,искам да попитам тези,които са решили да имат още едно детенце-какви са мненията на лекарите по въпроса,проявява ли се това състояние и при следващата бременност или няма такава закономерност?Мненията,които съм чувала,са в подкрепа на второто,но все пак самата причина,довела до състоянието при първата бременност,не е особено ясна-т.е-преекламсията е патология на бременността,която все още остава малко или много терра инкогнита за докторите и няма как със сигурност да се знае дали ще се прояви отново при втората бременност...
Ще ми е приятно да споделим мнения...
Понеже прочетох цялата тема и забелязах,че много от вас са преживели като мен кошмара прееклампсия,искам да попитам тези,които са решили да имат още едно детенце-какви са мненията на лекарите по въпроса,проявява ли се това състояние и при следващата бременност или няма такава закономерност?Мненията,които съм чувала,са в подкрепа на второто,но все пак самата причина,довела до състоянието при първата бременност,не е особено ясна-т.е-преекламсията е патология на бременността,която все още остава малко или много терра инкогнита за докторите и няма как със сигурност да се знае дали ще се прояви отново при втората бременност...
Ще ми е приятно да споделим мнения...
Лично на мен лекарите ми казаха, че най-малко 4 години трябва да изчакаме и след това да действаме за второ бебче. Да си почине организма ми, уж
Мнението беше, че шанса да се повтори прееклампсията е минимален, но не и нулев. Просто при първа бременност, завършила така, втората ще бъде следена по-внимателно и налагат ли се мерки, ще бъдат взети по-навреме 
на мен ми казаха 2 години да изчакаме и после за следващо.Но ме съветват да пропусна 2-рото защото при мен вуюисокото кръвно започна още 5 в месец и имало голяма вероятност да се повтори.Ама аз много искам 2-ро и съм сигурна че висчко ще е Ок.Само да порасне дребнат и да навием тати 
Стискам палци,Zoia_Alex!!!Ако наистина се решиш ,намери си сигурен доктор,който да те следи-ако трябва всяка седмица дори-аз така съм решила...Вече съм спец по мерене на кръвно,ще се пазя и ще си почивам повечко,само в болница не ми се ходи много,ама ако се наложи...
При мен докторката,която уж ме наблюдаваше,го откри в 32 г.с,но съм била в това състояние достатъчно дълго,за да съм почти на ръба,от който връщане назад няма и да ми се роди момченцето 1.400 кг в 33 г.с-така съм го мъчила в мен поне от 1 месец най-малко...ужасссс...
Само като си спомня и ми иде да отида и да я хвана за гушата тая докторица....
При мен докторката,която уж ме наблюдаваше,го откри в 32 г.с,но съм била в това състояние достатъчно дълго,за да съм почти на ръба,от който връщане назад няма и да ми се роди момченцето 1.400 кг в 33 г.с-така съм го мъчила в мен поне от 1 месец най-малко...ужасссс...
Само като си спомня и ми иде да отида и да я хвана за гушата тая докторица....
Здравейте,мами!
Понеже прочетох цялата тема и забелязах,че много от вас са преживели като мен кошмара прееклампсия,искам да попитам тези,които са решили да имат още едно детенце-какви са мненията на лекарите по въпроса,проявява ли се това състояние и при следващата бременност или няма такава закономерност?Мненията,които съм чувала,са в подкрепа на второто,но все пак самата причина,довела до състоянието при първата бременност,не е особено ясна-т.е-преекламсията е патология на бременността,която все още остава малко или много терра инкогнита за докторите и няма как със сигурност да се знае дали ще се прояви отново при втората бременност...
Ще ми е приятно да споделим мнения...
Понеже прочетох цялата тема и забелязах,че много от вас са преживели като мен кошмара прееклампсия,искам да попитам тези,които са решили да имат още едно детенце-какви са мненията на лекарите по въпроса,проявява ли се това състояние и при следващата бременност или няма такава закономерност?Мненията,които съм чувала,са в подкрепа на второто,но все пак самата причина,довела до състоянието при първата бременност,не е особено ясна-т.е-преекламсията е патология на бременността,която все още остава малко или много терра инкогнита за докторите и няма как със сигурност да се знае дали ще се прояви отново при втората бременност...
Ще ми е приятно да споделим мнения...
Стискам палци,Zoia_Alex!!!Ако наистина се решиш ,намери си сигурен доктор,който да те следи-ако трябва всяка седмица дори-аз така съм решила...Вече съм спец по мерене на кръвно,ще се пазя и ще си почивам повечко,само в болница не ми се ходи много,ама ако се наложи...
. Важното всичко да се следи на време и тогава ше бъде наред.
Анет,при втората бременност пи ли лекарства или нямаше никакви проблеми от началото до края?
. Направо се бях вманиачила Не знам да ли това с нещо е помогнало, но аз по принцип съм с много ниско кръвно - 100/60, а тогава беше станало 200/110.
Да,аз също съм с много ниско кръвно,но и моето така беше скочило...Благодаря ти за успокоението!!!!
А казаха ли ти защо така се е получило?На мен впоследствие един доктор ми каза,че е патология на бременността-от какво точно се получава не е ясно,на латински се превеждало като "Гръм от ясно небе"....
А казаха ли ти защо така се е получило?На мен впоследствие един доктор ми каза,че е патология на бременността-от какво точно се получава не е ясно,на латински се превеждало като "Гръм от ясно небе"....
Престраших се и пак ще се престраша.
Първото ми раждане беше в 29-30 г.с., но момченцето ми не оцеля.
Второто - с близнаци - 35 г.с. и то с 300 зора удържах дотогава (8 месеца ставах само до тоалетната, биеха ми всеки ден инжекции, гълтах лекарстви с шепи). После близо месец живеех в ужас дали ще се преборят. Слава Богу, всичко е наред с момиченцата ми.
И искам още 1 дете, но има голяма вероятност да имам пак същите проблеми (заради мои физиологични особености). Страх ме е, но 100% ще рискувам, защото няма по-голямо щастие от любовта към и от децата ми.
Първото ми раждане беше в 29-30 г.с., но момченцето ми не оцеля.
Второто - с близнаци - 35 г.с. и то с 300 зора удържах дотогава (8 месеца ставах само до тоалетната, биеха ми всеки ден инжекции, гълтах лекарстви с шепи). После близо месец живеех в ужас дали ще се преборят. Слава Богу, всичко е наред с момиченцата ми.
И искам още 1 дете, но има голяма вероятност да имам пак същите проблеми (заради мои физиологични особености). Страх ме е, но 100% ще рискувам, защото няма по-голямо щастие от любовта към и от децата ми.
Чета и се възхищавам на всички ви! Защото, когато не си го преживял, не знаеш. Обаче, ако си, знаеш колко ужасно трудно е. Е, аз въпреки че от петия месец лежах, месец в болница, без да ставам, след това вкъщи само до WC..., родих в 31 г.с и ни беше много трудно,сега от седмица си гледам прекрасния син и да, готова съм пак да опитам. Пък, не се знае, Божа работа.
Когато родих второто си дете, моя близка много ме обгрижваше, тя вече имаше едно недоносено дете и изписвайки ме от болницата, аз и пожелах второ доносено дете, е роди още две доносени, а сега чака четвърто, много и се радвам, защото и двамата много си обичат и желаят децата.
Препоръчани теми