Това нормално ли е?

Пак има разлика-майката  в този случай въобще не е поканена, че да има оплаквания от нейното поведение.

Силви, сигурна ли си, че детето е от този.
Този си е жива Утка.

Май тука се прави голяма драма от дреболия. На мен пък ми е мъчно за хората, които не умеят да се разберат, да се изслушат, да чуят какво му е на другия, да намерят решение, което да е добро за всички. Много важно кой ще бъде на рожденния ден и къде ще празнуват. За парите и фукнята да не говоря - срам! Толкова ли няма място под слънцето и за Мама, и за Татко, и за Втората Съпруга??? Естествено, че всеки от тях се тормози за нещо, но то щеше да е същото и ако бяха брат и две сестри. Всички роднини се карат, завиждат си, направо не се понасят, но на празненства си се усмихват и се веселят заедно. Така е в БГ. И какво са се ожесточили тука хората - ужасен бил таткото? Не е ужасен, а е кретен. Има разлика. Да вършиш дивотии и да говориш дивотии още не значи, че си ненормален. Но може би значи, че не умееш да си решаваш проблемите или пък не срещаш разбиране, когато полагаш усилия. И не е толкова лесно да се отсече кой е виновникът за цялата тази работа. Но на хората трябва да им се помага. Някой път да им се крещи, а друг път да им се дава топлота и съчувствие. И най-вече да се разговаря с внимание и уважение към себе си и към другите.

Кво толкова трудно има тука изобщо?
Влез в която и да е детска градина.
Отиди при хлапетата и им кажи - ще си играем на парти за рожден ден.
Пенка и Илия ще режат уж-сандвичите. Ира и Мира ще гласят уж-масата. Белинда и Силви ще украсяват уж-тортата.
А уж-рожденикът да разпредели местата около тортата.

Кой ще е на двете централни места?


ПП Тази мама, дето се е съгласила най-важният празник на детето й да не е на неутрална територия, въпреки че са разделени с баща му, не мога да я разбера.
Пък за самия баща - вече казах.

Какво е "Утка"?

Да докладвам: връщам се току що от партито, което организирахме. Беше страхотен купон - играхме, танцувахме, смяхме се и рожденничката беше щастлива. А накрая, по пътя заспа в колата.

Нямаше нищо фатално в това, родителите (особено единият) да се разберат предварително, че не е препоръчително да празнуват РД съвместно и да не се стига до ексцесии и унизителни ситуации.

Но, това са и уроците на живота.

Благодаря на всички, които се включиха с мнение по темата!

 

Никак не съм убедена, щом са се развели значи са доказано несъвместими и за детето занаппед ще е все по натрегнато и неприятно да ги събира на едно място.Поне за мене и сестра ми беше така. Имахме си някакви отношения и с двамата, които обаче си се развиваха отделно и изобщо нямах идея как да се държа ако са заедно и затова старателно го избягвах. особено по празници.
На 10 години, за детето май вече е много по-важно как ще се представи пред приятелите си и дали купона "ще е супер" отколкото дали и двамата са там.
Предвид колко гадни и обсебващи могат да бъдат любовниците на татко аз като майка не бих отишла именно заради детето - за да накарам любовницата да се държи прилично и да не може да си намери повод да се държи зле с детето нито на рождения ден нито после.И за да не усети някаква конкуренция и тя да е повод да се мъчи да отдели бащата от детето. Повечето го правят и то успешно. Ако не съм там, от любов или от лицемерие тя ще трябва поне да се прави усърдно колко харесва дъщеря ни и колко я е грижа, за да не рискува да разочарова и загуби финансово обезпечения си любовник... ама аз съм лисичка де...
Има и друг момент- много мъже ясно си дават сметках че не могат да живеят сами и ако таткото е намерил някаква що годе подходяща като прави това парти на практика й казва : НЕ БЕЗ ДЪЩЕРЯ ми!!! и хем пробва хем налага детето като част от техните отношения. Това е хубаво, разумно, отговорно и полезно и аз бих жертвала своите чувства за да се изградят едни нормални отношения към детето ми в новото евентуално семейство на бившия, и ту да се чевства уважавана там.

 Бащата е безумно тъп индивид, това мога да кажа. Децата не бива да се поставят пред подобни дилеми. На мястото на приятелката ти не бих отишла и спокойно бих обяснила на детето,че като се върне от прословутия рожден ден ще има изненада за нея, втори такъв

ТОВА Е АБСУРД! ОТВРАТИТЕЛНО!Нека твойта приятелка си вземе детето и това е. То няма работа с новата съпруга и бивша любовница на баща си.

Няма да ми е приятно, но бих се опитала да разбера бащата.
От друга страна - щастието на детето е по-важно от моя комфорт и ако детето по един или друг начин преодолее факта, че аз не съм желана там /тук важната роля е на майката - да обясни защо мама няма да е там с по-меки думи/ - не бих го правила на проблем и щях да му организирам аз рожден ден па бил той и символичен със скромните си средства.

изобщо няма да си пусна детето-то трябва да знае какво мога да му осигуря аз и да е наясно дали избира да ме оби4а такава,каквато съм или да бъде купена от баща си

 

след като ти вече си избрала да превърнеш душичката на детето в бойно поле между тебе и бившия ти съпруг и го караш да избира между вас... поправка поставяш му ултиматум...
Следващата реплика в тоди стил е: Ако не ти харесва, събирай си багажа и си отивай про баща си, за когото предварително си обяснявала многократно какъв боклук е.

Мдааам надявам се че разсъждаваш теоретично, а не си вече реално разведена с дете.... защото това съм го преживяла... с двама родители, две детски стая със сестра ми се чувствахме най-бездомните деца на света... защото когато родителите ти са заедно и се разбират е естествено че в дома им има място за теб и че си приеман какъвто си, или поне това което е ген и не можеш да промениш.
 Но когато се разделят и вече не се понасят те често започват несъзнателно да не понасят и да воюват и с тази част от теб, която прилича на другия... да опитват да я изкоренят...и стигат до ултиматуми като твоя... или си само като мене приемаш безусловно моите ценности и разбирания (и отношението ми към баща ти също) или...това вече негласно ... си като другия и затова  ми ставаш чужда и не те искам такава... а това е мисъл която никое дете не може да понесе..
Това е грозно изнудване и престъпление срещу едно дете , а толкова родители го правят и даже не го съзнават.... и то все интелигентни родители....

Опитай се да не ми се нахвърляш, дори не искам да ми отговаряш, а да помислиш дали пък не си почнала да залиташ в тази посока... защото децата порастват бързо но никога не забравят тези неща... и когато вече няма да е напълно зависимо от тебе.... може да се почувстваш най- самотната жена на света и да се чудиш кога и как е станало това. никоя майка не го прави съзнателно- това е порява на слабост, но последиците са непоправими за отношенията родител-дете.

 Момичето поиска съвет, не бесете хората. Всеки сам си носи кръста.

Ще стисна зъби,ще намеря пари в заем ако трябва и ще направя рожден ден на детето!!!!!

Няма да му го дам,такъв "баща"-по далеч от нас!!!