2 -3 дни траеше при мен. Някакво състояние на свръх-тревожност, притеснение и отчаяние, че няма да свикна и да се справя с новия човек и положение. Като се прибрахме осъзнах, че животът ми е тотално променен, че аз никога няма да бъда същата и да водя същия живот. Откачах от нерви, ревях, ужас някакъв. А бебчо си ядеше и спеше.
Помогна ми много фактът, че близките деликатно ми дадоха време да свикна и не се месеха в грижите - физически, или пък със съвети. Точно грижите ми помогнаха да свикна с новия Човек много бързо и да осъзная, че мога да се справя и няма страшно. Wink
Всичко с времето си.