Домашно насилие

  • 150 615
  • 735
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 624
Здравейте,
Чета темата защото съм вече на финала на поносимостта си към моя мъж. Женени сме от 6 години и през цялото това време ми се обяснява каква романизирана представа за живота имам от многото книги, които съм чела, колко съм глупава, как пред чужди хора щял да говори той, а аз да мълча, как не мога да смятам, как отношението ми към света, секса и прочия е сбъркано, напоследък (последните 6 месеца) нещата прерастнаха в ултиматуми със събиране на багажа и заплахи за развод: Ако отидеш с майка си на море, ще се разведа с тебе, ако не прекратиш отношенията с майка си, ще се разведа, защо по телефона се обърна към мен безименно... Постоянно ме гледа в ръцете какво правя и как, постоянно ме критикува, че не си гледам децата, че съм тръгнала на работа, защото не съм искала да ги гледам, а не защото парите не ни стига. Стига се до там, че ме държи отговорна защо баща ми не го бил питал как е и защо му е подарил евтин според него подарък за нова година. Да не говорим за това, че преди съм била "изкарвала 3 пъти по-малко пари" от него. Да не говори за псувните и тряскането на врати и хвърлянето на неща. Никога не ме е удрял. Всичко това е ставало на 4 очи или пред децата. КАК мога да докажа психическия тормоз? Вече психически не издържам и за мен няма друг изход освен развод. Само за инфо - имам висше образование, дом, на мениджърска позиция съм, с доста висок доход, но всичко това просто ми мачка самочувствието и ме кара да се съмнявам, мога ли да се оправя само с двете деца без него. Да не говорим колко много ми пречи на работа. Моля ви, как мога да докажа този тормоз и как да му се противопоставя, защото се оказа, че докато нямам развод, той не е длъжен да напусне дома ни, а той и не иска да го напусне.

Психологическия тормоз се доказва трудно , свидетели имаш ли? Иска се подава в месечен срок от насилието.

Другото е пускай развода и искай привременни мерки относно ползването на семейното жилище . Така ,че докато съда постанови развода да имаш къде да живееш ,а после в съд. решение съда да ти присъди ползването на имота до анвършване на пълнолетие на децата.

Виждам ,че си от Русе по въпроса за психотормоза се обърни към фондация Надя ,мисля че ще ти помогнат ето линк:

http://www.centrenadja.hit.bg/kontakti-bg.htm

# 31
  • Мнения: 264
Благодаря donna2. Свидетели естествено нямам. Имам само един лист с написана на него собственоръчно от мъжа ми псувня по мой адрес.
Днес се изумих, когато разбрах, че дори да подам молба за развод, той може да остане в жилището, до решението на съда и до фактическия развод. Що за безумие е това?

# 32
  • Мнения: 624
затова са привременните мерки ,за да не остане в жилището до края на развода ,адвоката ти трябваше да ти го обясни

# 33
  • Мнения: 24
Минах през всичко това...Още с приемането на Закона за защита срещу домашното насилие и влизането му в сила (мисля, че беше 2006г, но може и да греша) влязох в с.з. с иск за закрила и издаване на ограничителна заповед спрямо бившия ми съпруг. Съдът разпореди бившият ми да не се доближава до жилището ми и да се въздържа от домашно насилие спрямо мен и децата ни, родени по време на брака за срок от една година. Тази година беше най-кошмарната, която някога съм изживявала...той висеше на 100-ина метра пред дома ми, настанен в колата си и само да тръгнех някъде - беше след мен...скандали, издевателства, полиция...УЖАС!!! И този ужас ставаше пред очите на собствените ми деца!!! Не го пожелавам на никой! Не смеех да изляза без придружител дори до магазина...
Мисълта ми беше, че няма закон, който да налее мозък на обезумели бивши съпрузи, да ги направи отговорни за постъпките им и...може би по-човечни, поне към собствените си деца!

# 34
Здравейте момичета! Извинявам се първо, че пиша в тази тема, а не откривам нова, но искам да питам нещо по въпроса за психическия тормоз. Съпругът ми ме обижда и не желае да има нещо общо с мен, защото съм напълнявала, след раждането на двете ни деца. Висока съм 160 тежа 58кг. бях 50 когато се запознахме, децата са ни на 5г. и 1г. и 5 мес. От един месец не дава и пари. Купува за храна, плаща сметки, но за други р-ди, не.  Не съм в течение на неговите финанси. Живеем в неговото жилище придобито преди брака, Отказва ми да ползвам и едната кола, като се има в предвид, че започвам работа и ще се налага да водя малкия на ясла, а не да го мъкна в студа с количка, но това не е голям проблем в случая. Та искам да попитам, какво мога да направя? Заплашваме с развод, с любовница и т.н. но до сега вече толкова години не е направил нищо. Като, че ли чака аз да направя първата крачка за развод.
Благодаря Ви за изслужването!

# 35
  • Мнения: 24
Здравейте момичета! Извинявам се първо, че пиша в тази тема, а не откривам нова, но искам да питам нещо по въпроса за психическия тормоз. Съпругът ми ме обижда и не желае да има нещо общо с мен, защото съм напълнявала, след раждането на двете ни деца. Висока съм 160 тежа 58кг. бях 50 когато се запознахме, децата са ни на 5г. и 1г. и 5 мес. От един месец не дава и пари. Купува за храна, плаща сметки, но за други р-ди, не.  Не съм в течение на неговите финанси. Живеем в неговото жилище придобито преди брака, Отказва ми да ползвам и едната кола, като се има в предвид, че започвам работа и ще се налага да водя малкия на ясла, а не да го мъкна в студа с количка, но това не е голям проблем в случая. Та искам да попитам, какво мога да направя? Заплашваме с развод, с любовница и т.н. но до сега вече толкова години не е направил нищо. Като, че ли чака аз да направя първата крачка за развод.
Благодаря Ви за изслужването!
Психически тормоз се доказва изключително трудно, да не кажа невъзможно!  Sad
Консултирай се с адвокат...или се порови във форума, мисля, че имаше разяснения по въпросите, свързани с развод!
Моят съвет е: не вземай прибързани решения! Това, за което се карате са пълни глупости!!! Ще ме прощаваш...
Желая ти успех!

# 36
  • Мнения: 2 655
Здравейте момичета! Извинявам се първо, че пиша в тази тема, а не откривам нова, но искам да питам нещо по въпроса за психическия тормоз. Съпругът ми ме обижда и не желае да има нещо общо с мен, защото съм напълнявала, след раждането на двете ни деца. Висока съм 160 тежа 58кг. бях 50 когато се запознахме, децата са ни на 5г. и 1г. и 5 мес. От един месец не дава и пари. Купува за храна, плаща сметки, но за други р-ди, не.  Не съм в течение на неговите финанси. Живеем в неговото жилище придобито преди брака, Отказва ми да ползвам и едната кола, като се има в предвид, че започвам работа и ще се налага да водя малкия на ясла, а не да го мъкна в студа с количка, но това не е голям проблем в случая. Та искам да попитам, какво мога да направя? Заплашваме с развод, с любовница и т.н. но до сега вече толкова години не е направил нищо. Като, че ли чака аз да направя първата крачка за развод.
Благодаря Ви за изслужването!
1. Отслабни, не 50 кг, но можеш 53-54 кг. лесно и бързо има 1000 начини;
2. Започни работа и излез от дома;
3. Ако не се промени държанието му, консултирай се с адвокат.
Радвай се, че плаща сметките и пълни хладилника, аз знам и за по лоши случай, когато не дава и лев, а жената плаща всичко.Горе главата и малко повече увереност в себе си!

# 37
  • Мнения: 997
Здравейте, позволявам си да се намеся,без да съм се представила, заради поста на гост 77. Миличка, зная че ти чувстваш проблемите си като тежки. За теб сигурно са такива. Но и нашият татко превъртя временно след раждането на децата, а и до ден днешен от време на време се опитва да проявява грубост. Но си мисля - отслабването ти не би било от полза за него, а за теб. Когато съпругът ми се опитва да наложи ограничение върху неговите пари, аз налагам пълно ембарго върху моите. Така де - щом готвя и чистя, изкараните допълнителна пари са си мои. Когато ме заплаши, че няма да припаря до неговата кола, изтеглих заем и си купих моя. Да, по - стара, но моя. А и при всеки опит да спомене нещо за жилището - винаги му напомням, че в правото има едно основно положение: " Кафезът върви с пиленцата". Иска жилището и децата - взима ги. Но под пълно попечителство над децата се разбира, не майка му да ги гледа, а той - и новата му. При мен действа. Дано намериш своя начин да се справиш с проблемите си.
Чета и се възхищавам на майките тук. Аз не намерих смелост да се разведа. Реших, че ще се боря да го превъзпитам. Уплаших се, когато при един скандал опита да ме замери с дистанционното пред детето, и когато не успя да ме уцели ми посегна - детенце видя всичко това и изпадна в истерия. Изхвърчах от къщи и право в районното. Подадох жалба, и трябва да кажа, че получих пълно съдействие от полицията. Жалбата ми беше прехвърлена към районния, който от своя страна 3 пъти вика съпругът ми писмено, а съпругът ми и трите пъти не се яви.  6 месеца по - късно, получих по пощата уведомление,че искът ми се прекратява поради липса на доказателства. Тогава реших, че няма да чакам да ме смаже от бой, за да е доказуемо домашното насилие, а ще се боря с него. Днес работя, имам независим живот и доходи, и дори съпругът ми да мрънка, че не съм добра домакиня - това не би могло да ме впечатли особено. Много от правата си и идеите как да се справя със ситуацията прочетох тук - така че искам да използвам повода, че пиша тук, за да ви благодаря от сърце.  Hug

# 38
  • Варна
  • Мнения: 567
Тази вечер бях при една приятелка, която е подложена на много тежко емоционално,психическо, финансово и еднократно физическо насилие.
Мисля, че е узряла за идеята да си помогне сама.
Искам само информация към коя асоциация може да се обърне във Варна? Мисля, че на първо място ще има нужда от психолог(направо е срината), а малко по-нататък и от адвокат.  Дали наистина анонимността й ще е гарантирана поне на първо време?

# 39
  • Мнения: 4 458
Искам само информация към коя асоциация може да се обърне във Варна?

 * фондация "SOS семейства в риск" ; 052/609 677;  ул. Славянаска 32; управител Анна Николова

 * Асоциация Анимус има  24 часов горещ телефон. Може да се обади там и могат да и дават съвети и наставления дори и само по телефона : 02/ 981 76 86

 * Министерство на вътрешните работи
Програма за превенция и защита от домашно насилие
http://www.mvr.bg/Prevencia/default.htm

 * ето и линк който може да ти е в полза - СОЦИАЛНА ПРОГРАМА НА ОБЩИНА ВАРНА. Там има отделите към общината
http://www.varna.bg/adm/prog/soc_prog07.htm

# 40
  • Мнения: 2 655
Тази вечер бях при една приятелка, която е подложена на много тежко емоционално,психическо, финансово и еднократно физическо насилие.
Мисля, че е узряла за идеята да си помогне сама.
Искам само информация към коя асоциация може да се обърне във Варна? Мисля, че на първо място ще има нужда от психолог(направо е срината), а малко по-нататък и от адвокат.  Дали наистина анонимността й ще е гарантирана поне на първо време?


Пиши ми на л. с за да ти дам координатите на Варненска фондация.
Ако има физическо насилие трябва веднага да си извади медицинско!!!

# 41
  • Мнения: 518
ttooddoorr (01:12 PM) :
изпрати някякво човече д се кефиваселTOD (04:38 PM) :
И ДОРИ И ДА СИ Е ТВОЯ КАРТАТА КАК ТАКА МИ РОВИШ В ПОРТФЕЙЛА `
за съжаление пак успя да се измъкне моят мъж , тъкмо го хванах в крачка , че беше написал много неща по кюто , писмено доказателство един вид , а то най-важното току що някак изчезна .цитирах първият си пост , защото показва , че в този час съм била у дома , а не както майка му твърди , че ме е издирвала из квартала.  но тъкмо да копирам и местата в които ме нарича "дрисла" "боклук" и ме заплашва и те изчезнаха . успях да хвана само обвиненията му че съм си откраднала картата за майчинството. ох спирам 

Последна редакция: вт, 04 мар 2008, 23:45 от oska

# 42
  • Мнения: 518
общо взето преди малко много бързах да публикувам , защото ме хвана ,че пиша и се опита да изтрие . смятах да изпратя писаното по кюто на някой приятел , защото знам ,че инак никой няма да повярва ,че се държи с мен по този начин . дори напротив така си е оплел кошницата , че всички го мислят за мъж под чехъл и му съчувстват . а аз все спестявам на познатите ни истината , защото забелязах ,че спомена ли нещо то се приема като някакъв опит да изложа мъжа си , да си издействам чрез изнудване някаква глезотия . веднъж споделих с  приятелка , само защото разполага с апартамент , който стои празен през повечето време , евентуално да го използвам за пренощуване в екстремни ситуации . а тя се възползва от случая да ми обяснява колко щастливо семейство са те с мъжа й . тя дето толкова пъти бягаше у нас да спи и плачеше и се оплакваше от него...... с една дума ми обясни колко аз съм тъпа и това е - не обелих ни дума повече .
за тази вечер някак успях да го накарам да напусне . заплаших ,че ще ида до районното и ще се върна с полицай , той пък заключи и взе ключовете , аз му казах ,че тогава ще викам през терасата за помощ .
"ще те размажа от бой" , "ще ти смачкам главата"- най-честите заплахи . към тях тази вечер и "ще те завлека в кухнята и ще те утрепя ,само да не гледа детето" , после "ще те убия пред детето , вече едвам се сдържам"  , юмруци , шамари , блъскане.....не точно пребиване , по-скоро за да ме унижи , макар че се случва и наистина да ме удря здравата . ама пусто , кожата ми е матова и трудно остават синини пък и той вече знае как да удря.
извинявам се за дългия пост ,  наистина с никой не съм споделяла и ми се е събрало доста . сега ще отида напред да прочета в началото . мисля ,че сте публикували мн. полезна информация.

Последна редакция: ср, 05 мар 2008, 00:06 от oska

# 43
  • Мнения: 4 458
oska , мила, съчувствам ти. Свържи се с някоя от организациите които сме споменали, сигурна съм че там биха ти помогнали дори и с подслон ако се наложи. Със сигурност знам за Анимус които имат и денонощна телефонна линия 02 981 76 86 както и жилища за нуждаещи се жени и тинейджъри. Обади им се дори и да не си в София пак могат да те консултират и да ти кажат какво да правиш и към кой да се обърнеш в твоя град.

 Hug

# 44
  • Мнения: 518
киара , благодаря за подкрепата Heart Eyes. живея в София и ще си запиша този телефон.
за мой срам не ми остана мн. време да чета напред , но смятам да го правя  вечер по малко . с малкия маймунчо  свободното време е кът. напоследък ляга късно , става рано , а пък дойде ли мама да помага , веднага бягам да довършвам ремонта на жилището в което смятам да се изнеса с детето.
видях се днес с мъжа ми , съвсем делово по ремонта . не сме си казали нищо лично , не го питах къде е пренощувал снощи , спомена ,че тази вечер ще остане у негов приятел , а  аз без коментар казах "чао" и се прибрах. все се надявам да се разделим без големи драми и скандали , но май още е рано да се каже дали ще стане така !

Общи условия

Активация на акаунт