Каквото и да правиш, с който и психолог да го говориш може да промениш начина му на поведение, но не и характера му.
Казвам ти го от личен опит.
Казвам ти го от личен опит.
- Публикувана: 27 септ. 2007, 08:33 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2007, 09:27 ч.
Детето ми е много плахо и лесно ранимо.....
Момичета, книжката можете да изтеглите оттук:
http://www.truden.com/download-file-915.html
"Изкуството да бъдеш родител", д-р Фицхю Додсън
http://www.truden.com/download-file-915.html
"Изкуството да бъдеш родител", д-р Фицхю Додсън
Каквото и да правиш, с който и психолог да го говориш може да промениш начина му на поведение, но не и характера му.
Казвам ти го от личен опит.
Казвам ти го от личен опит.
Все ми се струва и на мен, че не е хубаво да му казваш как другото дете е 'лошо'. Нали допреди малко са си играли, уж са приятелчета... Повечето деца на тази възраст не са точно малки ангелчета. Всяко прави по нещо лошо в даден момент. Ако на всички им лепнеш етикета 'лоши', ти му отрязваш възможността за нормален контакт с тях, и му изграждаш манталитет на жертва.
Когато детенце го ухапе, той плаче от болка, но и от обида, защото не го е очаквал от някой, когото харесва и с когото играе. И от това, че хубавата им игра и удоволствието от нея е приключило така неочаквано и болезнено.
Вероятно вътре в себе си (след като се успокои, разбира се) ще поиска нещата да се поправят и да продължат да играят. Обаче, като му кажеш, че другото дете е лошо, ти му отнемаш възможността да продължи играта. Значи, не само е ухапан и го боли, но е станало непоправимо зло, игра повече няма и няма да има, светът е пълен с лоши деца, а той е жертва!
Не е ли по-добре да го успокоиш набързо, да му кажеш, че другото дете още не се е научило, че така не се прави, да го помолиш да се извини (ако мине номера) и да ги занимаеш с нещо друго?
Когато детенце го ухапе, той плаче от болка, но и от обида, защото не го е очаквал от някой, когото харесва и с когото играе. И от това, че хубавата им игра и удоволствието от нея е приключило така неочаквано и болезнено.
Вероятно вътре в себе си (след като се успокои, разбира се) ще поиска нещата да се поправят и да продължат да играят. Обаче, като му кажеш, че другото дете е лошо, ти му отнемаш възможността да продължи играта. Значи, не само е ухапан и го боли, но е станало непоправимо зло, игра повече няма и няма да има, светът е пълен с лоши деца, а той е жертва!
Не е ли по-добре да го успокоиш набързо, да му кажеш, че другото дете още не се е научило, че така не се прави, да го помолиш да се извини (ако мине номера) и да ги занимаеш с нещо друго?
И моето дете е много чувствително,аз също.Винаги съм го учила да е добър,да не се бие и т.н. и така доскоро.Когато се появи обаче някое дете по-буйно и го дръпне той не може да се защити,а само се разплаква,гушка ме и иска да си тръгваме.Баща му много се ядоса и му каза така:"удрят ли и ти удряй",наистина живота е много сложен и в този свят е по-лесно да оцелееш,ако си от другите.Е,синът ми последва примера на баща си и сега цяла седмица учителката му от детската градина се оплаква,че бие едно дете.А това е едно мъничко и сладко детенце,което изобщо не може да се защитава,та се наложи дълго да обяснявам,чче това не е правилно.Неговата версия е,че и него го бият,но той понеже е плах се наема само на мъника.А сега ми кажете какво да правя?
mama Veni, ето затова говорех и аз - за тънката линия между това да стане побойник или да е жертва на такива. Не знам и какво да ти кажа. Но изтегли си книжката, която ritka ми изпрати. Мисля, че можеш да почерпиш някакви идеи. Упсех!
Шемет, децата не бяха приятелчета. Другото дете дойде, ухапа го и тръгна, без нищо.
Шемет, децата не бяха приятелчета. Другото дете дойде, ухапа го и тръгна, без нищо.
Но казвайки,че всеки ,който го нарани е"лош",не даваш втори шанс.На едното и другото дете.Опитах се да кажа,че от една постъпка/в случая ухапването/,не бих генерализирала.А има хиляди причини едно дете да нарани друго,но не мисля,че в основата е "лошотията".
А и създаваме на детето модел..автоматично.Ако утре аз ухапя ,ставам ли автоматично "лош"?За мен не...,поведението в момента -да,но в никакъв случай-човека.
Аз говорейки на детето си за света,не го идеализирам.Но искам детето ми да знае,че всеки има право на втори шанс.От децата до възрастните.И че света е такъв,какъвто го направиш.
А и създаваме на детето модел..автоматично.Ако утре аз ухапя ,ставам ли автоматично "лош"?За мен не...,поведението в момента -да,но в никакъв случай-човека.
Аз говорейки на детето си за света,не го идеализирам.Но искам детето ми да знае,че всеки има право на втори шанс.От децата до възрастните.И че света е такъв,какъвто го направиш.
Но казвайки,че всеки ,който го нарани е"лош",не даваш втори шанс.На едното и другото дете.Опитах се да кажа,че от една постъпка/в случая ухапването/,не бих генерализирала.А има хиляди причини едно дете да нарани друго,но не мисля,че в основата е "лошотията".
А и създаваме на детето модел..автоматично.Ако утре аз ухапя ,ставам ли автоматично "лош"?За мен не...,поведението в момента -да,но в никакъв случай-човека.
Аз говорейки на детето си за света,не го идеализирам.Но искам детето ми да знае,че всеки има право на втори шанс.От децата до възрастните.И че света е такъв,какъвто го направиш.
А и създаваме на детето модел..автоматично.Ако утре аз ухапя ,ставам ли автоматично "лош"?За мен не...,поведението в момента -да,но в никакъв случай-човека.
Аз говорейки на детето си за света,не го идеализирам.Но искам детето ми да знае,че всеки има право на втори шанс.От децата до възрастните.И че света е такъв,какъвто го направиш.
Ако него го бият го оставям да отвръща, колкото и да ми е неприятно. За съжаление, разбиранията на родителите са мнооого различни и колкото и да е в разрез с моите, все пак по-добре да 'оцелява' от малък 
.
. 
не мисля
Mixture, детето няма нужда нито от психолог, нито от преживяване на тотална промяна! Има деца интровертни, задълбочени, които опознават света чрез наблюдение, а не чрез действие - може твоето да е от тях. Не обичат шумотевица, детска глъч, не обичат да са център на внимание, предпочитат да стоят встрани, по-уверени са в контактите с възрастни, агресията ги смущава и плаши. Това, разбира се, са само някои произволни характеристики. Такива деца се чувстват сигурни в семейството си, затова е много важно родителите да са спокойни и дружелюбни, и да прекарват колкото е възможно повече време с тях. Често пъти детските градини и ясли са противопоказни - детето не иска и не може да се адаптира. Идеално занимание за този тип човечета са книгите, индивидуалните спортове и изкуството - хубаво е да се поощряват в тази посока отрано.
Не се тревожи - ако гореописаното се отнася до някаква степен и за твоето дете, и ако не го насилваш да се държи като "другите", след пуберитета му ще останеш изненадана, колко много е научило за себе си и хората, и колко ефективно общува със света.
Не се тревожи - ако гореописаното се отнася до някаква степен и за твоето дете, и ако не го насилваш да се държи като "другите", след пуберитета му ще останеш изненадана, колко много е научило за себе си и хората, и колко ефективно общува със света.