Кога е по-добре за една жена да създаде семейство според вас

Ти ако смяташ да решиш проблема с раждаемостта на намаляващото българско население с 16-годишни момичета - имаш огромен проблем. За да се реши проблема, трябват съвсем други неща, не млада утроба. Но ние тук не говорим за кривата българска политика, нали?

Само ще кажа, че това с годините са си чисти "сметки без кръчмар". Ти можеш да си решаваш колкото си искаш на колко години искаш да имаш дете, но може и въобще да не се получи... може просто да не можеш да имаш тогава дете!
Така, че моят отговор е: "Когато рече Господ".

Ами аз учих - средно, висше. След като завърших, започнах работа, исках да се докажа. Освен това много обичах купоните, дискотеките, бурния живот, изпълнен с приключения и емоции. Пътувах из България, опознавах света, а и себе си. Не си представям с онзи акъл на тийнейджър и онази финансова зависимост от мама и тати, да родя! Имах съученички, които родиха на 18. Бяха безкрайно нещастни, защото си стояха в къщи, чувстваха се изолирани, нямаха образование и професия. Аз се омъжих на 23, но родих на 30. На 23 срещнах мъжа си и се омъжих по любов. На 30 имах стаж в професията си, нямах страховете, че ако напусна работата си, друга няма да намеря. Освен това почнах да улягам - не ми се беснееше до зори всяка вечер, започнах да търся тишината и спокойствието. Почивките ми вече бяха на село, на тихо и пусто, а преди избирах най-шумните курорти. Останах с бебето 2 години и половина в къщи и изобщо не съжалявах за това. Просто бременността ми бе желана и планирана. А не бе плод на случайност, която да ме направи нещастна.
Когато раждах, с мен в стаята бе момиче на 16 г. Роди си момченце. Вятър я вееше на бял кон, но нищо чудно и аз бях такава на тази възраст. Тя изобщо не се притесняваше от факта, че е абсолютно неспособна да се грижи за бебето си. Разчиташе изцяло на майка си. Майка й бе дълбоко разочарована, че дъщеря й е провалила бъдещето си, но ги бе приела с бебето, че то иначе, щяха да гладуват. Изобщо, майката все едно си бе родила бебе, а не дъщерята. Е, това нормално ли е?по-добре на 44 да родиш, отколкото на 15!

И други са го написали, но аз да повторя. Добре е да създадеш семейство, когато срещнеш човека и си готов. Това със сметките, годините и т.н. са малко наивни разсъждения. Когато дойде, тогава.

Когато се почувства готова.
Някой е готов на 20, друг на 30....

Моята бременност пък беше съвсем случайна, но в същото време и желана и по никакъв начин не ме е направила нещастна. Родих на 21г. и не съжалявам за решението си. Продължавам да уча и другата година завършвам. Преди да родя работех още със завършването ми на средно образование и съответно имам 3год. трудов стаж и се издържах сама без да разчитам на мама или тати, сама си плащах и обучението. Сега вече имам дете на близо 2г., а аз съм на 23г. почти завършила. Мисля да започна работа и не когато вече съм стигнала едно ниво, а то става с годините да ме спре едно дете ами да знам, че от тук нататък се отдавам на професията си и същевременно да се вписвам в един млад колектив.  Никога не са ме блазнели нощни приключения и дискотеки и затова не ми липсват може би. 
 Относно отглеждането на дъщеря ми се справях за тези две години напълно сама без ничия помощ. Аз незнам какво е някой да ми изкъпе бебето, да го изведе на разходка или да ми сготви за вечеря например.
 Така, че всички ние смятаме, че е епо-добре да създадеш семейство тогава, кгато се почувстваш готов, тогава когато намериш подходящия човек, а това може да се случи и на 20 и на 30, та въпроса ми е по-скоро на коя възраст бихте предпочели ако можехме да избираме и имаме всичко изброено по-горе да родите? Моето мнение вече го знаете на 20г. твърдо!!!!!

След 25г. до към 30-32г. на мен ми се струва най-подходящо.
Не мисля, че 20-годишната възраст е най-подходяща за раждане и гледане на дете.
Ама това всеки сам си го решава.

Разбира се, първото, но за мен недостатъчно условие е да има подходящ мъж.
Второто условие е собствено зрелостта в една жена.
Познавам жени, които преди двадесет са зрели, аз, категорично бях съвсем дете на тази възраст. Не, че нямаше да се справя, но щеше да ми тежи.

По принцип не е лошо да работиш на 18 след като си завършил средното си образование. Само че това, което ще работиш само с диплома за средно и заплащането му, най вероятно няма да е това, което ще работиш с диплома за висше. И понеже сега очаквам 1001 примера за успеха на необразованите- да, чувала съм ги. И все пак има разлика. Аз на 18 можех да бъда секретарка, продавачка, евентуално сервитьорка. На 21 завърших висше ( бакалавър) и започнах работа за двойно повече пари, които на всеки 6 месеца се увеличаваха. В добавка виждах как всеки ден се развивам, срещам се с интересни и образовани хора, научавам много. На 23 завърших и магистратура и междувременно вече заплатата ми беше достатъчна да издържам себе си +дете.
Сега имам дете и знам, че то изисква жертви и време. Никой не ми помага, аз сама мога да си позволя да се грижа за него. На 18 или на 21 определно нямаше да мога да го направя. Нито от гледна точка на парите, нито от гледна точна на удовлетвореността ми от самата мен.

Според мен - към 30, акълът се мени, на 20 си с едни вкусове, на 30 със съвсем други.
Но, разбира се, има един тип жени, които от около 15 годишни чакат и мечтаят единствено да станат майки и съпруги.

Според мен няма определена възраст. Жената го чувства, то й идва отвътре. Усеща, че иска да създаде семейство и да има деца. Аз се омъжих на 21 и въобще не съжалявам, имам познати на по 30 и не искат да чуват за семейство, така им било добре, имали време. Та според мен си е до човека.

Честно да ти кажа, малко не ти вярвам не за друго, а за това, че си изкарвала достатъчно да се грижиш за себе си + дете. Сега сама ли си гледаш детето или и съпругът ти помага? Имам приятелка, която като теб е завършила, за 5 год. стана управител на голяма строителна фирма в София и взима доста висока заплата и го няма това самочувствие, че може сама да се оправя и да се грижи за детето си. Да аз работех като секретарка, но не взимах никак лоши пари. Не е важно какво точно работиш и като каква, а къде! , защото една сервитьорка в кварталната кръчма е едно, а сервитьорка в "Шератон" съвсем друго.
 Винаги докато сме живи зависим от някой, независими са само тези, от които нищо не зависи!

До авторката:
От забележките които правиш оставам с впечетление, че търсиш единствено подкрепа на мнението - по-рано, по добре.
Ами възможно е на 28 години да имаш добра кариера и доволно финансово положение да се грижиш за дете.
Аз родих на 29, работя от 18 годишна, в големите кризи, когато имаше и купони, бачках на 3 места и си докарвах много добри пари, така че като се появи малката знаех че мога дори и сама да поема отговорност за нея. Вярно е че всеки има различни приоритети и решава сам за себе си. На 20 и 25 не бях безотговорна, но за себе си прецених, че не искам все още да гледам дете, а тогава дори имах подходящ баща. За мен, както и някои по-горе изказали се, не е важно кога ще го родиш, а дали се чувстваш достатъчно подготвен да му дадеш необходимото възпитание. Раждането и отглеждането на дете е най-малкия проблем, криво-ляво всеки би се справил, но виж да направиш от него Човек е нещо много по-различно.

С много грешно впечатление оставаш, но който разбрал разбрал

Ами.....аз както може би е известно на някои тук съм икономист по образование. Според официални данни на 1 човек му трябваха по него време около 280 лв за да живее. Изкарвах малко повече от 2х280лв. Смятам, че щях да успея да издържам себе си и детето. Когато си смених работата можех да избирам от поне 3 предложения. Случвало ми се е и да получавам други предложения за смяна на работата- което опредлено ми дава самочувствието че имам място на пазара на труда.
И да, съпругът ми ми помага- както с финансов принос към семейния бюджет, така и физически. Избрах го такъв- човек, на който мога да разчитам и да се облегна. За разлика от човека, в който бях влюбена на 17 примерно.