Според мен по-добрият вариант за създаване на семейство и дете за жена е по-рано, около 20г.-25г., по-този начин детето когато е готово за ясла или градина ти все още си млада, имаш възможност и да учиш и да работиш. От друга страна имаш време и за второ дете ако искаш. Чувала съм, че разликата в раждането от жена на 20г. и жена на 30г. е голяма, по-младата ражда много по-лесно. Да, обаче все повече жени предпочитат вече да си завършат образоването да имат стабилна работа, но това отнема доста време и като се замисля че човек завършва на около 24г., после докато си намери хубава работа и да се отвърди на това място отнема поне още 4-5г. и ставаш на 30г. Решаваш да имаш дете вече, но след като вече то е пораснало ти си загубила представа за много неща, колкото и да се опитваш да си в час, детето ограничава много, на твоето работно място вече има много по-младо момиче. И затова смятам, че за една жена е по-добре по -млада да роди първото си дете. Имам и други доводи, но ще ги напиша в последствие.Хайде сега казвайте си и вашето мнение по въпроса!
- Публикувана: 30 септ. 2007, 07:47 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 15:41 ч.
Кога е по-добре за една жена да създаде семейство според вас
Биологично може и да е 20-22 години.. , но финансово и професионално след 28-30 години. Аз не можех и да мисля за деца, докато не се утвърдих в професията. Ако чакаш да правиш кариера след 30 и две деца на врата просто забрави
КОТЕ,
Не си познала - никой не спуска бариера след 30 години за кариера. Една жена натрупва основната част от житейския си опит точно докаго отглежда децата си. Тогава тя съзрява във всеки смисъл на думата. И то е точно заради отговорността. И ще ти кажа защо. Ако човек реши, може да си смени работата, ако се издъни, най-много да му кажат да напусне, може да сменя професии, места за живеене, партньори... всичко. Но не може да си смени децата. Всяко действие или бездействие, пример и дума им влияят по някакъв начин, защото децата приемат безрезервно, като абсолютна истина всяка дума или постъпка на родителите си. И това влияе върху мирогледа му. Всяка жена, която е осъзнала що за нещо е родителството с времето става по-организирана, по-отговорна и мислеща в дългосрочен план за децата си.
Така, че, едно е да мислиш как да угодиш на шефа си и зад гърба му да му теглиш..., друго е да се грижиш за децата си и в голяма степен да определяш как ще живеят като пораснат. Парите са си пари, но няма неотгледано дете. И ако за една жена децата са нещо, което виси на врата й и пречи на развитието, не си заслужава изобщо да се хаби да ражва - винаги ще обвинява децата си, че са и спряли кариерата.
Просто в момента излиза, че жените са по-оценени на работа, а децата се някаква малка подробност, която трябва да се свърши. Голяма част от жените, които са направили наистина големи неща в професията си, са го постигнали точно след като са отгледали децата си. По простата причина, че са помъдрели, станали са по-силни и са знаели как да се борят.
Не си познала - никой не спуска бариера след 30 години за кариера. Една жена натрупва основната част от житейския си опит точно докаго отглежда децата си. Тогава тя съзрява във всеки смисъл на думата. И то е точно заради отговорността. И ще ти кажа защо. Ако човек реши, може да си смени работата, ако се издъни, най-много да му кажат да напусне, може да сменя професии, места за живеене, партньори... всичко. Но не може да си смени децата. Всяко действие или бездействие, пример и дума им влияят по някакъв начин, защото децата приемат безрезервно, като абсолютна истина всяка дума или постъпка на родителите си. И това влияе върху мирогледа му. Всяка жена, която е осъзнала що за нещо е родителството с времето става по-организирана, по-отговорна и мислеща в дългосрочен план за децата си.
Така, че, едно е да мислиш как да угодиш на шефа си и зад гърба му да му теглиш..., друго е да се грижиш за децата си и в голяма степен да определяш как ще живеят като пораснат. Парите са си пари, но няма неотгледано дете. И ако за една жена децата са нещо, което виси на врата й и пречи на развитието, не си заслужава изобщо да се хаби да ражва - винаги ще обвинява децата си, че са и спряли кариерата.
Просто в момента излиза, че жените са по-оценени на работа, а децата се някаква малка подробност, която трябва да се свърши. Голяма част от жените, които са направили наистина големи неща в професията си, са го постигнали точно след като са отгледали децата си. По простата причина, че са помъдрели, станали са по-силни и са знаели как да се борят.
Децата освен майки, имат и бащи.
И е напълно в реда на нещата животът да се промени. Ако на някогот са му много важни специализациите, не ражда деца. Не можеш едновременно да имаш цяла торта и да ядеш от нея (както казват някои). Сменят се приоритети, сменя се начин на живот.
Ако едно семейство не може да се организира, че да може единият да ходи за половин година на специализация, то просто не ходи. И не виждам някаква трагедия в това.
Май въпросът опира до това "Що е то дете и как си представяме живота си ако имаме деца?"
И е напълно в реда на нещата животът да се промени. Ако на някогот са му много важни специализациите, не ражда деца. Не можеш едновременно да имаш цяла торта и да ядеш от нея (както казват някои). Сменят се приоритети, сменя се начин на живот.
Ако едно семейство не може да се организира, че да може единият да ходи за половин година на специализация, то просто не ходи. И не виждам някаква трагедия в това.
Май въпросът опира до това "Що е то дете и как си представяме живота си ако имаме деца?"
Децата освен майки, имат и бащи.
И е напълно в реда на нещата животът да се промени. Ако на някогот са му много важни специализациите, не ражда деца. Не можеш едновременно да имаш цяла торта и да ядеш от нея (както казват някои). Сменят се приоритети, сменя се начин на живот.
Ако едно семейство не може да се организира, че да може единият да ходи за половин година на специализация, то просто не ходи. И не виждам някаква трагедия в това.
Май въпросът опира до това "Що е то дете и как си представяме живота си ако имаме деца?"
И е напълно в реда на нещата животът да се промени. Ако на някогот са му много важни специализациите, не ражда деца. Не можеш едновременно да имаш цяла торта и да ядеш от нея (както казват някои). Сменят се приоритети, сменя се начин на живот.
Ако едно семейство не може да се организира, че да може единият да ходи за половин година на специализация, то просто не ходи. И не виждам някаква трагедия в това.
Май въпросът опира до това "Що е то дете и как си представяме живота си ако имаме деца?"
Абсолютно точно! И в тази връзка искам да попитам мамите: До каква степен след раждането и поотрастването на бебока можете да се върнете към предишния си начин на живот. И по конкретно да започнете отново работа. Аз лично не мога да си представя цял живот да си стоя само в нас и да "домакинствам", а незнам защо наблюдавам че повечето майки около мен и след порасване на детето и тръгването му на ясла, продължават да си стоят само в тях. Дали е собствен избор или....? Естествено че и работата вече трябва да е съобразена с малчо.
Мога да кажа какво мисля по въпроса и предварително да поясня, че става въпрос за моите лични възгледи.
В нашето семейство говорихме за тези неща още когато децата бяха бебета. Направихме анализ на финансовите и нефинансови предимства и недостатъци и решихме, че няма да умрем от глад, ако остана вкъщи да гледам децата. Вярно, има неща, които не си кувуваме, но като се замисля това са някакви луксове. За мен си заслужава оставането вкъщи, но при условие, че децата също са вкъщи и не посещават ясла, а за детската градина е на кантар (нашите ходиха малко за чиста съвест и ги спряхме).
Не се върнах на предишната си работа, а изобщо смених попрището - научих език, изкарах още едно образование, имах възможност да поразмисля. Грижите за децата са първостепенни, но всъщност те ми помогнаха да си пренаредя нещата в живота, да си променя мирогледа и покрай това да уча тях на разни неща, взех, че научих и себе си на много.
Сега вече за мен е важно да работя за себе си (т.е. да не съм наемен работник), защото се научих да се справям с много неща покрай децата, а и така имам време за тях. При мен нещата някак се завъртяха покрай децата и ни е добре.
Не одобрявам майката да прати детето в някакво детско заведение, за да може тя да си гледа хобитата. Гледането на едно дете си е сериозна работа, която е много повече от хранене и обличане. Трябват много занимания с детето - и то от страна на майката и останалите от семейството, защото децата искат индивидуално занимание.
В нашето семейство говорихме за тези неща още когато децата бяха бебета. Направихме анализ на финансовите и нефинансови предимства и недостатъци и решихме, че няма да умрем от глад, ако остана вкъщи да гледам децата. Вярно, има неща, които не си кувуваме, но като се замисля това са някакви луксове. За мен си заслужава оставането вкъщи, но при условие, че децата също са вкъщи и не посещават ясла, а за детската градина е на кантар (нашите ходиха малко за чиста съвест и ги спряхме).
Не се върнах на предишната си работа, а изобщо смених попрището - научих език, изкарах още едно образование, имах възможност да поразмисля. Грижите за децата са първостепенни, но всъщност те ми помогнаха да си пренаредя нещата в живота, да си променя мирогледа и покрай това да уча тях на разни неща, взех, че научих и себе си на много.
Сега вече за мен е важно да работя за себе си (т.е. да не съм наемен работник), защото се научих да се справям с много неща покрай децата, а и така имам време за тях. При мен нещата някак се завъртяха покрай децата и ни е добре.
Не одобрявам майката да прати детето в някакво детско заведение, за да може тя да си гледа хобитата. Гледането на едно дете си е сериозна работа, която е много повече от хранене и обличане. Трябват много занимания с детето - и то от страна на майката и останалите от семейството, защото децата искат индивидуално занимание.
ти не просто изказваш своето мнение, ти се опитваш да го налагаш
Всеки си решава сам, никога не съм чакала на баби и дядовци за издръжка на нас и детето ни. Нито пък бих допуснала мъжът ми да работи като вол по 12-14 часа на ден, и той има право да участва във възпитанието на детето..
Всеки си решава сам, никога не съм чакала на баби и дядовци за издръжка на нас и детето ни. Нито пък бих допуснала мъжът ми да работи като вол по 12-14 часа на ден, и той има право да участва във възпитанието на детето..
ти не просто изказваш своето мнение, ти се опитваш да го налагаш
Всеки си решава сам, никога не съм чакала на баби и дядовци за издръжка на нас и детето ни. Нито пък бих допуснала мъжът ми да работи като вол по 12-14 часа на ден, и той има право да участва във възпитанието на детето..
Всеки си решава сам, никога не съм чакала на баби и дядовци за издръжка на нас и детето ни. Нито пък бих допуснала мъжът ми да работи като вол по 12-14 часа на ден, и той има право да участва във възпитанието на детето..
Ние се оправяме сами. И мъжета обикновено поемат по-голяма част от финансовата тежест, защото на много места на жените се плаща по-малко с оправдения за болничните. Не се опитвам да налагам каквото и да е. Казах, че може да се прави кариера и с деца, и след 30.
Другата страна на въпроса е, че за много мъже е и въпрос на чест да могат да изхранват семейството си. Не виждам конфликт.
Нали говореше за специализации по 6 месеца? Това какво общо има с моите възгледи? По-скоро подозирам, че имаш предвид, че мъжете трябва да участват(а не че е тяхно право) и ако работят по 12 часа, ще се оправдават с работата си.
Не тяхно право е (на мъжете де), защото специално за моя е удоволствие да се занимава с малкия. 
А кариерата след 30 е възможна, но струва ужасно много на всички, в това число и на децата.
Спирам да споря с теб..радвам се че си една от успелите
А кариерата след 30 е възможна, но струва ужасно много на всички, в това число и на децата.
Спирам да споря с теб..радвам се че си една от успелите
Мерси. Да ти се връща
И не е въпросът за спорене. Има много стереотипи.