mamamia, честно казано това структуриране и програмиране на възпитанието ми се струва малко прекалено. По принцип не съм хаотичен човек, но мисля че именно възпитанието и методите които се ползват за да се постигне определена цел, трябва да са много гъвкави. Всяко дете има своите нужди и своя темперамент и средствата трябва да се обмислят и нагодят към него. Затова не мога да си поставя някаква програма от възпитателни средства когато детето ми е на 20 месеца. Опитвам се да изпреваря малко момента и да предвидя следващеия проблем, да обмисля как да реагирам на него, но не мога да предвидякакви от какво ще има нужда детето ми след 15 години. Нито знам какво ще е модерно тогава. Сега били модерни лекции срещу наркомания, тогава може да е модерно нещо което днес изобщо не съществува.
- Публикувана: 2 окт. 2007, 00:07 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2007, 08:45 ч.
Методи на възпитание
и ако от сега го следиш като се напика след два часа приблезително ще се случи пак. ако от сега свикне да му е голо дупето като ги върши тия работи няма да имаш нужда от памперси. само ако отиваш на дълъг път с него. а като поотрасне малко само ще си смъква гащите за да ги върши тия работи.
започни от там : сутрин да ака на вестник, т.е. като усетиш че се напъва сложи му вестник под дупето. след вр. ще свикне до толкова ,че ще плаче ако сутринта си пропуснала вестника.
Не разбрах дали това е във връзка с моя постинг. Предполагам че е така, защото аз съм писала последна. Както и да е, детето ми отдавна седи на гърне и вестниците мога да си ги спестя. Но си мислех че става въпрос за нещо по-глобално от това как да приучим детето да ползва гърне. За мен това е създаване на вид навик, а не възпитание.
Извинявайте, последните обсъждания /две/ ме разсмяха 
Не съм очаквала така да се развие темата.
Vjara все повече откривам, че да си родител е огромна отговорност и в този ред на мисли и дори малко страх дали ще се справя ми се иска нещата да са по лесни - да има някаква схема, план, упътване. Както е известно обаче бебетата не идват с упътване. Трябва да призная, че написаното от теб е самата истина и времето се мени дори по бързо отколкото можем да предвидим. Трябва да предвиждаме нещата поне с една крачка напред.
Мисля си обаче, че все пак трябва да си създадем нагласата /в себе си/ и ако ни е възможно да предвидим малко по в дългосрочен план развитието на детето. Да се замислим как го подготвяме за живота.
Давам си сметка, че аз лично не съм много самостоятелна, все търся подкрепа, мнение, страх ме е да поемам рискове, такива ми ти работи. Незнам как точно се е получило така, но идва от начина ми на възпитание. И ето сега си мисля, какви са възможните грешки, които аз ще допусна и какво трябва да направя за да ги предотвратя. А като искам детето ми да бъде с амбиция, да се интересува от живота, да мисли самостоятелно, да може да види и други гледни точки, да е скромно и да не се мисли за център на вселената, да не е високомерно, да помага на хората, и още, и още, и още... , какво пък за тези неща да направя, дали не трябва и аз да се променя, да се доверя ли и на външна намеса /като образователните програми/... По добре от сега да имам някаква идея за нещата, сега да мисля, сега да се променям, сега да проучвам.... децата растат бързо, важно е да "растеж" по бързо от тях , да знаеш повече за това което може да им се случи, да знаеш това което се случва "днес" как ще им се отрази "утре" /например всички знаем, че боя не води до никъде и крещенето не помага/. Не всеки е роден "родител", повечето трябва да се учим за да бъдем такива.
Не съм очаквала така да се развие темата.mamamia, честно казано това структуриране и програмиране на възпитанието ми се струва малко прекалено. По принцип не съм хаотичен човек, но мисля че именно възпитанието и методите които се ползват за да се постигне определена цел, трябва да са много гъвкави. Всяко дете има своите нужди и своя темперамент и средствата трябва да се обмислят и нагодят към него. Затова не мога да си поставя някаква програма от възпитателни средства когато детето ми е на 20 месеца. Опитвам се да изпреваря малко момента и да предвидя следващия проблем, да обмисля как да реагирам на него, но не мога да предвидя какви от какво ще има нужда детето ми след 15 години. Нито знам какво ще е модерно тогава. Сега били модерни лекции срещу наркомания, тогава може да е модерно нещо което днес изобщо не съществува.
Vjara все повече откривам, че да си родител е огромна отговорност и в този ред на мисли и дори малко страх дали ще се справя ми се иска нещата да са по лесни - да има някаква схема, план, упътване. Както е известно обаче бебетата не идват с упътване. Трябва да призная, че написаното от теб е самата истина и времето се мени дори по бързо отколкото можем да предвидим. Трябва да предвиждаме нещата поне с една крачка напред.
Мисля си обаче, че все пак трябва да си създадем нагласата /в себе си/ и ако ни е възможно да предвидим малко по в дългосрочен план развитието на детето. Да се замислим как го подготвяме за живота.
Давам си сметка, че аз лично не съм много самостоятелна, все търся подкрепа, мнение, страх ме е да поемам рискове, такива ми ти работи. Незнам как точно се е получило така, но идва от начина ми на възпитание. И ето сега си мисля, какви са възможните грешки, които аз ще допусна и какво трябва да направя за да ги предотвратя. А като искам детето ми да бъде с амбиция, да се интересува от живота, да мисли самостоятелно, да може да види и други гледни точки, да е скромно и да не се мисли за център на вселената, да не е високомерно, да помага на хората, и още, и още, и още... , какво пък за тези неща да направя, дали не трябва и аз да се променя, да се доверя ли и на външна намеса /като образователните програми/... По добре от сега да имам някаква идея за нещата, сега да мисля, сега да се променям, сега да проучвам.... децата растат бързо, важно е да "растеж" по бързо от тях , да знаеш повече за това което може да им се случи, да знаеш това което се случва "днес" как ще им се отрази "утре" /например всички знаем, че боя не води до никъде и крещенето не помага/. Не всеки е роден "родител", повечето трябва да се учим за да бъдем такива.