18 СОУ в София с японски, китайски, арабски и фарси.

Бях на страната на стачниците. И пак ще бъда. Но не ми се говори за политика, защото се ядосвам.
Да ти кажа, вече не помня кой на чия страна е бил, защото имаше много информация, дезинформация.

Да и мен затова ме е яд, защото наистина не е важно кой от коя страна на барикадата е бил. А трябва да намерим начин всички да минем на нужната страна, за да получат и децата ни по-добро и качествено образование и преподавателите им, които заслужават по-достойно и престижно място в обществото.
Може би защото така и нямах късмета да срещна стойностен учител покрай децата си, затова не бях от тези които подкрепяха стачките.
За разлика от госпожите в детската ни градина, на които шапка свалям и до ден днешен, в училището се натъквам на все повече недоразумения, на които дори само заплатата им е в повече и въобще не са достойни да се нарекат учители, камо ли пък будители.

Радостина винаги е била на страната на образованието    Благодаря ти за неизменната подкрепа.

Няма смисъл да ги диплим тези неща, по-добре конкретно да се съсредоточим, както казва Ленни, върху общите цели, а те са - децата. Единствено и само.

Питайте за 18то още. Ако мога - ще отговоря.

Мога само да отговоря на въпросите, свързани с горен курс. Всичко, което знам за долен, включително и за първолаците, съм написала в предните постове. Прочети, ако има още въпроси - свържи се направо с училището.

Аз имам едно питане,  Мога ли да си запиша детето в 5-ти клас в японската паралелка, или нещата трябва да са от 1-ви кл. Сега е 3-ти 
Проявям интерес, понеже в 1-ви кл имаха СИП -оригами. Преподавателката беше млада японка, почти не знаеше бълг.ез., но така ги беше запленила децата, че от учене в началото на оригами, накрая можеха да си пишат имената на японски. Копираше им разни картинки за оцветяване ( например, коте и отстрани, как се пише коте, на японски). Научиха и една песничка. Мойто дете, много се радваше на тези часове и исках да разбера, как стоят нещата.
Благодаря предварително.

Здравейте, мили мами!
Завърших 18-то СОУ "Уилям Гладстон" преди две години в паралелка с интензивно изучаване на английски език, втори език - френски, с профил - История и Литература. Този профил всъщност стана ясен едва, когато станах 10-ти клас
Класен от 9-ти клас ми бе Николай Тенов - учител по Биология, от когото имам невероятни спомени, въпреки факта, че тази наука хич не ми вървеше...
Учителката по Английски Бойка Касабова беше и предполагам все още е един от най-качествените педагози. Тя провокира у мен и съучениците ми интереси от различни области - от класическата английска и американска литература до учението за руни ( знаете, малките дървени табелки с различно значение ).
Бяхме 27 ученика в паралелката и абсолютно всички говорят в момента езика съвсем свободно и без грешки.
Атанас Димитров пък ни преподаваше по френски - той бе учител, който умееше да привлече вниманието ни всеки път и това помогна за научаването на езика.
Рашел Леви по литература ни пое като клас още на 15 г. - тогава, когато хич не ни се е четяла каквато и да е българска л-ра. Тя успя да ни научи да пишем грамотно и да не се нуждаем от частни уроци за кандидатстудентските изпити.
Весела Митева по физика създаде невероятна система за компютърно обучение по предмета. Когато бяхме в 12-ти клас, 18-то бе първото училище в България с компютърно оборудване за кабинет по физика! Презентации, срещи с учени, ходене до АЕЦ....
Соня Тотева/ Георги Славчев по философия, етика и право, психология пък развиха отлично комуникативните ни умения и предизвикаха интерес у нас към тези иначе скучни предмети за почти всеки тийнейджър....
Мога да опиша работата на още много мои учители, но постингът ми ще стане още по-дълъг.
Преподаватели, които не могат да се забравят са и Росица Моретиева, Георги Танев, Петя Кюркчиева, Нели Тричкова ( която се смили над мен и ми написа тройката в 12-ти клас ), Мария Даскалова, Димитър Христов, г-н Славов, Лилия Видинска, Десислава Иванова...........

От тази паралелка, от випуск 2006 всички влязоха във ВУЗ. 5 момичета заминаха за чужбина - едно със 100% стипендия в Ню Йорк, други две - в Утрехт, Холандия и едно - в Есен, Германия.
Аз уча Журналистика, в СУ, втори курс.
Пиша това, защото смятам, че е важен показател за качеството на образование в средните училища.
Надявам се и аз един ден да стана мама, добра мама и дано 18-то не е загубило традициите си до тогава, за да могат и моите деца да ходят с такова желание на училище, с каквото го правех аз. Никога няма да забравя многото сълзи от това, че се разделяме с прекрасните ни учители и съученици преди 2 години. И сега се просълзих.
Записвайте смело децата си в моето училище и винаги поддържайте контакт с учителите им

Направо ме разплака, миличка, ще прочета това на колегите. Вярвам, че това ще бъде много вдъхновяващо и приятно за тях. Късмет с учението!


Много ти се радвам на ентусиазма, дано все да е така, но от 5 клас японски, поне досега, няма. Все пак питай, кой знае как е с новия план прием. Онези, обаче, които учат японски от първи клас, ще го запазят като постоянно разширявана система до седми, затова и не виждам вариант за пети.
Това, което си мисля, че може да се направи е, че от септември - октомври, много е вероятно да заработи школа към училището, която ще е отворена за деца и възрастни отвсякъде и ще има както езикови, така и най-различни курсове по култура на Китай и Япония. Такива поне са плановете ни. Стискайте палци.

Благодаря, и ще проверя  Тази идея с курсовете е много добра. Дано се получи 

Дано и ние искаме да сме с 2 ри език като този

Ех, пиле, много добре ти разбирам отчаянието и недоволството, но пък самата ти би могла да прочетеш добре какво съм написала и да кажеш точно и конкретно като факти дали това е така
Заминалите със стипендии по програмата HSK са 7:
Гергана Мартинова;
Деница Младенова;
Юлия Аризанова;
Волен;
Мария;
и още двама, не помня кой, като всичко им беше поето. Това има твърде много общо с училището, защото двамата с г-н Гъ се преборихме не просто да заминават добрите, а всяка година да има квота 2ма души за нашето училище. Това на фона на вече съществуващите паралелки в Русе и тук в Надежда е огромно постижение. Тази година, ако се понапрегнете да поучите, отново биха могли да заминат хора и от вашия клас.
Не ме слагай, ако обичаш обаче, в графата "не осигурили учители", защото, ако изобщо сте имали такива, аз съм използвала цялото си влияние, за да убедя колегите, че си струва да се инвестира в ново поколение млади китаисти. Радков дойде на следващата седмица, след като аз повече не можех да поемам по 31 часа китайски език на седмица, така че съжалявам за твърдото ти убеждение, че съм ви "изоставила". Аз не съм дете. Някакви цветя или бягство от мой час не са способни да ме накарат да махна с ръка върху 26 души. В случая ви казах и тогава, че просто е физически невъзможно човек да говори нонстоп по 6-7 часа на ден, камо ли да се подготви за тях и то при реална липса на учебници. Само да спомена, че в момента, в който той се появи, аз от следващия ден бях на легло две седмици от преизтощение.

Истинска мистика е как, при условие, че от три години съм се преборила (дала съм лично пари да се купят книжни шкафове дори) за това всички учебници, речници и помагала да се намират в кабинета, а не в библиотеката. За три години вие не влязохте веднъж, макар да ви виках да ви дам книги или пособия, така че смело се сърди на себе си. Тъй като от китайско-английските речници при първоначална бройка 16 сега има 1, отново тази година са преместени в библиотеката.

За първото пътуване и убеждението ти, че директорката ни била заела нечие място. Екскурзията беше за 7 ученика с ръководител. Тъй като аз вече бях в Китай, на практика нямаше кой друг да ви доведе. Защо да не е директорката и защо смяташ, че е кариеристка? По мое скромно мнение, г-жа Вълчанова има единствен принос за това, че просто е разкрила паралелки, но попитай тези, които завършиха преди вас дали бяха научили и една дума китайски.

Не смятам, че плюенето оправя нещата. Фактът е, че когато вие дойдохте в това училище нямахме кабинет, дъска, библиотека, учебниците пристигнаха с вас, година по-късно, от когато ми трябваха. Нямаше китайци, които да бъдат учители за вас, а просто студенти, които принуждаваха, докато учат в България, да дойдат да разкажат нещо и те нямаха ангажимент към образованието ви. Сега имате истински китайски учители - и Лиу и Тиен Хуа, за която чувам чудесни отзиви и съм окуражена.

Мнението ти, че в училище заплатата е 400-500 лв. е прекрасно, но аз в месеца преди да изляза по майчинство, с шест години трудов стаж получих 230 лв., така че 500 остава само несбъдната мечта.

Благодаря, че признаваш скромните ми заслуги за основата ви. От вас има изключителни хора и възможни специалисти по китайски език. Това е следващата крачка - да убедим бюрократите в МОН и университетските преподаватели, че просто няма начин нещата да продължават така - вие да не можете да си продължите и кандидатствате именно с езика, който учите. Но тези хора не желаят да бъдат убеждавани, те действат само под натиск. Аз самата каквото мога правя, пиша, боря се, срещам се и продължавам, макар и с бебе, да ръчкам институциите. Това е истината.

И не на последно място. Още преди, когато бяхме заедно, ви предупредих, че китайският език е изпитание за волята и калява характера. Това не е просто език, а специалност, към която трябва да проявяваш интерес във всичките й аспекти. Когато ви водех с мен на китайската кинопанорама колко от вас дойдоха? А изложби, а събития? Хайде да не плюем безразборно, а да си признаем личната отговорност? Ти имаш отговорност пред себе си и образованието ти не може да зависи от други хора и те да са ти виновни за липсата на добри оценки. Никой не може да научи нищо вместо теб. Така е било, така и ще бъде.

Нещото, за което дълбоко съжалявам и всъщност ми е много мъчно, че и вие и предишният клас не можаха да се възползват от възможностите на СИПовете, които именно г-жа Стойчева разреши, а Вълчанова забраняваше - история, география, култура. Вълчанова умееше да си прави пиар, не се заблуждавай за истинските й ръководни умения.

Във всеки случай ме радва това, че очевидно във вашите очи съм по-значима като фигура, отколкото предполагах. Бих искала да е така, детенце, да мога да финансирам заплатите на колегите, които са с доказани преподавателски качества, но не мога. Затова пък търся шанс това да се случи и ще направя школа към училището, в която да са заети преподавателите по източни езици, иначе всичко ще загине.

Това е огромна мъка. От една страна не смятам изобщо, че е редно ученик да разсъждава по въпроса за заплатата на учителя, от друга - вие сте директно пострадавши от липсата на пари и мисъл за българското образование. За това поемам личната си отговорност първо на гражданин, после на майка, която иска за детето си добри учители. За мен е въпрос на дълг и лично убеждение, че ВСЯКО ДЕТЕ има право на добро образование и добри учители, затова съм все още там. И ще бъда там, освен ако самата ми държава не ме принуди да не го правя.

Хм.
Речник всеки трябва да си купи, ако иска да учи чужд език. Не че нещо, но ние нямахме още речници, когато вие бяхте осми клас.
Не приемам нападки по никакъв начин, просто защото сама казваш, че в случая съм направила абсолютно всичко мислимо и немислимо да съществува паралелка. Това че има нови паралелки е естественият ход на нещата. Това, което сме имали като възможности преди пет години и сега е съвършено различно и не виждам нито причина нито нужда това да спре. Напротив, трябва да се развива с всички сили.
От догодина ще има сигурен екип учители и това ще е изобщо за първи път, тъй като не е възможно един човек да влачи пет паралелки, това и сама го разбираш, пиле. Тъй като аз заставам с името си, а ти - не, смятам за свое право да те наричам така, както винаги съм ви наричала и със сигурност тон няма да позволя на никой да ми държи
Както ти казах, изключително добре те разбирам, но не мога да не погледна и от гледна точка на хората, които вече завършиха, а именно - Мила, Мария, Волен и много други, които наистина владеят китайски език, защото се постараха да го научат. Те не са били в по-различни условия, но Радостин учи в Китай в момента, а вие дали ще се насочите натам?
От тази година вие ще поведете хорото с привилегията един от вас да учи цяла година там на пълна стипендия, защо не се постараете да си я заслужите? Колко му е да се седне и да се научи материалът от учебника? Ако имате нужда от помощ знаете, че можете да се обърнете към мен по всяко време. Юлия го направи, а ти?