- Публикувана: 8 окт. 2007, 08:50 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2007, 15:26 ч.
Трябва ли да подадат оставки?
Да нямам понятие от канадската система, защото не съм имала досег с нея, и не плюя българската, а си казвам мнението за нея. До сега не съм нагрубила никого и за разлика от 80% от хората от форума не съм "в час" със всички области и не мога да дам мнение. И както казах от 9 месеца живея в Канада, а имам преки наблюдения оит България.
Мисля , че в един спор трябва да се уважава мнението и на другия.
Мисля , че в един спор трябва да се уважава мнението и на другия.
Добре, разбрахме вече, че си нямаш понятие от канадската система, предполагам, и от никоя друга система на образование, освен от българската (очевидно, като потърпевша бивша ученичка, а не като родител).
Но, понеже наистина темата е за оставки, кажи ми кой министър в Канада е направил такъв огромен гаф и е останал на поста си, без доброволно да си подаде оставката, камо ли пък да не му я поискат веднага?
Е, за девет месеца поне това трябва да си научила там...
[/quote
Не мисля да отговарям на злобни постове. Не съм потърпевша ученичка, а съм учител, не работя в системата,т.к. в България всички разбират от всичко.Само за сведение, поне аз не съм чула за подал оставка министър тук, но т.к. ти си в час с всичко може би знаеш.
Но, понеже наистина темата е за оставки, кажи ми кой министър в Канада е направил такъв огромен гаф и е останал на поста си, без доброволно да си подаде оставката, камо ли пък да не му я поискат веднага?
Как' Сийке, всъщност се оказа, че гаф нямало...
Господата били изнервени, изтощени, та в "неформален" разговор са се разведрявали... Интересно ми е ако аз взема, че зашлевя "неформално" случаен ученик в клас, защото ми е скъсал нервите с глупостите си, дали някой ще ме оправдае, че съм била изнервена, или ще ме побъркат от проверки, наказания, съдилища, а защо не и уволнение? По-вероятно второто, и то напълно заслужено... 
Малко взе да ми писва,при все че съм доста търпелива в четенето на свободни съчинения...
Към B
Със сигурност това,което ще напиша,не е правило за всяко училище,дисциплина или още по-малко учител...Но поне това беше практика в моето училище,по моя предмет,за по-голяма част от колегите ми...Чужд език в езикова гимназия,провинциален град.За 6-те ми години като преподавател:между 15-20 речника (технически,правни,медицински,икономически термини и всичко друго,за което се сетите...);помагала -предимно от чужди издателства, защото по времето,когато преподавах,тези на български издателства бяха кът...примерно около 50 книги;и още минимум 20 учебника от различни издателства и години...Чужди списания и вестници няма да броя.И това е съвсем повърхностна сметка,ако започна да ги броя едно по едно,може и двойно повече да излязат...Приблизителна сума не искам да смятам.Всеки може да се досети,какви са цените на западните издания плюс аудиоматериалите... Моят работодател не е поел нищо от тези разходи...Не мисля,че ситуацията е същата в един преводачески офис примерно...
Курсове-най-вече през лятото,защото през учебната година носят допълнителни проблеми-търсене на заместници,изпускане на материал...Само късметлиите имат щастието да се включат в курс,при който разходите се поемат от някоя фондация.Иначе пак си плащаш...
Ограниченията за бройки копирани страници,изразходен тебешир дори...Всичко "над" ограниченията си го плащаш сам...А как се учи чужд език в ЕГ с един тебешир на ден,ако имаш 6 часа в 3 различни класа?
И малко инфо за Канада...
Учителите на деца в предучилищна възраст имат по 5 астрономически часа на ден(чисто време за работа с децата).Миналата година им намалиха работното време с 10 минути.На обяд- почивка около час и половина, през която обядват и се подготвят за часовете следобед или през следващия ден. Материалите се предоставят и закупуват от училището,като родителите активно се включват в изработването на някои от тях,примерно изрязване на фигури,рисуване,колажи...Почти всеки месец имат по един професионален ден,в който децата не ходят на училище (родителите търсят алтернатива за гледане),а учителите използват този ден за семинари и самоподготовка (за тях е присъствен ден).Средна заплата на учителите в предучилищната и начален курс -24 $ на час (в нашата провинция,варира в зависимост от стаж,обучение,населено място...)
Това е в съвсем сбит стил.Нямам възможност да пиша повече,но мамите от Чужбинския може би биха се включили в една подобна тема в техния подфорум...
В заключение...
Не зная,с колко ще повишат учителските заплати и дали всички до един го заслужават (поне учителите,които познавам,заслужават и много повече),но съм сигурна,че тези министри трябва да си отидат...Най-тъжното в случая е,че подобни прояви се приемат като нещо "нормално" в България... Мазни усмивки,цинизъм,шикалкавене - това е лицето на нашата власт...
Към B
Със сигурност това,което ще напиша,не е правило за всяко училище,дисциплина или още по-малко учител...Но поне това беше практика в моето училище,по моя предмет,за по-голяма част от колегите ми...Чужд език в езикова гимназия,провинциален град.За 6-те ми години като преподавател:между 15-20 речника (технически,правни,медицински,икономически термини и всичко друго,за което се сетите...);помагала -предимно от чужди издателства, защото по времето,когато преподавах,тези на български издателства бяха кът...примерно около 50 книги;и още минимум 20 учебника от различни издателства и години...Чужди списания и вестници няма да броя.И това е съвсем повърхностна сметка,ако започна да ги броя едно по едно,може и двойно повече да излязат...Приблизителна сума не искам да смятам.Всеки може да се досети,какви са цените на западните издания плюс аудиоматериалите... Моят работодател не е поел нищо от тези разходи...Не мисля,че ситуацията е същата в един преводачески офис примерно...
Курсове-най-вече през лятото,защото през учебната година носят допълнителни проблеми-търсене на заместници,изпускане на материал...Само късметлиите имат щастието да се включат в курс,при който разходите се поемат от някоя фондация.Иначе пак си плащаш...
Ограниченията за бройки копирани страници,изразходен тебешир дори...Всичко "над" ограниченията си го плащаш сам...А как се учи чужд език в ЕГ с един тебешир на ден,ако имаш 6 часа в 3 различни класа?
И малко инфо за Канада...
Учителите на деца в предучилищна възраст имат по 5 астрономически часа на ден(чисто време за работа с децата).Миналата година им намалиха работното време с 10 минути.На обяд- почивка около час и половина, през която обядват и се подготвят за часовете следобед или през следващия ден. Материалите се предоставят и закупуват от училището,като родителите активно се включват в изработването на някои от тях,примерно изрязване на фигури,рисуване,колажи...Почти всеки месец имат по един професионален ден,в който децата не ходят на училище (родителите търсят алтернатива за гледане),а учителите използват този ден за семинари и самоподготовка (за тях е присъствен ден).Средна заплата на учителите в предучилищната и начален курс -24 $ на час (в нашата провинция,варира в зависимост от стаж,обучение,населено място...)
Това е в съвсем сбит стил.Нямам възможност да пиша повече,но мамите от Чужбинския може би биха се включили в една подобна тема в техния подфорум...
В заключение...
Не зная,с колко ще повишат учителските заплати и дали всички до един го заслужават (поне учителите,които познавам,заслужават и много повече),но съм сигурна,че тези министри трябва да си отидат...Най-тъжното в случая е,че подобни прояви се приемат като нещо "нормално" в България... Мазни усмивки,цинизъм,шикалкавене - това е лицето на нашата власт...
Но, понеже наистина темата е за оставки, кажи ми кой министър в Канада е направил такъв огромен гаф и е останал на поста си, без доброволно да си подаде оставката, камо ли пък да не му я поискат веднага?
Как' Сийке, всъщност се оказа, че гаф нямало...
Господата били изнервени, изтощени, та в "неформален" разговор са се разведрявали... Интересно ми е ако аз взема, че зашлевя "неформално" случаен ученик в клас, защото ми е скъсал нервите с глупостите си, дали някой ще ме оправдае, че съм била изнервена, или ще ме побъркат от проверки, наказания, съдилища, а защо не и уволнение? По-вероятно второто, и то напълно заслужено... 
...Нали знаете, че учителя няма никъкви права...
. 
Хах, това го направи първи министър Вълчев много отдавна. Предложението му беше за учениците да боксират боксови круши със снимки на учители. Та, ние от него взехме идеята.
Предварително се извинявам за дължината на този постинг.
Днес прочетох внимателно и докрай информацията в Стандарт , за която невярно се твърди на няколко пъти в темата, че е провокирала учителите към според мен осъдителните идеи да се удрят лицата на министрите , закачени на тъпани или да се забиват стрелички в очите на министър Вълчев.
За мен тези и други прояви бяха едно от най-отвратителните неща, които съм виждала и силно ми повлияха в настроението ми към учителите. Някак погледнах нещата през очите на детето на този човек, което учи в гимназия и е видяла това да се прави от нейните учители на нейния баща . Тези учители ще наказват после ученици на педагогически съвети за агресия, проявена към съученик и ще му четат морал?! Гнусно и двулично.
Но, както и да е ... За да намаля вероятността някой друг да бъде заблуден , че тези действия са резултат от инициатива на минисър Вълчев ,копирам тук целия текст
Цитат
Набий омразния даскал! Смачкай му фасона! Сритай калпазанина!" - тези реплики все по-често се чуват из коридорите на пернишката професионална гимназия по строителство. За тях обаче не наказват. Дори насърчават учениците да излеят с юмруци яда си срещу даскалите. Е, не върху истинските, а на боксови круши и табла с лика им. С този нетрадиционен метод психолози борят стреса у тийнейджърите и педагозите. Програмата е изработена от директора на гимназията Самуил Шейнин и се прилага от няколко дни. Тя е по японски модел, а там знаят как да се борят с агресията, успокояват от даскалото шокираните родители. Проектът е наречен "Всеки миг с детето". Идеята за налагане на боксови круши със снимки на омразния преподавател или ученик стана хит още през септември миналата година, когато експериментът бе представен в школото.
Сега в него вече са включени 12 ученици с различно поведение и темперамент. Те са подбрани след изследване на 150 деца в гимназията, за да се установи типа агресия, към която са склонни. Родителите им са дали съгласие чрез подписани декларации. Първите резултати от ефективността на проекта ще станат ясни след три месеца.
Целта на програмата е да тушира изблиците на ярост и скритото негодувание чрез спортни занимания и разговори. Както азиатските работници изливат яда си върху боксови круши с лика на шефа си, така ученици и даскали ще могат да налагат различни фитнес уреди. В специална картотека са наредени фотосите на всички възпитаници и учители. Тези, на които снимките най-често се използват и са най-захабени, ще се пращат на терапия при психолог.
Първоначалният вариант деца и преподаватели да лепят ликовете на врага директно върху спортния уред отпадна по съвет на психолозите. Според тях така гимназистите биха могли да приемат напълно реално двубоите. Затова на таблата са поставени надписи, които връщат младежите в реалността и напомнят, че това е само игра: "Хайде да видим какво можем", "На този уред нямате шанс, господине (госпожо)", "Тук съм по-добър от Вас", "Предимството е мое".
17 психиатри, психолози и спортисти ще следят експеримента. Наблюдатели ще бъдат изпратени и от министерството на образованието. Ако терапията даде добри резултати, ще бъде въведена и в други училища. Според Шейнин някои от специалистите дори са проявили интерес да пишат дисертация за нововъведението. Освен на бой проектът залага и на други методи. Учениците гледат научнопопулярни и игрални филми, открит е шах клуб, в който се слуша и музика. Всяка сутрин дежурният учител посреща с усмивка децата на входа и им пожелава "Приятен ден!". Дисциплината ще се следи и с видеокамери. Целта на усилията е младежите да се задържат в училище.
На терапия ще бъдат подложени и преподавателите. Психолози ще се заемат с най-нервните от тях. На задължителни сеанси ще се изпращат онези, които най-често влизат в конфликт с ученици. Към тях могат да се присъединят и колегите им, които смятат, че се нуждаят от помощ.
Анна Георгиева
Сега в него вече са включени 12 ученици с различно поведение и темперамент. Те са подбрани след изследване на 150 деца в гимназията, за да се установи типа агресия, към която са склонни. Родителите им са дали съгласие чрез подписани декларации. Първите резултати от ефективността на проекта ще станат ясни след три месеца.
Целта на програмата е да тушира изблиците на ярост и скритото негодувание чрез спортни занимания и разговори. Както азиатските работници изливат яда си върху боксови круши с лика на шефа си, така ученици и даскали ще могат да налагат различни фитнес уреди. В специална картотека са наредени фотосите на всички възпитаници и учители. Тези, на които снимките най-често се използват и са най-захабени, ще се пращат на терапия при психолог.
Първоначалният вариант деца и преподаватели да лепят ликовете на врага директно върху спортния уред отпадна по съвет на психолозите. Според тях така гимназистите биха могли да приемат напълно реално двубоите. Затова на таблата са поставени надписи, които връщат младежите в реалността и напомнят, че това е само игра: "Хайде да видим какво можем", "На този уред нямате шанс, господине (госпожо)", "Тук съм по-добър от Вас", "Предимството е мое".
17 психиатри, психолози и спортисти ще следят експеримента. Наблюдатели ще бъдат изпратени и от министерството на образованието. Ако терапията даде добри резултати, ще бъде въведена и в други училища. Според Шейнин някои от специалистите дори са проявили интерес да пишат дисертация за нововъведението. Освен на бой проектът залага и на други методи. Учениците гледат научнопопулярни и игрални филми, открит е шах клуб, в който се слуша и музика. Всяка сутрин дежурният учител посреща с усмивка децата на входа и им пожелава "Приятен ден!". Дисциплината ще се следи и с видеокамери. Целта на усилията е младежите да се задържат в училище.
На терапия ще бъдат подложени и преподавателите. Психолози ще се заемат с най-нервните от тях. На задължителни сеанси ще се изпращат онези, които най-често влизат в конфликт с ученици. Към тях могат да се присъединят и колегите им, които смятат, че се нуждаят от помощ.
Анна Георгиева
И аз като го четох останах с впечатлението, че инициативата е на психолози и директор. Може тайно да е била на министъра 
.
.
Да и освен, че не е инициатива на министъра, от статията се вижда, че в програмата учителите също са можели да изливат агресията си върху ученици.
А също така че отново родителите са били тези , които са били шокирани.
Не четох нищо за несъгласие на самите учители, включени в проекта.
Т.е. отново учители в този форум се опитаха да създадат неверни представи в техен интерес.
А също така че отново родителите са били тези , които са били шокирани.
Не четох нищо за несъгласие на самите учители, включени в проекта.
Т.е. отново учители в този форум се опитаха да създадат неверни представи в техен интерес.
Е с това няма как да се съглася. Насилието си е насилие и действително е грозно. Но министъра си играе със съдбата на не един - а на хиляди хора, учители. Те също имат деца, но са унижавани по всякакъв начин. Това също е недопустимо според мен. Хората се изнервиха до краен предел. А шикалкавенето продължава. Настройването на обществото срещу учителите също. Е ми такъв министър може би това заслужава. 
Настройването на обществото срещу учителите също. Е ми такъв министър може би това заслужава.
Според мен това стана защото учителите последваха съветите на синдикатите.
А синдикатите се интересуват от рейтинга си .
А рейтинг се вдига по този начин - с митинги с телевизия, с ексцесии.
Ако учителите бяха продължили преговорите -
ако бяха стачкували с по една лентичка - символично, за да не наказват децата за ниските си заплати, ако не бяха толкова агресивни, ако искаха и друго освен пари, ако бяха готови на отстъпки, ако приемеха да подкрепят реформи в начина на заплащането им ... и изобщо, ако не бяха се повели по акъла на стадото, нямаше сега към тях отношението да е като към стадо - с презрение и нарастваща всеки ден омраза.
Такива думи чувам напоследък от изнервени родители, че се страхувам , че всичко това ще свърши много зле.
И ми е мъчно за онези учители, които никога няма да забравя защото са били специални хора в живота ми и в този на децата ми,
или слава Богу и в момента познавам, че сега са някъде в кюпа, омешани с плявата . Курбан за чужди интереси.