Аз много исках второ дете и след дълги опити накрая стана.Имах много проблеми през бременността и много ме беше страх да не го изгубя.Децата ми имат 6 години разлика.И в момента ми доставя страхотно удоволствие да се грижа и за двете.Наистина е трудно,защото няма кой да ни помага,но е хубаво.
- Публикувана: 8 окт. 2007, 09:59 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2007, 23:42 ч.
ЗА ВТОРОТО ДЕТЕ
Имам две деца с разлика 2 години и 10 месеца. И двете деца сме ги планирали /как само звучи/. Не съжалявам нито за миг. Да трудно е, но е и прекрасно. С раждането на малката баткото толкова израстна психически и емоционално, че не е за вярване. И двете ми бремености бяха леки, работех до последно. И двете си деца родих за по два часа. Сега само с Карина ми е по-лесно в смисъл, че се чувствам по-спокойна.
Първото ни дете беше планирано. Бяхме гаджета (все още сме си 
), деляха ни ок. 500 км - аз в София, той в Бургас, но въпреки това решихме, че искаме дете. Стана от първия път. Когато се роди Стефан, с мъжа ми започнахме да обсъждаме кога да имаме второ и решихме, че ще е най-добре да забременея, когато Стефан стане на година и половина. Да, ама не. Когато беше на 9 месеца, разбрах, че съм бременна. Малко сълзи, малко сополи, малко "Ама как, ама защо"... и след няколко дни бях най-щастливата жена на света. И сега нито за миг не съжалявам, че имам две деца. Разликата им е малка, понякога е трудно, но винаги е хубаво!
), деляха ни ок. 500 км - аз в София, той в Бургас, но въпреки това решихме, че искаме дете. Стана от първия път. Когато се роди Стефан, с мъжа ми започнахме да обсъждаме кога да имаме второ и решихме, че ще е най-добре да забременея, когато Стефан стане на година и половина. Да, ама не. Когато беше на 9 месеца, разбрах, че съм бременна. Малко сълзи, малко сополи, малко "Ама как, ама защо"... и след няколко дни бях най-щастливата жена на света. И сега нито за миг не съжалявам, че имам две деца. Разликата им е малка, понякога е трудно, но винаги е хубаво! 