И аз напоследък много му се карам,той пък като ме чува... 
- Публикувана: 8 окт. 2007, 14:49 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 19:55 ч.
Карате ли се на дечицата си?
Карам се, разбира се. Понякога го и пошляпвам. 
Не съм от желязо.
Онези, които успяват, са от друга планета - над материалното, над елементарното, над земното.. искам и аз, но засега не мога...
Не съм от желязо.
Онези, които успяват, са от друга планета - над материалното, над елементарното, над земното.. искам и аз, но засега не мога...
И аз така.
Карам се...Даже понякога се улавям,че употребявам изразите на майка си...
Ух, на мен пък хич не ми иде отвътре да се карам. Ама никак.
Все със спокоен тон се опитвам да се оправя.
И понеже се вмъкна в темата и следата от отношенията ни със собствените ни родители - да, вярно, в моето семейство и нашите, и баба и дядо, се караха най-много два-три пъти в годината.
Обаче истината пак е някъде в златната среда. Защото аз пък хич не съм тренирана на караници, и ако има конфликт например на работното ми място, или мъжът ми избухне, аз приемам всичко много дълбоко и много насериозно, и се чувставм много наранена. Което също май не е добре.
Все със спокоен тон се опитвам да се оправя.
И понеже се вмъкна в темата и следата от отношенията ни със собствените ни родители - да, вярно, в моето семейство и нашите, и баба и дядо, се караха най-много два-три пъти в годината.
Обаче истината пак е някъде в златната среда. Защото аз пък хич не съм тренирана на караници, и ако има конфликт например на работното ми място, или мъжът ми избухне, аз приемам всичко много дълбоко и много насериозно, и се чувставм много наранена. Което също май не е добре.
Имам дъщеричка на година и пет месеца, почти на година и половина, която много, ама много прави белички. Да, карам й се, но предимно за неща, които не трябва да прави, например да пипа. Опитвам се да не си изпускам нервите. Мисля, че успявам. Понякога й повишавам тон, но избягвам да крещя. Как успявам ли?! Ами мисля си само за нея, за това, което е тя за мен - тя е моят живот, тя е слънцето за мен, тя е моето сърчице. Всеки ден, всеки ден, по хиляда хиляди пъти благодаря за това, че я имам и че се роди жива и здрава. Това ме кара да я обичам дори когато й се карам и да търся начини да й обяснявам, а не да крещя.
Карам се. Не удрям. Не я обвинявам , не казвам "ти си глупава", или каквото и да е "ти си..." , просто казвам какво трябва да се направи с повишен тон, след като съм го повторила 10 пъти без резултат. Крещяла съм, после се чуствам зле, защото ми се струва, че преувеличавам проблема. Като се успокоя задължително и обяснявам защо съм се развикала. Притеснява ме факта, че вкъщи аз съм единственият човек, който повишава тон, поставя граници и прави забележки, затова гледам да са обосновани.
Ами аз не се карам,бебка е много мъничка още,на една годинка е и не разбира.И навсякъде пише,че на децата не бива да се повишава тон защото се стресират.Не е хубаво да с е крещи пред тях.Ако ме ядоса много,излизам от стаята и си крещя на воля,важното е тя да не ме чуе.Крясъците и шамарите според мен нямат място във възпитанието,това си е лично мое мнение.
Карам се на сина ми.Избягвам да крещя.КОгато се усетя, че ще започна да крещя, започвам да броя до 10 или до 20 докато ми поотмине и обикновенно върши работа!
Ако му се карам, карам, карам обяснявам и тн., и пак не вдява от дума(не че не разбира, просто не ми обръща внимание)пляскам дупето или ръчичките(леко, но обикновенно върши работа)
Ако му се карам, карам, карам обяснявам и тн., и пак не вдява от дума(не че не разбира, просто не ми обръща внимание)пляскам дупето или ръчичките(леко, но обикновенно върши работа)
