Не презадоволяме ли децата си?

  • 3 412
  • 86
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 934
На въпроси от вида "Защо другите, а не аз?" се отговаря "защото хората са различни и не е нужно да имат едни и същи неща. Ти имаш....., които пък други нямат."
О, аз отговарям надълго и нашироко, но нещо не се впечатлява!
Сега обаче си е намерил приятелче в нашия блок, което има Playstation. И ми каза, че всъщност нямало нужда да му купувам, защото щял да ходи да играе при него ooooh! Сега пък трябва да му втълпя, че не може да ходи да досажда на хората всеки път, когато му се играе. На което ми се отговаря "Ама той ми е приятел и каза, че може!"

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, и аз обяснявам нашироко, но това е идеята.
Ние поне нямаме проблем с playStation-а, защото са се влюбили в стратегическите игри за РС - Цар (че е на български), малко Цивилизация, малко Diablo, но последните 2 са им трудни, защото не мога да се справят добре с английския, а аз не мога да стоя постоянно да им превеждам съобщенията.
Но и така да е, ако поискат много големи неща и решим, че не можем да си го позволим, им сравняваме стойността на това нещо и нещо друго - така поне се сравняват качествата и стойността на продукта и цената започва да им изглежда по-реална, а не само абстрактни цифри

# 77
  • София-Лагера
  • Мнения: 2 662
Пазара е пренаситен.С хубави лъскави дрехи ,игра4ки и обувки.
Аз се впе4атлявам камо ли децата. Naughty
Не е като едно време да няма нищо.
Съвсем в реда на нещата си е да искат.Ами и аз искам Mr. GreenКато видя хубава блуза или панталон ,а знам ,4е гардероба ,ще се пръсне.
Нека вси4ки сме живи и здрави и вси4ко ,ще си дойде на място.
Каката е 12 г и ве4е не я вълнуват игра4ки и 4анти4ки.Сега иска дрехи  Laughing
Вси4ки минават по този път.Няма страшно.  bouquet

# 78
  • Мнения: 11 607
Отговарям кратко и ясно - да, моите деца са задоволени и дори на моменти и презадоволени!Но с това не се хваля, дори го смятам за минус във възпитанието ми......

# 79
  • Мнения: 4 399
Презадоволени са, и още как. От една страна живеем в много материален свят и много родители избират да покажат така обичта си към децата. Няма начин да не ги лишим от време и от внимание в забързаното време в което живеем и много хора изкупуват вината си чрез обсипване на децата с предмети. Други пък, към които се числя и аз може би, поради това че самите те са имали много по-малко, се стремят да дадат максимума на децата си. Но ефектът пак е същия: презадоволяване, деца които не умеят да ценят това което имат и искащи все повече и повече. Моето дете е все още малко, но много се страхувам да не му се случи точно това. И все се заричам че повече няма да му купувам защото все още не е на възраст на която може да си поиска и да ми мрънка цял ден, но в крайна сметка не издържам и пак купувам.

# 80
  • Мнения: 2 700
След 2 дни му купихме друг на старо, ама хубав си беше..Излязъл нашият да играе и го загубил...колко му се карахме...почувства се виновен.....но и аз изпитах вина - трябваше да го оставим малко без телефон, да разбере какво е да няма.

Ами да. Трябвало е. На дъщеря ми й откраднаха телефона преди две седмици, защото си беше зарязала чантата, т.е. и тя има известна вина за случката. Сега е с един наш възможно най-голяма антика и уговорката е да получи нов за РД, като добави тя част от сумата (от спестяванията си). Гледам, че започва повече да си пази нещата.

Иначе по темата - да, децата са доста задоволени. Въпросът е родителите да го разберат и да поставят те някакви ограничения.

# 81
  • София
  • Мнения: 4 025
Децата са презадоволени с  материални неща (с малки изключения), но това , което наистина искат - време , което да прекарват пълноценно с родителите  - им липсва.
Така е при моето дете, както и при децата на повечето ми познати... за съжаление.

# 82
  • Мнения: 4 841
Не мога да отговоря еднозначно... Като чета повечето изявления във форума, детето ми едва ли не мизерства и откъм дрехи, и откъм играчки  Laughing, в сравнение с други дечица обаче сигурно пък има прекалено неща... Всеки сам си определя границата, да се слагат някакви лимити е нелепо.

# 83
  • Мнения: 134
Децата са презадоволени с  материални неща (с малки изключения), но това , което наистина искат - време , което да прекарват пълноценно с родителите  - им липсва.
Така е при моето дете, както и при децата на повечето ми познати... за съжаление.
Peace
И аз така мисля и взех мерки. Печеля по-малко, но съм с нея повече и се старая да прекарваме времето по-качествено.
Иначе за материалното. Опитвам се да я науча, че не може да получава всичко, и не трябва. В тази връзка до миналата година й купувах по 1 нещо като излизахме. Без значение скъпо или не. И докато отказвах да й купя поредното топче от автомат, тя се спъна и падна и се разрева жално. Наблизо един мъж реши, че съм безсърдечна и й купи топчето.
Сега съм понякога съм объркана, трябва ли да й угаждам повече щом мога да си го позволя, както правеше майка ми или да я уча на скромност?

# 84
  • София
  • Мнения: 6 999
Наистина ли мислите, че отношението на децата към вещите е толкова важно за правилното им развитие?  newsm78

Аз лично не намирам връзка м/у това на едно дете да се купуват или не вещи и директното му отношение към живота. Имам примери за деца, на които почти не е купувано и са се превърнали досущ в това, което са станали деца, на които се е купувало всичко...

Много по-голямо внимание заслужава какво му се говори на детето и какво е отношението на нас самите към вещите имането-нямането и прочие...
Лично аз гледам да концентрирам вниманието на детето си в/у нещо друго, а не върху това колко много книжки или дрешки има и как трябва да пести, за да има едикакво си или колко трудно се изкарват парите и прочие...

# 85
  • Мнения: 2 700
Наистина ли мислите, че отношението на децата към вещите е толкова важно за правилното им развитие?  newsm78

Откровено казано, да. Според мен отношението към "материалното" е много важно за правилното развитие на детето. Самата ти казваш, че дете, което няма почти нищо се оформя като материалист, ако правилно съм те разбрала. Просто и двете крайности са вредни.  Естествено, важен е примера на родителите и тяхното отношение към "имането и нямането", но по мои наблюдения децата минават през стадия на стадото, когато искат да са като всички останали и не се интересуват толкова от личния пример на родителите. Надявам се на по-късен етап това да отшуми.

Аз не концентрирам вниманието на детето си върху това кое и по колко има, но изисквам да се отнася с уважение към труда, с който нещо се постига. Тук дори не визирам парите за някакъв GSM - ако яде пред телевизора и по земята падат трохи, това е неуважение към труда ми да почистя къщата.

# 86
  • Мнения: 967
Ами ние живеем в "материален" свят и аз също мисля, че отношението към "материалното" е жизнено важно за развитието на детето.
Още повече, че като е презадоволено едно дете или развива чувството, че всичко може да има, независимо от стойността му или губи интерес към вещите изобщо. Това при моята дъщеря го забелязах като имаше един гардероб играчки. Тя престана да се радва на новите играчки, не посягаше към нищо да си играе и само ги подритваше из стаята - и тогава се осъзнахме, подарихме почти всичко и ограничихме пазаруването. Сега лека полека се заглежда в магазините и си желае едно или друго. Докато го получи се радва, надява, представя си какво ще прави с желаната вещ.
Другата крайност би било детето да иска непрекъснато нещо, да се занимава с него 5 минути и да го захвърли в купчината.

Първите хора нямащи представа за стойността на парите, за това как трудно се изкарват са вече жертва на "материалния" ни свят. Хора пазаруващи си всеки месец нови телефони, каращи чудни коли и задлъжняли до края на живота си без переспектива да се измъкнат от блатото на дълговете и нехаещи за това.

Общи условия

Активация на акаунт