Когато детето се тръшне

# 75 10 ноем. 2007, 17:12 ч.

No Line On The Horizon
Мнения: 2 738

Имам щастието да се наслаждавам на този период от развитието на дъщеря ми в момента Wink

От една седмица направо не се трае. Сменям техниките, но като цяло не виждам прогрес.

Цитат на: Noemy в ср, 24 окт 2007, 11:50

Ако накараме група родители да определят с тайно гласуване най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им, мнозинството с положителност биха посочили две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности. Ето защо честотната крива на пердаха достига своя връх точно тогава."

Нали американците не си пипвали дечицата и с малкия пръст, както и ССФ също... Joy

# 76 10 ноем. 2007, 22:09 ч.

Мнения: 5 391

Докато изчета темата и си изгризах един нокът Rolling Eyes

Защото моето до скоро добро дете, също започна да се тръшка.
И усещам как това много и очевадно ме разстройва.
Започна и да крещи, това съвсем от скоро, до сега не се е държал така.
Дано намеря сили, нерви и търпение да изчакам този период да отмине.

# 77 11 ноем. 2007, 09:32 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Noemy,

# 78 11 ноем. 2007, 09:49 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Големият ми син имаше период на тръшкане след 2-та годинка.
У дома номера не вървеше много, защото знаеше - тръшка ли се, отива в спалнята в кошарата си, докато се успокои. Поплаче 2-3 минути и като отида да го взема, пак се гушкаме и обичаме. На вън обаче ми е правил големи панаири. Шамарите, крясъците не помагат. Тръшкаше се за нова количка, тръшкаше се да го нося на ръце, сядал ми е по средата на улицата, само защото е имало кой да го гледа - минувачите на улицата. Лоша услуга ми правеше баба му, която само , за да не се разплаче му угаждаше на всичко. Периода при мен спря, видя, че номера не минава с мен, но при баба си още дълго разиграваше театри.
С малкия се е случвало 1-2 пъти. Ако е удома - отива си в кошарата сам, докато се успокои. Ако сме на вън - разходката за него приключва, слагам го количката и го връзвам, давам вода да се успокои и толкова.

# 79 11 ноем. 2007, 14:23 ч.

Мнения: 712

Цитат на: Ellypr в вт, 16 окт 2007, 09:17

"Представлението свършва когато публиката се отиде" Wink

Точно така. Когато нищо друго не помага, му казвач, че няма да търпя подобно поведение и напускам стаята, едва съм обърнала гръб и започва да ме моли да не си отивам и че иска да слуша. В най-лошия случай остава сърдит известно време, а после сам се присламчва. Стоял е да лежи по земята по 10-15 минути, но като види, че не проявявам интерес и не се ядосвам - бързо му минава.

# 80 11 ноем. 2007, 14:58 ч.

София
Мнения: 2 840

Всичко пробвах в този период.
Нищо не помагаше.
Накрая се примирих и просто му изпълнявах капризите, за да си съхраня собствените нерви.
Казаха,че това е грешка, че после ще бера ядове, но човекът просто излезе от "фаза" и сега нямам такива проблеми.
Сега разбира от дума.Може да се уговори, а и не изпада в истерии.Обаче периодът с тръшкането продължи поне две години, макар че психолозите обещават да е една.И то третата. При сина ми почна от втората и приключи /с леки остатъчни елементи, които могат да се овладеят/ до четвъртата Crazy

.
Оцелях

Причина:

Причина: