Размисли за осиновяването

sarni4kata , аз не разбрах защо трябва някой да те укорява, че взимаш такова решение . Не се сещам коя от нас би те скастрила за такова нещо. Всеки сам си знае и си преценява до къде би стигнал и как би искал да протече живота му. Решила си да осиновиш - ОК. Не виждам нищо лошо в това. Успех! И дано детенцето, което приемеш като свое някога получи по-малко братче или сестриче, излези от твоя корем!

Здравей sarni4kata, искам да ти кажа, че не само ти си се чувстваш така аз също в един момент не издържах , пък и никой не даваше надежда , че има шан при инвитрото и ние взехме решение да си осиновим, когато взех това решение сама за себе си се почувствах много по - спокойна, а сега когато имам моето малко момченце ми е много по - лесно да продължа на пред. Искам да кажа че не съм се предала, просто имам едно невероятно дете, нито за миг не съжалявам че съм направила този избор,  и това не означава че няма да продължа опитите да родя дете, всъщност незнам колко пъти ще опитам, но знам че ще съм много по - спокойна когато го правя. Сега не се сривам, когато чуя думите на доктора, не плача и не се чувствам непълноценна. Мисля, че никой няма да те укори а твоето решение, все пак всички имаме едно огромно желание да родим дете и ако някъде по пътя решим да осиновим дете, това може само да ни помогне в борбата напред. Успех ти пожелавам, да се сбъдне мечтата ти изаедно с осиновеното дете да имаш и още едно а защо не и две усмихнати слънчица

sarni4kata, не мога да повярвам - ти имаш угризения за това, че си решила да осиновяваш. А знаеш ли колко много момичета изпитват угризения, че вместо да осиновят дете, са решили да продължат с ен-тото ин витро? Но и двата типа угризения са абсолютно погрешни. Както и Мишинка е казала: всеки сам решава как иска да протече животът му. Възхищавам се и на двата типа борба. Желая ти скоро да имате нов член на семейството, независимо дали ще е първо осиновеното детенце, или първо ще си родите   

изпитвам угризения от страна на това,че някай ще кажат,че съм тръгнала да осиновявам,за да се успокоя,а други момичета се борят до край!за това,че сме решили да осиновим,не изпитвам никакви съмнения,решението е трвърдо.Благодаря ви много за подкрепата и Дай Боже всички,които сме тук да сме успели един ден в борбата,независимо от пътя,който ще изберем

sarni4kata, никой нищо няма да каже, нито ще те укори. Решението е на вашето семейство и то е най-правилното . Искрено ти пожелавам да имате не едно, а няколко слънца, които да огряват живота ви

sarni4kata ,
решението за осиновяване идва различно при различните хора. Някой предприемат тази стъпка по-рано, други решават да осиновят дете след дълги години борба, трети изобщо не се решават...
Никой никого не укорява, няма причини за това. Всяко семейство решава за себе си. Тук не става въпрос за правилно или неправилно решение, а за право на личен избор.
Пожелавам ти много скоро да гушкаш мечтата си!

 Каквото и да решите,ще бъде правилно,сърничке!Успех!

Мила сърничке, успех и дано чакането не е дълго! Смятам, че сега нещата с отдела за закрила на детето са по-добре.
Аз също се сривам при неуспехите и понякога ме боли като гледам децата по улицата. Сма някой, който не е изпитал такава болка не знае какво ни е. Дори има хора, които ми казват "За какво са ти деца, само ядове с тях". Е, никой няма право да чувства вместо мен, вместо теб! Дерзай!

Мойте размисли по темата са противоречащи.
От една страна за себе си знам, че ще опитвам да имам свое дете. Искам да го почувствам. Имала съм моменти, в които съм си мислила, че бих могла да осиновя, но за това трябват двама, а при нас не е така..знам че е сложно, не знам дали бих могла да обичам дете родено от друга жена...може би съм егоист, но ще опитвам докато  мога.

Съгласна съм , че осиновяването е акт на спасение на самите нас...Малцина са тези, които раждат свой деца и след това решават да осиновят, за да помогнат на някое детенце да има по-добър живот. Но!
По стечение на обстоятелствата наскоро разбрах от едно момиче, че е била осиновена / тя ми го каза /. Видях, че родителите и са я направили човек, независимо с какъв произход е. Разбрах, че тя е имала шанса да промени начина си на живот, заради това че някой я е осиновил..
Разбах и за друго дете, от нашата кооперация, че е осиновено / това вече една комшийка ми го каза без изобщо да я питам /.. Та това момиченце е толкова щастливо, толкова гледано и се полагат грижи да учи, да се развива, че пак си казвам евала на тея хора! Цялото семейство толковя я гледат и обичат, че найстина са променили бъдещето и!

В тоя ред на мисли...Когато спасяваме себе си, спасяваме и другиго, особено ако можем да го дарим с любовта си, а не го правим само, за да бъдем като всички! И ние с деца понеже всички имат!
Знам че е противоречиво! Иска се голяма смелост и отговорност, за да се решиш на тази крачка! Децата не са вещи и не се подменят ако им изтече гаранцията!

Сунар, мисля че си много права "децата не са вещи"  и човек може да се реши на тази стъпка само ако вътре в сърцето си е сигурен че ще може да обича едно осиновено дете, а повярвай ми то е като всички останали има огромна нужда да бъде обичано, но най - важното е непрекъснато да му се доказва че е обичано. Знам че това важи за всички деца не само за осиновените но към тях трябва да се подхожда с повечко внимание, разбира се не да им се позволява абсолютно всичко, просто трябва да се гледат както бихме гледали дете което ние сме родили, но освен това трябва да сме откровени с такова дете. Просто с една дума трябва много много любов. А дали ще обичаме осиновено дете, знаеш ли аз преди да си осиновя дете си взех куче, което дарявах с любовта която исках да дам на едно дете. Никога не съм си мислила че мога да обичам толкова едно животинче, но това е друга тема , та разбрах че след като мога да даря едно животно с любов то ще мога да обичам и дете което не съм родила аз, и още нещо оказах се повече от права. Сега знам, че не бих обичала детето си повече ако го бях родила аз. Една приятелка винаги ми е казвала, че любовта към детето идва постепенно и е много права, тя идва с грижата, с идва с вниманието от което се нуждае едно дете. Не знам до колко се изразявам правилно, но искам да кажа че може да пристъпим към тази огромна стъпка когато вътрешно сме убедени, че това е правилно, а детето без значение какво е, ще ни дари с толкова любов, колкото никога не сме подозирали че е възможно да има.

Кали - сигурна съм че си права, за това че любовта идва с грижите! И една приятелка ми го каза абсолютно същото! Обичта към детето идвала с вниманието и грижите за него. Знам също така, че докато не родиш или осиновиш не можеш напълно да я разбереш тази любов. Някои неща просто трябва да ти се случат, за да ги осъзнаеш.

Свързано с дискусията за майчинското чувство, което всяка една от нас иска да изпита, не мога да не споделя с вас това, което прочетох в днешния Стандарт като "Цитат на деня" и което аз не мога да разбера и да осъзная. Това, разбира се, не ми дава право да съдя жената. Просто тя така се чувства:

Ужасно е да имаш деца. Моята майка не беше родена да бъде родител. Такава съм и аз. Майчинството ме отвращава.
Хелън Мирън ("Кралицата")

Това е то. Не е дадено на всички...

Може би Белемез е много права не всяка жена  може да бъде майка, може би предвид собственото ни положение сме още по -чувствителни на тази тема, някак си чувстваме несправедливост - защо тези които не искат деца правят по няколко аборта и нямат проблеми със забременяването, а тези които толкова много, дори болезнено желаят дете - не могат да го имат. Може би не трябва да си мислим че е несправедливо, просто когато ни се случи това най - хубаво нещо - да имаме дете ние сме много по - отдадени и отношенето ни е някак си по - различно..... Може би жената с цитатът, че не може да бъде майка постъпва правилно - осъзнала е  че не може да бъде родител преди да е станало късно, вероятно един ден може и да съжалява, но сега няма да направи едно дете нещастно. Не знам доколко правилно се разбира това което искам да кажа, но за сметка на това пожелавам на всички тук да сбъднат мечтата си  - да имат дете, а дали ще бъдем добри родители времето само ще покажа, макар че силно вярвам че всички вие ще бъдете страхотни майки

Като разбрах, че ще имаме проблеми с наше дете, почнах да се замислям и да плача. Като бях по-малка съм смятала, че ако не мога да имам, ще осиновя. ХАХАХА! Каква момичешка илюзия. Две-три мои приятелки ми казаха същото. Страшно се обидих! Не защото не искам да осиновя дете, а защото вместо да покажат съчувствие и уважение за страданията ми и старанията ми, те минаха направо към ОЧЕВИДНОТО решение според тях.

И сега, точно като Мишинка (писано още преди месец, че и повече) аз мисля, че ми е много рано да реша. Засега не искам да осиновявам. Не защото ми свиди да отгледам едно детенце. А заради егоизма да искам да отгледам детенце, в което ще виждам красивите очи на съпруга си, в което да виждам нашите навици или жестове. Честно казано, не ме е срам от този егоизъм. Все пак гледането на дете е трудно нещо, изисква жертви и нормалните хора ги правят, защото знаят защо. Ако осиновяваме, предпочитаме детето да е големичко. По-скоро виждам осиновяването като подадена ръка - да се дадат на едно дете шансове, които може би иначе не би получило.

Не мога да не се сетя какви родители изоставят децата си в домовете и от там - какъв генетичен материал имат. Малките деца, които са сладки и милички, след време стават възрастни и ВИНАГИ приличат на кръвните си роднини (малко или много)

Предварително се извинявам, ако ядосвам някого с това мнение. Осъзнавам, че звучи доста егоцентрично и скъперническо (може би). Но ако не мога да погледна истината за себе си в очите, сляпото поведение няма да я промени.

Не се извинявай!
Всеки има право на мнение!