Защо?

# 30 22 окт. 2007, 15:45 ч.

Мнения: 2 214

777
знам как се чувстваш, защото самата аз преживях 3 спонтанни аборта преди да родя своето таралежче.
Добре е и жена ти да знае какво ти е, защото понякога толкова се затваряте в себе си че ние не можем да се докопаме до вас.
Добре тя да разбере че и ти си съсипан, това ще и помогне да се стегне, жените сме майки преди всичко и ако видим че някой до нас се нуждае от помощ веднага се втурваме да го закриляме.
Дай на жена си такава възможност.

# 31 22 окт. 2007, 16:07 ч.

Мнения: 123

winter мой те най-искрени уважение към теб.сигурно си невероятно силна жена щом си преживяла 3 пъти този ужас(и то като се има предвид,че е било преди първото ти раждане) и си продължила да се бориш.респект.
що се отнася до съвета който ми даваш да ти кажа,не съм помислял от тази гледна точка.постарах се да изтласкам моята болка на заден план и да се средоточа върху състоянието на съпругата ми.не съм допускал,че ако и покажа моята болка тя може по бързо да се възстанови,мислех че така само ще я накарам да страда повече.
още един път мой те уважение към теб

# 32 22 окт. 2007, 16:31 ч.

Мнения: 2 214

Страдах толкова много че не виждах нищо наоколо.
Не видях и страданието на съпруга си, може би защото толкова ме болеше , може би защото той като теб беше скрил в себе си болката толкова далече че един ден го намерих в болница(припадна е на работа). Тогава разбрах че не само мен ме боли, разбрах и че за да имам дете трябва и да имам семейство, а семейство в който всеки по отделно преживява болката си не може дълго да съществува. Седнахме поговорихме си наревахме се и продължихме напред.
Бъди с нея а не само до нея.

# 33 23 окт. 2007, 21:52 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: [desi] в нд, 21 окт 2007, 21:58

А за мъжкото присъствие си добре дошъл. На нас то ни липсва тук. Хубаво е да можем да видим как е и от другата страна...

По-добре не може да бъде казано.
Приеми и моята виртуална подкрепа. Прегърни жена си от мое име и й предай нещо, което обичам да казвам често:"Най-тъмен е часът преди зазоряване". Някак си трябва да вярваме, че хубавото предстои. Страшно е когато загубиш дете. Разбирам колко ви е трудно, но винаги идва един ден, в който вярата и надеждата надделяват над страха. Изгубих две преждевременно родени деца. След раждането на второто казах, че никога повече няма забременея. А сега съм готов света да обърна, за да имам бебе. Дай време на съпругата си да се съвземе от болката, да я изживее и ще дойде денят, в който ти ще ни се похвалиш, че вече чакате бебчо. и тогава всичко ще бъде наред. Peace

# 34 24 окт. 2007, 08:05 ч.

Мнения: 123

svetlana_78 благодаря за подкрепата и за хубавите думи.Наистина момента е доста труден и ние е тежко,но се надявам скоро да се посъвземем и да продължим напред.
всичко хубаво и на теб.успех

Причина:

Причина: