РЕВНОСТТА МИ УБИВА СЕМЕЙСТВОТО!!!

[Мила maminka83, ревността е чувство, което погубва и теб и съпруга ти, и семейството ти, но най - вече ТЕБ. Правилно ти казват другите, че е признак на ниско самочувствие и неувереност, поработи над това. Начините са много - нова фризура, дреха, излизане с приятели и т. н. и най вече трябва да разбереш, че независимо дали се измъчваш от ревност или не, ако той е решил да изневери - ще го направи. Не погубвай себе си, обичай се достатъчно за да не си го причиняваш, успокой душата си и се радвай на малкото ви слънчице, пък ако обичаш съпруга си следва да му имаш доверие и да му оставяш свободно пространство .... щом е с теб и е баща на детето ти, значи те обича   
[/quote]
 

Има и нещо друго...поне при нас беше така! Когато се появи бебето живота и на двамата се променя, но най вече на майката. Тя е тази която се заковава в къщи и трябва да отдава цялото си внимание на бебето , така има повече време за наблюдение кога мъжа и го няма, защо го няма и т.н.т. Той продължава да води предишния си живот и това е нормално, а мама и тази която е все с бебето /особено ако е много малко още/. И да не забравяме, че физическата умора колкото и да е тя, не може да спре въображението, фантазията...и всичко което ни минава през главата когато си кротуваме в къщи, а до преди няколко месеца като си ходела на работа и си се изморявала и психически и физически  , на дали е имало време да обръщаш толкова внимание на това мъжа ти колко време точно го няма и защо! Бъди спокойна, този период ще премине с поотрастването на бебето! 

Следродилна депресия е ако се е появили след раждането, но аз не оставам с такова впечталение от постинга ти. Надявам се да не съм права, защото моето мнение е, че следродилната депресия се  преодолява по-лесно от болезнената ревност. Не знам ка да ти помогна, но оцени ситуацията и разсъди, че всичко явно зависи от теб.

Тук няма никаква ревност. Поне не сексуална ревност.
На жената й е писнало по цял ден и по цяла нощ да е сама с детето, да носи цялата отговорност за бебето и къщата и не й издържат нервите. Има нужда от почивка от време на време и таткото да гледа бебето. Поне един ден в седмицата да остави бебето за няколко часа с таткото и да излезе с приятелка или където ще да е.
Ще мине. Среща се много често.

Изобщо не мисля че момичето има нужда от пихолог,че да и обърка съвсем представите за нещата, да я изкара луда,да я натъпче с анти-депресанти и съвсем да я запрати в трета глуха.Много сте резки понякога в изказванията,да му се не види.

maminka83:
Мисля че е нормално да се чувстваш по този начин.Особено,ако не влизаш в списъка на приоритетите на съпруга си.Аз също съм се чувствала много често по този начин,когато съм била пренебрегвана в името на приятели,семейство,работа и други такива подобни.Едва ли има жена ,която при тези обстоятелства би се чувствала добре в кожата си.Предполагам че ако самата ти получаваше достатъчно внимание нямаше да имаш нищо против страничните му контакти със приятели и съседи,но ако трябва да си последната дупка на кавала,давай газ,вдигай пара,проглуши му ушите,но не оставяй да те загърбва.Не ревноста ти убива семейството а това че фигурираш в края на списъка.Ръчкане му е майката.

И аз мисля така.

Много ми е чудно, на всички писали в тая тема, вие никога ли не ревнувате, ако да значи явно сте щастливки че не са ви дали поводи иначе друга песен ще пеете.
Не искам да се заяждам с никой. Аз обичам свободата искам свобода и давам свобода, съгласна съм че ревността е убийствено чувсто, което можеда разруши всичко.Но са ми давали повод да ревнувам, т.е. хващала съм в дребни за сега издънки след обещания и не мога да си тръгна с лека ръка защото имам дете на 3 месеца.
И така след две три "издънки" от човек който никога не е ревнувал, в мен се появява ревност, не казвам от всичко, но и не смея да твърдя че не ревнувам въобще мъжа до себе си. А самооценката ми е доста висока, смея да твърдя че съм красива жена и никога не ми е липсвало внимание и самочувствие. Така че ми е страно как бързо нападате жената че едва ли не е луда, че изпитва ревност. А и като майка на 3 - месечно бебе в момента смея да твърдя че едноообразието, недоспиването и липсата на време за мен самата ме карат да разбирам авторката на темата.
 Все пак нека не забравяме, че има ревност и ревност, ако усеща че ревността й е маниакална и започва да пречи на самата нея (едва ли е такава, щом си признава че ревнува) то тогава има нужда от помощ, добри приятели и повече развлечения за нея.
На авторката на темата успех и дано скоро нещата се оправят   

Никога. Никога. Никога.

Дано и никога не ми се случва.
Знам, че състоянието е ужасно побъркващо, обсебващо, разрушително.

Помеждудругото, докато дъщеря ми беше бебе, даже до навършването на първата й годинка, се чувствах ужасно женствена и желана. Тогава пък въобще не ми е било до ревност, въпреки "недоспиването, еднообразието  и липсата на време за мен самата". Тези симптоми, макар и на лице ( донякъде) хич не са ми пречили. 

Компромиси  му е майката, Бейби .Стегни се и поработи над самочувствието си .

Не я намирам за нормална такава ревност,още повече ако е неоснователна. А как би се чувствала ако той изпитва такава ревност към теб? Все пак не можем по 24 часа плътно да сме до половинките си.

Повечето отговори тук ми се виждат ужасно надути и изкуствени...съжалявам, лично мнение, не искам да засегна никого.
Искам да успокоя авторката, че освен жени, които искат от мъжа да носи пари, за да могат да си правят всеки ден маникюр и прическа, има и такива, за които вниманието и любовта на човека, с когото са избрали да споделят живота си са най-важни и когато усещат, че семейното им щастие е застрашено, реагират с ревност, скандали, плач...
Аз също се измъквам от дупката, наречена следродилна депресия, а освен това съм си и ревнива по природа, така че разбирам авторката на 100%. И аз пусках теми по форумите, получих и добри съвети и укори, но в крайна сметка разбрах, че всичко е в моите ръце. Не че нещо коренно се промени в живота ми, но поне вече се старая да се приемам такава, каквато съм. Когато ме е напушило правя скандал, после ми олеква, обяснявам с човешки думи какво ме мъчи, мъжът ми и той си казва какво му тежи и пак си се обичаме. Не вярвам да сме изключение от правилото А ти, мила маминке83, все още си съвсем прясна мама и си стресирана, изтощена, нямаш време да се обърнеш и липсата на съпруга ти вкъщи те тормози двойно повече отпреди....знам. Сигурно си от онези отговорните хора, дето си гледат задълженията преди удоволствието, ама с бебе задълженията нямат край. Така че, бъди малко егоист, връчи съкровището на баща му и изгледай някой филм или просто си поспи /за мен сънят е истински лек/... Спирам със сагата, пак се извинявам, ако съм засегнала неревнивите, но искам да уверя авторката, че не е мръднала, а просто си е ревнива...като много други жени!

Ревност ,но в рамките на нормалното не да дишаш във врата на другия и той да не може да си поеме въздух, малко изтъркана фраза ама за лично пространство всеки е чувал , нека авторката да се постави на негово място .
Имам приятелка която много ревнува мъжа си от всички и от всичко , когато сме в компания и празнуваме аз умирам от притеснения как тя ще реагира ако мъжът й ме покани на танц , и не само мен или друга дама ,  или  той говори с някой тя наостря уши да чуе . Това за мен е излишно бреме и притеснение .Дори компанията започна да отбягва тяхното присъствие на различни събирания , много е натоварващо и неприятно да се съобразяваш с такава болезнена ревност.Това съсипва голяма част от емоциите в семейството , не може да си нащрек и на педали къде ще погледнеш с кой ще говориш и т.н. Това си е жив '' мазохизъм ''.

Аз пък не мисля, че ревността е едва ли не някакво качество, което е присъщо - или не - на даден човек... Може би има и такива хора, за които е характерно по начало, но според мен са малко.
На мен за пръв път ми се е случвало със сегашния ми мъж - а имам предишен брак и доста връзки преди това. Според мен причините са главно в отношенията в семейството или двойката - доколко единият се чувства уверен в отношението на другия към него, и доколко пък другият от своя страна показва, че държи на партньора си. Защото има нещо, което аз за себе си наричам "баланс на силите" в една връзка - не е приятно, но според мен съществуването му е безспорен факт. За себе си обяснявам нещата така - в предишните ми връзки винаги аз съм била по-силният характер, чувствала съм се уверена в себе си и не съм ревнувала почти никога, дори при наличие на някакъв повод. Сега нещата са обърнати и съм с по-силен от мен човек, което много ми харесва само по себе си - но лошата страна на това обръщане е, че като се събереш с по-силен от теб, автоматично заемаш слабата позиция, а с нея си върви и ниското самочувствие, и ревността... 
Не че трябва да се оставяме да се хлъзнем по тази плоскост, разбира се - аз този период го минах, положих големи усилия и сега мисля, че сме постигнали равновесие Пожелавам на авторката на темата да стигне и тя до своето