Много съм доволна от градината на Иван!

Поли., и да се допускат, надали ще е от полза за някого това да се обяви публично. Доколкото разбрах градината все пак иска да е напълно законна, има си всички лицензи и т.н. Нали се сещаш, че е незаконно да се приемат деца без ваксини...

Май се сещам...

Скъпа Лого5ка (няма да ти казвам Логошка обещавам ), всеки има право да се тревожи и е факт, че всеки често се тревожи за най-различни неща. В основата на всяка тревога обаче стои неразбирането, неведението и страхът. Това също е факт, както самата ти вярвам си забелязвала неведнъж.

Изходът от всяко тревожно състояние може да бъде само по два начина.

При първия човекът не предприема действия да се опита да се осведоми задълбочено, да разбере и да се срещне със страха си. По този начин тревогата продължава да заема позиция в живота му. Принуден от натиска й, човекът изработва защитно поведение под формата на действие, чувство или мисъл-етикет, които му дават някакво мнимо обяснение и така изтласкват тревогата в територията на подсъзнанието. Препозиционирана, тя престава да има перманентен явен характер, но се проявява всеки път, когато човекът отново се срещне със съответната идея или събитие.

При втория начин човекът се потапя в неразбирането и страха, изучава го задълбочено, вижда го и така обезсилва тревогата. Тя просто престава да му бъде нужна и изчезва от само себе си завинаги.

Как човекът да постъпи е избор само и единствено на него и никой няма право да го съди, още по-малко пък аз. Това, на което искам категорично да обърна внимание обаче, са появяващите се неистинни идеи, мисъл-етикети, чувства и действия, които възникват при наличието на непреработената тревога в конкретния случай.

Първо, Антропософското учение категорично не е нито в силно, нито в слабо противоречие с Християнството. Изобщо не е в противоречие. Истината не може да противоречи сама на себе си. Тя просто е, независимо от формата, която приема.

Второ, вярно е, че д-р Рудолф Щайнер е тежък и изключително труден за четене автор, което го прави труднодостъпен за повечето хора. На хората, които избират да боравят с тревогата си по втория от по-горе описаните начини, мога да дам само един съвет. Подходете много внимателно и не четете наслуки подхвърлени линкове към лекциите на доктора Щайнера, защото рискувате да се самоотпратите на някой самотен остров на невежеството, заобиколен от море от самозаблуда, че нещо сте разбрали. Тоз човек е един от класиците, чийто трудове не стига, че са тежки за четене, ами са и количествени. Уникалното при него е съсредоточаването в практическото приложение на знанията, което на всичкото отгоре е широкообхватно - в много повече от една области ( философия, психология, религия, икономика, политика, възпитание, история, изкуства, биоземеделие, биомедицина - да, да, всичко това, именно...). ЧовекОт е изнасял тонове лекции на най-интелигентното и учЕно съсловие из цяла Европа по всичките тия теми преди по-малко от век.

Трето, вярно е, че Валдорфската педагогика черпи от знанията на Антропософията, свързани с познанието за човека като цялостен индивид, който е част от Природата и който не само папа, ака и пишка, но има и чувства, и ум и съзнание. Също оттам например черпи информация за смисъла при честването на празниците в годината. Антропософията е съхранила значението на християнските празници, такова каквото е било по време на Ранното Християнство, преди католицизмът и православието да раздърпат Христос и Великото Му Учение за себе си и за собствените си църковни облаги. Тогава празниците са свързвали съвсем практически човека с Природата, а Светиите не са били просто икони за целуване. Всеки Светия и всеки празник е дарявал с нещо човека; нещо, от което човекът е имал нужда и е изживявал тялом и духом със смяната на сезоните през годината. Сега нещата отдавна са извадени извън контекста. "Христос возкресе!", ама какво Му возкресе и какво общо има това с човека всяка пролет и защо точно пролет, това не е важно. И как да е важно като невежият по-лесно се управлява?!
Педагогиката черпи от антропософските знания също и информация, свързана с храните и храненето например - това е от биодинамичното земеделие. Официалната наука отдавна е открила връзката между фазите на Луната и най-различни явления на Земята. Е, в Антропософията това влияние на Луната, както и на други небесни тела е разгледано задълбочено от гледна точка на храненето и здравето на човека. В понеделник се приготвя вкусна зърнена закуска от кафяв ориз да речем. Във вторник май беше ечемик, после овес, ръж, пшеница, царевица и пр.
Човекът Щайнер е имал богати знания в най-различни области, както и остър ум, богати усещания и будно съзнание, за да даде нещо задълбочено на света. Който иска се възползва, който не иска - не. Валдорфската педагогика като доразработена в последствие система за възпитание се е възползвала.
Дали е задължително някой да разбира антропософията или да бъде антропософ, за да се възползва от Валдорфската педагогика от своя страна? Че кому е нужно освен, ако човекът не прояви специален интерес и желание?! Аз, да речем, си пъхам носа, но това си е мой избор. Той носът ми дълъг по принцип. По-важното е една система да възпитава свободни хора, а не роби на самите себе си. Ако го прави, според мен това е достатъчно.

Четвърто, Джошуа бен Мириам, по-известен като Исус Христос, е настина голям Учител, бил на тая земя от плът и кръв преди две хиляди години. Христовото учение е прекрасно и много силно, но за съжаление доста ограбено пет-шестстотин години след идването на Учителя. В момента то достига до хората с едва четири от над петдесетте Евнагелия. Скоро по неведоми пътища откриха Евангелието от Юда и това е научен факт (не църковен!!!). Интересно какво ли се крие в подземията на Ватикана?! Чудя се кой ли е имал интерес да покрие толкова информация?! Чудно ми е също какво ли значи индулгенция например и други подобни интересни неща?! 

Мили приятели, рано или късно всеки уважаващ себе си християнин си задава въпроса: "Аз последовател на Христос ли съм или на Църквата?" И ако отговорът е на Църквата, то човекът трябва да си даде ясна сметка за риска, на който подлага темпото на собственото си развитие. Защото, доколкото си спомням, за Църквата съвсем доскоро Земята все още беше плоска и се явяваше център на Вселената.

И пето, последно, че пак се олях  , ми се ще да погледнем етимологията на една, две думички, които се явяват из тази тема.
На първо място това е думата окултен. Окултен произлиза от латинската дума occultis, което означава "таен", "скрит". Тя навлиза в езиците, в това число и в българския, като дума, която обозначава нещо тайнствено. Във философията, под понятието окултизъм се разбира всяко мистическо учение за тайнствените сили в природата, които не могат да бъдат обяснени от традиционната наука. Сами разбирате, че нещо, което днес е окултно, утре, с развитието на науката, може да стане научно. Веднага се сещам за един от най-големите окултисти от преди няколко века - Галилео Галилей, днес описван като "баща на съвременната астрономия", "баща на съвременната физика" и "баща на науката".

И кажете ми сега, мили вярващи християни , след като знаете дефиницията на "окултизъм", как ще решим следния възникнал казус. Като сме вярващи християни, то следва ние да вярваме, че Христос е превърнал водата във вино, с което от саде едната бъчонка е напоил сума ти народ. Нали така? Да, но традиционната наука и до ден днешен не може да обясни това и други подобни Библейски чудеса. Следите ли ми мисълта?
Е, питам аз, след като вече знаем що е то окултизъм по дефиниция, поради що християнството да не се явява също така окултизъм?! И, ако не нарека себе си окултистка, аз ще мога ли да се нарека вярваща християнка?

Добре ми е известно, че официалните религии като юдаизъм, християнство, будизъм и прочие, наричат себе си неокултни, а пък всички останали учения, които не им играят по свирката, са окултни. Това е добре измислена игра на думи с трайно приспивателен ефект. Понеже в действителност всичките религии са си пълни с окултизъм - все пак представляват вярата, а не лабораторията - този факт чудесно може да се замаже като "избраниците" нарекат себе си "неокултни", което се подразбира като традиционни. А традиционното лесно канализира, лесно успива потребността от мислене и съответно лесно се управлява.

Също така добре съзнавам, че емоционално окултизъм изкриви своето значение у нас преди десетина години с един бум на мними учения, които нарекохме секти. Но мога да ви уверя, че това изкривяване се случи само в съзнанието на хората и отразява единствено и само техния страх. Във философската си употреба думата продължава да си значи същото - тайнствени сили в природата, които не могат да бъдат обяснени от традиционната наука. Тоест, когато срещнем тази дума някъде би било добре да обърнем внимание на себе си как я възприемаме - етимологично или емоционално. 

Поли, благодаря ти! 
Ти си на биройка, значи! Добре! Ама не е много сезонно, няма ли да ти стане студено? Ох, какви ги говоря  ? То като ни е топло на душата, ако ще и мента посред зима да пием, студ няма да усетим. Пък и ще се вдъхновяваме от Анастасия (е, не ме чакайте по тънка рокличка, де)

Много е интересно това, което разказваш за майка ти наистина. Много е наблюдателна и се интересува от децата значи. Като се замисля, въпреки че профилът ми беше физика и математика (или може би тъкво затова) и на мен не ми влезе нищо в главата в 11 клас от най-интересното във физиката - ТО. Нищо, че класната не забеляза. Тъпо.

А за песничките ще гледам да седна да попиша повече по някое време тази седмица. Малко е сложна работата по принцип, защото на български са малко тези, които са подходящи за целта, затова си взимат идеи от немски, руски, английски валдорфски песнички, оформят си текстовете на български и ги дават на някакъв музикант да ги доизкусури. Тези, които ги знам са страхотни наистина, но се сещаш, че непрестанно кипи труд по сътворяване на песнички сред учителките. Аз си купих едни интересни книжки от Амазон с подбрани песнички от Валдорфски учители на английски, но още не съм стигнала до тях.

Купих си и още няколко много интересни книжки за правене на играчки, плетене на животни и замъци (умирам си да шия и да плета само дето нямам много време и май ще става мнооого бавно  ), страхотна книжка за рисуване с деца, книжка за разказване на приказки на деца.  И още няколко щуротийки си накупих от един английски сайт (пчелен восък за моделиране, техните водни бои, които са само в трите основни цвята и др.), но мъжо още не е видял сметката, та ако изчезна завинаги да знаете защо.    (голяма съм лакомия да му се не знае)




Благодаря!  Чудесно пожелание за лека нощ. Мир, Любов и на теб!    и   "...Мир, Любов на всички братя и добро на цял народ"   

Понеже задаваш въпроса си към вярващите християни, си позволявам да отговоря.
За съжаление аз нямам това красноречие с което ти пишеш... е всеки си има своите дарби.
Антропософията е в противоречие с християнството в една много важна точка, издигането в култ на човека, не на Бога.

Истината не може да противоречи сама на себе си,  да но на хората им се предлага 99% истина, а това е най-голямата лъжа нали? За какви форми става дума?

И аз като всеки уважаващ себе си християнин съм си задала въпроса кого следвам и то не е Църквата, за това преди да избера да предам живота си на Христос съм прочела доста окултна литература, и много други учения... А истината, че земята е кръгла и че се върти около слънцето я пише в Библията, което ме навежда на мисълта, че мога напълно да се доверя на тази книга.

А довода, че Библията е преправена мноого се изтърка. Един историк Джордж Макдауел, решил да обори Библията и започнал задълбочено изследване и в последствие доказал точно обратното, написал е и много книги за това. За това мила Деметра, човек е добре и да види и другата страна, нали.
А канали като Нешънъл Джеографик и Дискавъри не мисля, че са еталон за достоверност, защото тяхната единствена цел е сензацията и печалбата от нея!

Следя ти мисълта, да. Защо ли християнството да не окултизъм, ами, защото няма нищо скрито при него, да Бог прави чудеса, но няма нищо скрито в учението му, няма мистики, защото до Бог може да достигне всеки, достатъчно е да се покае от греховете си и да повярва в жертвата на кръста. Защото Бог в християнството е личност, която обича и е справедлива, докато при окултните учения е просто енергия... Другата разлика е ценностната система, това което Библията нарича зло, за окултистите е Ок...Смятам, че това е достатъчно.

Мила, Деметра, човек когато наистина търси истината ще я намери, лошото е, че много хора гледат на външните неща не на съдържанието. Много хора би ги впечатлил стила на писане, красивите думи и философии, но тези които наистина търсят ще се разровят да видят какво има и между редовете.

 

Стана ми много интересно,migito,би ли обяснила какво по-точно имаш предвид??

А кой е Христос за теб? На кого си предала живота си?

А как възприемаш греха? Какво е грях? А покаяние?
И също - какво представлява жертвата на кръста, в която самата ти казваш, че човек трябва да повярва?


Между другото за Библията, в частност Новия Завет не съм употребявала думата “преправена”, а “ограбена” ("преправена" си е товя интерпретация, migito). Тя просто е непълна. Липсват някои основни Евангелия, които няма да променят наличните (те са си наред), а цялостното възприемане на Завета, респективно на връзката между човека и Бога. Това не е чак такъв проблем всъщност.  Те ще си излязат, когато човечеството е готово за това. Няма нещо, което да не се развива съобразно Неговия/Нейния план, колкото и да ритаме като пеленачета.

антопософията издигала в култ човека, а не Бог...така като те чета, ти издигаш в култ Христос, а не Бог...или Христос е повече син Божи отколкото всеки един от нас?! не мисля. просто е  бил по-осъзнат, открил е Пътя и се е опитал да ни го покаже...както Буда, Мохамед и доста други...

Много се радвам да чуя, че Demetra най-после е доволна от детската геадина на детето си! Имам своите резерви към антропософията, но пък не съм я изучила из основи, за да критикувам; преди да пусна детето си на такова място, бих се поинтересувала, но тъй като нямам такива намерения, просто чета с интерес дискусията.

Ааа, не - аз през лятото, живот и здраве, ще съм си в България.

Понеже темата се разгърна и продължава да се разгръща спрямо изходната си позиция, аз като автор нямам нищо против, даже напротив - харесва ми, а модераторите ни търпят, че от "Нашите деца" го обърнахме на "Техните родители",...
ох, не мога да си довърша километричното изречение...   Бебе-Зайче, което прочее вече се казва Мила, защото категорично го иднетифицирахме като женско (ура! започнаха да се раждат женски в дома ни ), та въпросното в момента ми е на врата и старателно се опитва да ми се качи на главата. Ох! Нокти. Не се пише лесно със заек на врата, това го казвам сериозно.

Та! Понеже (всичкото там горе)... мазалото тъй или иначе настана, искам да пусна нещичко, което често си препрочитам, за всички, на които им се присяда край огъня с чаша вино в ръка (или бира за Поли). Специален поздрав за agneshka, която с последния си пост ме въодушеви да го изровя от нет-а!
(иска да ми изяде шнолата и ме наака освен това)

Приятно четене! 


1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн.
2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор.
3. Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от други животи, които бе изживял. Помнеше тези животи и понеже ги помнеше, стана мъдър и силен, така че другите търсеха силата му и идваха при него за съвет.
4. Учителя вярваше, че притежава сила да помогне на себе си и на всички хора, и понеже вярваше в тази сила, наистина я получи, така че другите я виждаха и идваха при него да бъдат изцелени от своите несрети и множество болести.
5. Учителя вярваше, че е добре всеки да се смята за син Божи, и понеже вярваше, така и стана и автосервизите и бензиностанциите, където работеше, се напълниха и задръстиха с хора, дошли да търсят неговото познание и допир, а улиците отвън – с такива, които бленуваха, докато Учитeля минава, сянката му да падне върху тях и да преобрази живота им.
6. Накрая – заради тълпите, управителите и шефовете на сервизите помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже го беше наобиколил толкова много народ, че и той, и другите монтьори нямаше къде да поправят автомобилите.
7. Така той отиде сред полята и хората, които го последваха, започнаха да го наричат Месия и чудотворец и понеже вярваха в това, така и стана.
8. И буря да се извиеше, докато той говореше, по насъбралите се не падаше и капка дъжд, последният в множеството го чуваше точно тъй ясно, както и първият, дори и в небето горе да тътнеше гръм и да святкаха светкавици. И винаги им говореше с притчи.
9. И им рече: “Вътре във всекиго от нас е заложена силата, богатството или бедността, свободата или робията. Именно ние и никой друг направляваме всичко това.”
10. Един работник заговори и рече: “Лесно ти е да го кажеш, Учителю, ти си направляван, а ние – не, не ти се налага да се трудиш с пот на челото като нас. Човек трябва да работи, за да си вади хляба на тоя свят.”
11. Учителя отговори и рече: "Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна, кристално бистра река.
12. Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.
13. Всяко същество се било вкопчило кой както намери в коренищата и камъните по дъното на реката, понеже така живеели – вкопчени, и от рождение били усвоили да се съпротивляват на течението.
14. Ала накрая едно от съществата рекло: “Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите си, вярвам, че течението знае къде отива. Ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе където реши. Ако и занапред живея вкопчен, ще умра от скука.”
15. Другите същества му се изсмели и рекли: “Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш, ще те изхвърли изподран и насинен от камъните и ти ще умреш по-бързо, отколкото скуката!”
16. Той обаче не ги послушал, поел си дълбоко въздух, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред камъните.
17. Ала съществото отказало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го освободило, и вече не го удряло и наранявало.
18. И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възкликнали: “Вижте, чудо! Уж е същество като нас, а лети! Вижте – Месия, дошъл е да ни спаси!”
19. А съществото, носено от течението, отвърнало: “Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие. Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското ни дело е това пътуване, това приключение.”
20. Те обаче продължили да викат още по-гръмогласно: “Спасител!”, все така вкопчени в скалите, а когато погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-сами, за да разказват предания за Спасителя."
21. Мина още известно време и Учителя видя, че от ден на ден множеството набъбва все повече и повече, че го обкръжава все по-плътно и яростно – насъбралите се го умоляваха да ги изцелява неуморно, да ги храни постоянно със знаменията си, да учи вместо тях и да им живее живота; онзи ден той се качи сам на билото на един хълм и там започна да се моли.
22. И рече в сърцето си – Безконечно Сияйно Аз, ако такава е твоята воля, нека тая чаша ме подмине, нека върху плещите ми не ляга тая непосилна задача. Не мога да живея живота на друга душа, а десет хиляди ме молят за живот. Съжалявам, че допуснах всичко това да се случи. Ако такава е твоята воля, направи така, че да се върна при моите двигатели и моите инструменти, остави ме да живея като всички останали.
23. И на хълма му заговори Глас, глас нито мъжки, нито женски, нито силен, нито тих, Глас безкрайно добър. И Гласът му рече: “Ще бъде не моята, а твоята воля. Каквато е твоята воля, такава е и моята за теб. Върви си по пътя като всички останали и бъди щастлив на тая земя.”
24. И щом чу това, Учителя се зарадва, благодари и слезе от хълма, като си тананикаше автомонтьорска песничка. А когато хората в тълпата го притиснаха със своите беди и несрети, когато взеха да го молят да ги изцели, да учи вместо тях, да ги храни безспир със своя разум, да ги забавлява с чудесата си, той се усмихна на множеството и му рече благо: “Аз бях дотук.”
25. За миг множеството се вцепени от изумление.
26. И той им рече: “Ако някой каже на Бога, че най-много иска да помага на страдащия свят, каквото и да му струва това, и Бог му отвърне и му каже какво да прави, трябва ли човекът да постъпи както са му казали?”
27. “Разбира се, Учителю! – викнало множеството. – Би трябвало да понесе с радост и мъките пъклени, ако такава е волята Божия!”
28. “Каквито и да са мъките, колкото и трудна да е задачата?”
29. “Чест е да бъдеш обесен, слава – да бъдеш прикован към дървото и изгорен на кладата, ако такава е волята Божия”, отвърнали те.
30. “А какво ще сторите – попитал Учителя множеството, - ако Бог ви каже право в лицето: “ЗАПОВЯДВАМ ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ НА ТОЯ СВЯТ, ДОКАТО СТЕ ЖИВИ”, какво ще сторите тогава?”
31. Ала множеството мълчеше, сред хълмовете, из долините, където се бе събрало, не се чуваше ни глас, ни звук.
32. И Учителя рече на мълчанието: “По пътя на нашето щастие ще открием познанието, заради което сме избрали този живот. Ето какво научих този ден и избрах да ви оставя да вървите по своя път, както сметнете за добре.”
33. И той си продължи по пътя, през тълпите, и ги остави, и се завърна към делничния свят на хората и на машините.

записвам се за да следя темата и за да успея да я прочета...

Благодаря!

ООооо, Demetra!  Спомням си как през 94 година, една малка книжчица преобърна светогледа ми и съм сигурна, че без нея животът ми нямаше да е толкова хубав  Илюзии...

След като вече си записах Анастасия като следващата книга,която ще прочета,кажи коя е и твоята малка книжчица.Та вероятно да бъде по-следващата.

Като че ли съм точно в такъв момент-готаова да преобърна живота си.