10 години разлика между децата?

# 45 6 ян. 2008, 23:16 ч.

Мнения: 11 607

Не искам да развалям хубава тема......

С брат ми имаме 9г. и 3м. разлика. Почти никога не съм го чувствала близка, не сме се карали, но не и близки...Аз лапе на 10, той - в казармата...Смисления ми живот е бил без него, както и неговият - без мен!Но...Така бе до перди няколко години...

Едва сега - аз над 30, той - над 40г. - започнахме да се търсим по-усилено, помагаме си много и съм щастлива,че си имам все пак и въпреки разликата - брат!

Факт е обаче,че винаги с племенницата ми(14г. разлика)сме си били много близки! Тя ми е като мое дете, а аз - като нейна сестра!

Ще има и негативи от подобна разлика, но въпреки тях - смело напред!Успех! Peace

# 46 7 ян. 2008, 12:52 ч.

Мнения: 340

Аз мисля, че е божа работа дали децата в семейството ще се разбират, независимо от разликата. Моята с брат ми е 1год. и 7 месеца и по отношение на него имах кошмарно детство. Донякъде причината за това беше и в родителите ми, защото те приемаха за даденост факта, че ей така без усилия си имат 2 дечица, като поне второто са го родили и отгледали между другото. Но баща ми също не е бил близък със сестра си, 9г. по-малка. Нито преди, нито сега.

Аз харесвам малка разлика и ми се искаше, все още ми се иска да имам такава на децата си, но не от някакво твърдо убеждение, че с такава децата ще се разбират по-добре, а защото това повече кореспондира с идеята ми за нормално семейство от гледна точка на самите деца. Моето откровено казано израстна малко самотно. От наблюденията ми върху други единствени деца със стигнала до извода, че да си такова е да имаш една рана, която хем не можеш да излекуваш и си като дамгосан цял живот, хем не осъзнаваш, че е в теб...

# 47 7 ян. 2008, 13:23 ч.

Smolyan
Мнения: 1 400

Темата е интересна, според мен 10 години са много, но след като е минало вече това време, действайте и то бързо, хайде другия месец да се похвалиш Heart Eyes

Аз съм едно дете Cry

, родителите ми са се развели толкова бързо, че не е имало време за второ Confused

, затова задължително искам 2 или 3 деца. Мисля, че разликата трябва да е някъде около 4 - 5 години, ако е по - малка, аз ще се побъркам и няма да мога да се насладя нито на едното нито на другото, сега се радвам много на сина си, имам време за него, мога да му дам много внимание, като стане на 4-5 годинки ще е самосотятелен няма да има постоянна нужда от мен, вече ще е опознал доста света, а сега постоянно задава въпроси и аз съм насреща. Ако има едно бебе в грижите ми, ще ми бъде трудно да отделя качествено време и за двете деца. Живот и здраве, след около 2-3 годинки ако всичко е наред ще опитаме за второ.
Успех на всички желаещи деца, дано да има повече Heart Eyes

# 48 7 ян. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 340

Зузи, за съжаление не винаги нещата стават както ги искаш. Аз в момента искам 2 бебенца с минимална разлика, да речем най-много 2г. Имам една приятелка с деца с разлика 1г.3м. и се чувстват почти като близнаци, толкова са си близки. Най-често се съюзяват заедно срещу големите. (Веднъж излезли сами на разходка.) Но! пък не се налага постоянно да ги забавляваш. А моят син е такъв, че има(ше) огромна нужда от внимание и особено да е център на вниманието. Според мен с 2 деца щеше да ми е по-лесно и може би по-приятно, но това е положението. Ако разликата е по-голяма, няма да имат общи теми за игра и общи интереси. В най-добрия случай малкото просто се стреми да подражава на голямото. Забелязала съм го при много деца със соц. разликата от 4г. Имам всичкия необходим опит и да се насладя, и да си отгледам и възпитам правилно 2 малки дечица, знам също, че синът ми ще умира за тях и си представям как ще ги взема от училище в последните години в гимназията Crazy

Също си мисля, че след като ще бъдат номер 2. и 3., няма да се разразяват конфликти както между 1 и 2 дете, които са много често борба за власт и спечелване на повече внимание и любов от родителите, доказване, че си най-добрия, които се инициират от първородното... представям си как ще си бъдат дълго време бебета в очите на трима ни и просто ще ги обичаме много. Малко идилистично си го представям, но не мога да го превъзмогна Crazy

# 49 27 ян. 2008, 21:40 ч.

Мнения: 119

Интересна темичка.. Аз съм на 31, едната ми сестра е на 26, брат ми е на 20, а малката ми сестра е на 15.. Близка съм с тях, живея на другия край на света, но пак ги обичам и търся, както и те мен. Един skype ни е връзката през цялата година, но си говорим по цели дни, те ми разказват, аз им разказвам.. Няма по-голяма радост за мен от моите сестри и брат, всичко, което не може да бъде споделено с майчето, се споделя с мен, чувствам се важна в живота им..Както и те са важна част от моя. Heart Eyes

Причина:

Причина: