Ако някой преди месец беше ме попитал, дали някога ще си дам детето на детска градина, щях да му кажа че е луд.
Имах патологически страх от болести, бактерии, интегрирането и какво ли още не.
Сина ми почти на 3 години, развива се нормално- това е мнението на психолог, но за съжаление не говори.
Преди месец психоложката която се занимава с него настоя да го дам на детска градина, въобще не исках, но реших че ако трябва да го направя за доброто на детето ми.........
Който ме познава, може да си представи как избирах градина....... обиколих всички в Пазарджик разочарована и депресирана се прибрах в къщи. Споделих на една приятелка че трябва да дам детето си на градина а всичко което съм видяла включително и частните, е ужас. Майка и детска учителка и заместваше в една градина в съседното село, тя ми посъветва да погледна градината.
Какво се оказа, че детските градини по селата са много по добре от тези в града. Чиста, с голям двор с люлки и зелена тревичка. Госпожите са селски жени, които са непретенциозни, обичат работата си, и на всичкото отгоре 15 деца в групата.
Вече почти месец сина ми ходи на градина на село, всички приятели като чуят се усмихват. Еми много добре прие градината, не боледува (пфу пфу). А бях толкова против градините.
Има ли мами тук толкова щури кат мен да се страхуват от градините или тези които преодоляха това свое чувство?