Нищо ново и неказвано до сега няма в текстовете им. 
По-кротко, че това може да се каже за всички стилове!
- Публикувана: 31 окт. 2007, 22:30 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2007, 14:45 ч.
Поп-фолк текстовете - глупави.. или не дотам?!
По-кротко, че това може да се каже за всички стилове!
Аз съм си кротка.
Да, но само за чалгата има тема.
По-кротко, че това може да се каже за всички стилове!
Да, но само за чалгата има тема.
Не обичам да се включвам в такива теми, защото мнението ми е малко крайно, но това направо ме остави без думи:
Ами, байно, като ти е толкова пък непоносимо, откажи се, бе! Че както сме преживяли толкова години без Азис, със сигурност ще преживеем и без него... Ама това да си повярва човек е голяма работа... Жив да го ожалиш човека направо...
Цитат
Как ми омръзна
този мой театър
фалшивата ми маска
с която ме обичат
душата плаче
като вързан вятър
а хората ме мислят
за зрелищно циничен
как ми омръзна
този мой театър
дали ако престана
всички ще ме съдят
душата плаче
като вързан вятър
душата настоява
себе си да върна
този мой театър
фалшивата ми маска
с която ме обичат
душата плаче
като вързан вятър
а хората ме мислят
за зрелищно циничен
как ми омръзна
този мой театър
дали ако престана
всички ще ме съдят
душата плаче
като вързан вятър
душата настоява
себе си да върна
Ами, байно, като ти е толкова пък непоносимо, откажи се, бе! Че както сме преживяли толкова години без Азис, със сигурност ще преживеем и без него... Ама това да си повярва човек е голяма работа... Жив да го ожалиш човека направо...
чалга? (това е моето мнение, но уважавам предпочитанията на другите )
(това е моето мнение, но уважавам предпочитанията на другите )
Поп- фолка бих сложила под един знаменател с едно- времешната естрада
Именно....
Ulia кое ми личи бе, хора?
Постът е редактиран и този текст е добавен след моя пост.
Единственото което ми личи ,е че не познавам творчеството на Амет.
Преди да се правите на велики и да квалифицирате хората помислете малко .
Постът е редактиран и този текст е добавен след моя пост.
Единственото което ми личи ,е че не познавам творчеството на Амет.
Преди да се правите на велики и да квалифицирате хората помислете малко .
Виж, никак не обичам да влизам в безмислени спорове и лични нападки.Тъкмо поради тази причина и по никакъв начин не съм те квалифицирала.
От хронологията на постовете се остава с впечатлението,че по-скоро познаваш творчеството на Амет,отколкото това на Ботев и Яворов.Лошо няма.(Какво е прибавено или премахнато от даден пост при редакцията му, разбира се няма как да знам, пък и не следя кой кога си редактира постовете.)Ако си се почувствала обидена по някакъв начин от мен искрено ти се извинявам.
Всъщност това, което исках да кажа,е че върху 'съвременните чалга' текстове трябва доста още да се поработи,за да завзучат наистина добре и да имат художествена стойност.Исках да дам пример с текстове в българската поезия/за да се направи сравнение/, в които също се говори за 'първични емоции',но текста им по никакъв начин не отговаря на определенията 'глупав', 'елементарен' или 'подходящ за масова консумация'.
И ако стремежа е чалга текстовете да звучат не чак толкова глупаво(което е похвално), има още доста да се поработи над това...
Не знам за Надежда Захариева, но в момента най-актуална е Мариета Ангелова. Ето части от някои нейни песни (всички са на Ивана):
Приятел те наричам, такъв ли си.. едва ли.
Не стана точно както си бяхме обещали
Богати безразлични, смехът ни се загуби.
Човек като печели - не знае колко губи.
Ще танцувам сякаш никой не ме гледа
и ще харча сякаш пари не ми трябват.
Ще намеря някой по мен да полудява.
С тебе и без тебе, животът продължава.
Тази вечер ще празнувам,
вдигам тост за края между нас.
Покани ме да танцувам,
подарявам ти последен танц.
Тази вечер за последно
Вдигам тост за нас и любовта ,
честита пирова победа, честита самота!!!
Ако до края на света остават 7 дни.
Ако е свършен този свят, и с него аз и ти.
Как би живял тези 7 дни?
Ако до края на света остават 7 дни.
И строги ангели броят с теб греховете ни.
Така ли пак ще мъчиш любовта?
Ако няма нищо да остане на Земята,
и има начин ти да си спасиш душата,
как би живял, тези 7 дни?
Кажи ми ти, сърцето си питай! /Теньо Гогов/
Тя е малка и сладка интрига,
тя умее чаровно да мига.
Нищо чудно, че хлътна по нея,
има стил, който аз не владея.
Тя обича вкуса на скандала,
тя хиляда сърца е предала.
Ей, такава ти трябва на тебе,
нека тя отмъсти вместо мене.
Тая малката, как ми допада.
Тая малката, няма пощада.
Тая малката, ме кефи максимално.
Тая малката, ти пасва идеално.
Де да можех така да лавирам.
В никой чувства да не инвестирам.
Много имам от нея да уча,
за учебник е нейният случай.
Живота е един хотел,
а колко звезден сам решаваш.
Условията си приел,
живееш, плащаш, заминаваш...
Приятел те наричам, такъв ли си.. едва ли.
Не стана точно както си бяхме обещали
Богати безразлични, смехът ни се загуби.
Човек като печели - не знае колко губи.
Ще танцувам сякаш никой не ме гледа
и ще харча сякаш пари не ми трябват.
Ще намеря някой по мен да полудява.
С тебе и без тебе, животът продължава.
Тази вечер ще празнувам,
вдигам тост за края между нас.
Покани ме да танцувам,
подарявам ти последен танц.
Тази вечер за последно
Вдигам тост за нас и любовта ,
честита пирова победа, честита самота!!!
Ако до края на света остават 7 дни.
Ако е свършен този свят, и с него аз и ти.
Как би живял тези 7 дни?
Ако до края на света остават 7 дни.
И строги ангели броят с теб греховете ни.
Така ли пак ще мъчиш любовта?
Ако няма нищо да остане на Земята,
и има начин ти да си спасиш душата,
как би живял, тези 7 дни?
Кажи ми ти, сърцето си питай! /Теньо Гогов/
Тя е малка и сладка интрига,
тя умее чаровно да мига.
Нищо чудно, че хлътна по нея,
има стил, който аз не владея.
Тя обича вкуса на скандала,
тя хиляда сърца е предала.
Ей, такава ти трябва на тебе,
нека тя отмъсти вместо мене.
Тая малката, как ми допада.
Тая малката, няма пощада.
Тая малката, ме кефи максимално.
Тая малката, ти пасва идеално.
Де да можех така да лавирам.
В никой чувства да не инвестирам.
Много имам от нея да уча,
за учебник е нейният случай.
Живота е един хотел,
а колко звезден сам решаваш.
Условията си приел,
живееш, плащаш, заминаваш...
Аууу забравих моята любима песен! (Гробарска, както я наричам аз...)
За всеки пази земята
онези двата квадрата тишина...
И тази завист предишна изглежда
много излишна, равни сме там.
За всеки пази земята,
онези двата квадрата тишина...
И даже всичко да имаш, там долу
нищо не взимаш! Там всеки е сам...
http://vbox7.com/play:b414b794
Поздрав
За всеки пази земята
онези двата квадрата тишина...
И тази завист предишна изглежда
много излишна, равни сме там.
За всеки пази земята,
онези двата квадрата тишина...
И даже всичко да имаш, там долу
нищо не взимаш! Там всеки е сам...
http://vbox7.com/play:b414b794
Поздрав
Поп- фолка бих сложила под един знаменател с едно- времешната естрада
Аз не бих.
По първи петли
От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще усъмна с цвете във ръка.
Припев:
По първи петли закъснели следи
преминават през мен и потъват в очите ми.
Сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протрития праг и възкръсва денят ми...
Сутрин.
От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще остана с цвете във ръка.
Припев:
Аз съм фенка на текстовете на Теньо Гогов. 7 дни на Ивана е негов, стрелките спират на Камелия
Стрелките спират, стрелките спират,
сърцето само ми остава в мене да брои.
Стрелките спират със тях умира една надежда,
че за мен време имаш ти.
Някаква измама дай ми да се хвана,
нещо мило ми кажи.
Искам да повярвам,за това ти вярвам
и на явните лъжи.
Стрелките спират,стрелките спират,
на тях окачвам като дреха мислите за нас.
Стрелките спират и не намирам
причина да не те проклинам,че сама съм аз
Някой като мен
Разплаках тези дяволи, черните, проклетите,
жал им е какво ти причиних и на твоето сърце.
Когато ти ме търсеше, телефона пак си спрях
и когато ме сънуваше аз в легла на други спях.
Ти ми кажи защо така се получава,
на мене който най-държи аз най го наранявам.
Припев:
Не ми е мястото в ада да горя,
за ада аз не съм достатъчно добра,
ще бъдеш отмъстен когато влюбя се
в някой като мен, като мене.
Не ми е мястото в ада да горя,
за ада аз не съм достатъчно добра,
ще бъдеш отмъстен когато влюбя се,
в някой като мен да не видя ден.
Разплаках тези дяволи, черните, проклетите,
жал им е какво ти причиних и на твоето сърце.
В очите ти ме гледаше, говореше ми истини,
а на мене ми харесваше да те мъча с лъжи.
Ти ми кажи защо така се получава,
на мене който най-държи аз най го наранявам.
Убиец на любов
Следи от кръв по ръцете ти няма, студен е погледът
ти като стомана, без думи просто се обръщаш и
потъваш в нощта. Крещя и няма от мен по-нещастна.
В сърцето ми се случи нещо ужасно, За Бога някой
да помогне – ти уби любовта.
Няма по-виновен, няма по-виновен, непростимо е,
непростимо е, непростимо е, непростимо е...
Убиец на любов аз викам след теб в ноща, вече не
диша тя – няма я любовта, Убиец на любов не мога
да ти простя, вече не диша тя – няма я любовта.
Стрелките спират, стрелките спират,
сърцето само ми остава в мене да брои.
Стрелките спират със тях умира една надежда,
че за мен време имаш ти.
Някаква измама дай ми да се хвана,
нещо мило ми кажи.
Искам да повярвам,за това ти вярвам
и на явните лъжи.
Стрелките спират,стрелките спират,
на тях окачвам като дреха мислите за нас.
Стрелките спират и не намирам
причина да не те проклинам,че сама съм аз
Някой като мен
Разплаках тези дяволи, черните, проклетите,
жал им е какво ти причиних и на твоето сърце.
Когато ти ме търсеше, телефона пак си спрях
и когато ме сънуваше аз в легла на други спях.
Ти ми кажи защо така се получава,
на мене който най-държи аз най го наранявам.
Припев:
Не ми е мястото в ада да горя,
за ада аз не съм достатъчно добра,
ще бъдеш отмъстен когато влюбя се
в някой като мен, като мене.
Не ми е мястото в ада да горя,
за ада аз не съм достатъчно добра,
ще бъдеш отмъстен когато влюбя се,
в някой като мен да не видя ден.
Разплаках тези дяволи, черните, проклетите,
жал им е какво ти причиних и на твоето сърце.
В очите ти ме гледаше, говореше ми истини,
а на мене ми харесваше да те мъча с лъжи.
Ти ми кажи защо така се получава,
на мене който най-държи аз най го наранявам.
Убиец на любов
Следи от кръв по ръцете ти няма, студен е погледът
ти като стомана, без думи просто се обръщаш и
потъваш в нощта. Крещя и няма от мен по-нещастна.
В сърцето ми се случи нещо ужасно, За Бога някой
да помогне – ти уби любовта.
Няма по-виновен, няма по-виновен, непростимо е,
непростимо е, непростимо е, непростимо е...
Убиец на любов аз викам след теб в ноща, вече не
диша тя – няма я любовта, Убиец на любов не мога
да ти простя, вече не диша тя – няма я любовта.
Не знам каква емоционална зрялост трябва да носиш, за да харесваш и наричаш "поезия" прозрения, съставени от клишета.
Абсолютно!
Много точно казано.Точно това е и моето мнение, но не можах да го формулирам така добре.
Поп- фолка бих сложила под един знаменател с едно- времешната естрада
Аз не бих.
По първи петли
От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще усъмна с цвете във ръка.
Припев:
По първи петли закъснели следи
преминават през мен и потъват в очите ми.
Сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протрития праг и възкръсва денят ми...
Сутрин.
От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще остана с цвете във ръка.
Припев:
И аз Дона, и аз.
Но тези теми са ми толкова досадни вече. Абе свърши ли се истинската поезия, поезията, която те кара да притихнеш и да замълчиш като в храм. Поезията, в която болката извира от най-дълбоките кътчета на сърцето. Докъде се докарахме, да сравняваме текстове писани за пари, поръчкови текстове с поезията, вечната и непреходната. Фактът, че тези текстове са писани от талантливи поети, не означава на всяка цена, че са стойностни. Защо не ги попитате тях самите, какво мислят за тези си произведения? Ето за това не обичам чалгата, не за друго. Защото създаде една повърхностна култура, чалга култура, в която се възпитават децата ни.
Сега се сещам на какво ми приличат тези покъртително-категорични, ах-мъка-мъка-мъка текстове - на спомени от лексикон. От сорта на "Никога на колене пред когото и да е", "Бъди човек, а не човече, гори, но никога не тлей" и подобни. Само че човек попълва лексикони в шести клас.