Мъжете ви посягат ли ви?

Това в какъв смисъл? Аз примерно каква точно вина съм имала, че той беше паталогично ревнив и подивяваше като отивах на срещата с къса пола?

Не

Мислим, как да не мисли ... затова сме все още заедно.

Не.
За мен това ще е страшно унижение.
Но баща ми е удрял майка ми няколко пъти. Започна се след първите 10 год брак. Забелязах че го прави в моменти на безсилие, когато не може да измисли нищо с което да излезе по-прав от нея и да и затвори устата, и затова за по-лесно я удряше. Примерно карат се за нещо и той и казва "Като не ти харесва взимай си парцалите и излизай", тя отговаря "тоя апартамент аз сам го купила ти мене не можеш да ме гониш, ти се махай" и тогава следваше удар. В началото мама се разплакваше но после започна да му се нахвърля като я удари, биеше се като дива котка . Брат ми (по това време на 7-8 год)  направо си гълташе езика от страх докато гледаше как се налагат и как я блъска в стената. Аз като по-голяма се опитвах да ги разтърва и отнасях понякога някой случаен удар. Грозна гледка. Насилието в семейството е нещо отвратително, особено за децата. Да не говориме че смазва жената психически. Така 4е уважаеми Dendi дори да смяташ че ще го правиш с възпитателна цел та жена ти "да се научи да си затваря устата" първо ако ще я убеждаваш с шамари значи не ти стига акъла да я убедиш с думи и второ помисли си как ще гледат децата ти на теб след като са те видяли да правиш това на майка им. Аз оттогава спрях да викам на баща ми "тате". И когато остарее и не може да се оправя вече сам няма да го погледна.
Мога само да кажа че много, много, много внимавах при избора си на постоянен партньор. Мъжът ми е много добър човек и много по-малко агресивен и избухлив от мен. Някак си се е научил да не ме взима  насериозно когато мрънкам и се тръшкам за глупости, казва че чакал да се осъзная и да ми мине (много мъдро! . Никога не ме е наричал с обидни думи нито аз ще си позволя да нарека някога. Когато се скараме сериозно млъква и може да мълчи с дни. Аз пък съм приказлива и не мога да търпя някой да не иска да говори с мен. Издържам най-много до третия ден, става ми тъжно, разплаквам се и правя първите стъпки за сдобряване. Така протичат конфликтите при нас. Не мога да си представя да ме удари, прекалено много ме обича, нито аз него - прекалено ми е мил и скъп.

За сега не ми се е слчвало мъж да ми посегне.Но той моят мъж е много спокоен и уравновесен,а не е като мен яхаща редовно метлата
В това отношение имам късмет.

Ти ще налетиш ли да биеш някой, който е видимо по-силен от теб?

Случвало ми се е,на него също обаче.Не го виня човечеца,защото аз съм наистина ужасна понякога,особено когато реша да му изпиля нервичките до дупка,въпреки че е невероятно спокойно същество,емиии,успявам !Веднъж ме перна,не беше дори шамар,само перване ама доста силничко.Зависи дали го приемаш за насилие или не.Зависи от контекста,от много неща.Аз съм по голяма насилница от него със сигурност,случвало ми се е да изперкам тотално като го видя пред тв-то и да отнесе някое дистанционно в десятката .Изобщо често изпробвам разни каратистки "хватки" върху него.Нито аз нито той го вземаме присърце,имайки в предвид че живее с жена с такъв буен темперамент като мен.Даже често ме нарича "бурето с барута" .

Да ти мине през акъла е нормално, но да го направиш-не!
Удари ли ми шамар ( а и знам колко му е силна ръката)....Не знам кога и как ще му простя.
Аз съм го удряла, но по женски, в изблик на гняв 
Но той мен-не!

Сега да довърша, че малкия ми пусна крачола
Не, не е нормално.. това си е тормоз. Единия шамар лесно преминава в системен тормоз. Имам такива близки, децата им не смееха да ги оставят сами
И шамара по женски в изблик на гняв не е по мой вкус..
За 10 години нито той, нито аз сме посягали.. Виж крясаците особено покрай ремонта са редовни

НИКОГА

Аз съм ужасно спокоен и уравновесен човек (или поне така си мисля), а също така никога не съм виждал подобно нещо нито при нашите (женени от 1969), нито при бабите и дядовците. Но жена ми като я хванат нервите (около седмица преди цикъла) изпада в някаква тежка форма на депресия и ме почва с някакви безумни скандали за какво ли не. За онзи конкретен случай вече дори не помня повода, но разплака децата с истерията си... та тогава ми мина мисълта да я плясна щото иначе нямаше спирачка. Не го направих, но я пляснах малко по силно по дупето... след 2 дена и дойде нещата се успокоиха и сега случая отдавна е забравен.  Всъщност дори понякогас си мисля че предпочитам да ме шамароса отколкото да ми пили нервите... но де тоя късмет

Не, никога не ми е посягал, но аз съм такава нервачка, че със сигурност му се е приисквало  За това пък бившия така ме преби, че се наложи да направя аборт, но това е друга тема. Никога, не бих допуснала, да ми се случи всичко отново.

Веднъж се опита, ама не успя. Само замахна във въздуха. Ама аз му извадих душата.... голяма съм гад на моменти.

Не,но знае,че ако посегне това е края

Не ми е посягал. В нашето семейство аз съм избухливата.