по повод думите на ari_anka, че се разтоварва с мисли за децата, когато пораснат - това е една истина, че докато децата не пораснат, няма как да оправим много положението. Аз също се зареждам от мисълта, как Дара ще порасне и ще ми остава повече време. В Дом и семейство имаше една тема "Преоткрих себе си...", темата не е много интересна, но когато я зачетох видях лентичката на потребителката - деца й са станали на 11 и 8 години и тя започва ном живот.
По повод на любознатена, че сме много разсеяни, това също ми се струва последствие от майчинството и че няма как да го преодолеем. Преди да родя имах 10 години много задълбочена кариера, а сега чувствам, че не мога да работя същото, защото мисълта за детето ми е все около главата. Но това също ми се струва даденост, та трябва да си направим живота според новите условия.
По повод на любознатена, че сме много разсеяни, това също ми се струва последствие от майчинството и че няма как да го преодолеем. Преди да родя имах 10 години много задълбочена кариера, а сега чувствам, че не мога да работя същото, защото мисълта за детето ми е все около главата. Но това също ми се струва даденост, та трябва да си направим живота според новите условия.
