Милосърдна нация ли сме?

Лицемерие и фалш, лъжливи, фалшиви и празни хора колкото искаш, е и? Нека, който се смята за безгрешен да хвърля камъни. А грешните да помогнат, с каквото могат.

И да, най-трудното нещо е да си Човек!

Така е Тео,но за вече 9 години в системата на социални грижи успях да видя много фалш и лицемерие в отношението към децата и наистина е отвратително,когато някой  открито позира с детенце под светлината на прожекторите и после бързо забравя  защо е дошъл,оставя кашон с ненужни неща,но какво от това,вече е на първа страница в медиите и доволен не за децата,а от себе си....

Българите не са възпитавани да бъдат милосърдни към непознатите... поне не всички. Преди време участвах в кампания по събиране на средства тук, в Шотландия, за каузата на една благотворителна организация - Група от артритно болни в града, в който живея. Стоиш в супермаркета (или на улицата) с пластмасова кутия и раздаваш мънички лепенки с логото на групата на всеки, който пусне макар и стотинка в кофичката. Абе жива просия си е, всъщност, но няма измама, защото е с разрешението на супермаркета, който има грижата да провери дали организацията е редовна и да й разреши да използва територията му.

Видях млади майки, които даваха по няколко монетки на всяко от 2-те или 3-те си дечица, за да може всяко от тях да пусне нещичко, да си вземе стикерчето и да се почувства полезно. Някои много гордо си ги лепяха на дрешките (те по принцип се слагат там), други - на челцата дори.  Имаше хора, които идваха с парите си до кутията и питаха за какво събирам - биха пуснали, без значение каква е точно каузата.

Виждала съм организации от деца, които помагат при опаковането на покупките на касата  и до тях има отново кутия - който иска - пуска по мъничко срещу помощта, от която, общо взето, не се нуждае - но го прави, за да  насърчи децата да продължат да помагат...  По този начин се възпитават да бъдат полезни на другите просто така, безвъзмездно, без да очакват нещо насреща, просто защото могат да го направят.

Като казвам това, разбира се, че има и друга категория хора, които никога не отделят нищо за другите, както и такава, която живее от помощи, на гърба на държавата, т.е. данъкоплатеца. Последното го казвам само в името на истината, но като цяло, картината е доста различна от тази в България. В България сякаш хората повече се изживяват като нуждаещи се от помощ, отколкото като такива, които могат да помагат. А за да помагаш не се изисква да си богат - изисква се да имаш щедро сърце. Разбира се, хора с щедри сърца има много и в България, но според мен съотношението е различно.

Не само е отвратително, ами направо си е жалко. Ти не се ли чувстваш омърсен след срещата си с такива хора? Сигурна съм, сам вече си разбрал, че не си струва да мислиш и да се ядосваш заради тях, не можеш да ги промениш. Ужасно е едва тогава, когато тези хора са облечени с власт и съдбата на тези деца зависи от такива като тях.

Категорично ДА!!!
Историята го доказва...

Millla, точно това имах предвид.
Хората се учат да подават ръка, дори и там да е донякъде лицемерно. Че няма нищо лошо в това да си слаб и да имаш нужда от помощ.
Че е правилно когато си силен да дадеш част от себе си на слабия...
Ние не учим децата си на състрадателност, когато видя майка да дърпа далеч детето си да не е до краставото циганче, вместо да му даде стотинка и да му покаже какво да направи. Пък после ходят да хранят гълъбчетата заедно.
 

Не мисля.
20 години мизерия вдигнаха много прага на поносимост. Гледки на страдащи хора са в реда на нещата в едно софийско ежедневие, например.  Хората вече не се трогват така лесно.
И следователно почти нищо не дават.
Ами погледнете какво прави партньорската мрежа на БЧК ( ако я има още) - наредиха се куп мастити дарители ( големи компании) , направиха си здрав пи-ар,  за да правят какво!??? Даваха топъл обяд на няколко деца. Егати и дарителството, егати и милосърдието от хората с пари. Корпоративна социална отговорност? Ама какво говорим за небесата...

Наиситна не може да се обощава,защото има много добри и милосърдни и безкористни хора тук в България и аз съм горда да познавам някои от тях дори тук от този сайт. Истинае също,че има хора,които ако правят нещо,го правят ,за да си донесат дивиденти,а не за самите деца. Истина е и,че ни липсва възпитанието да сме милосърдни. Никой не ни учи от малки да сме толерантни към различните, да помагаме на по-слабите. Говорила съм с майки,които искат да отидат в дом и да помогнат на дечицата,но не искат да заведат там децата си. Знам,че има много други,които го правят обаче и много се радвам,защото това е начина да променим нещата - от малките,защото те са бъдещето. Както трябва да ги научим и защо трябва да си хвърлят боклучетата където трябва,нищо,че всички около него хвърлят където им падне. Както трябва да ги научим ,че от тях зависи нещата да се променят и че не е нужно да имаш много пари,за да направиш добро.
А иначе за това защо хората трябва да искат документ за дареното - аз лично мисля,а не е и само мое мнение,че за съжаление има много хора,които работят в тези домове и се облагодетелстват за сметка на тези нещастни дечица. Не искам да обиждам лично никого,но просто аз познавам жена,която работи в детски дом и тя казва,че повечето неща(хубавите)не стигат до децата,освен ако детето не е за осиновяване и не му се носят лично на него памперси и дрешки и детето не се посещава често. Не знам сега доколко е оправдано за два шоколада да се иска документ и дали са купени със собствени пари,но аз като нося нещо искам просто да съм сигурна,че отива при децата.
Другото,с което съм съгласна е,че много често хората се сещат за тези дечица само по празниците,а те имат нужда от храна,дрехи,обувки и най-вече любов всеки ден и час,също както нашите деца. Но много се радвам,че открих този сайт и в него много прекрасни жени,които дават всичко от себе си ,за да направят живота на колкото се може повече деца в домове по-лесен и най-вече,да се постигнат някакви промени в държавата и тези деца да бъдат изведени от там и настанени в приемни семейства. Възхищавам им се и бих искала да мога да помогна повече. Но наистина благородството и истинската доброта се познават по това,че не търсят възмездие. Както беше казал някой по-горе "направи добро и го хвърли в реката"!