- Публикувана: 2 ноем. 2007, 09:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 14:20 ч.
Труден въпрос
Да, помня тези думи. Както и знам колко красиво пожелателни са.
И как, когато нещата тръгнат надолу, са последното за които хората се сещат.
Знаеш ли защо любовта си отива или всъщност не остава? Не зарад наличието или липсата на някакви си думи изречени някога и нейде и защото така се прави по традиция. А защото любовта е деликатна и нежна и също така твърде уязвима. Любовта е като малките деца, защото се нуждае от непрестанна грижа. И не винаги, уви, устоява на жестоките житейски изпитания и не винаги нещастието сплотява хората, които се обичат -така се случва само в приказките.
Може би и зарад това е така ценна, любовта?
Иначе много бих искала да става както пишеш ти, наистина!
И как, когато нещата тръгнат надолу, са последното за които хората се сещат.
Знаеш ли защо любовта си отива или всъщност не остава? Не зарад наличието или липсата на някакви си думи изречени някога и нейде и защото така се прави по традиция. А защото любовта е деликатна и нежна и също така твърде уязвима. Любовта е като малките деца, защото се нуждае от непрестанна грижа. И не винаги, уви, устоява на жестоките житейски изпитания и не винаги нещастието сплотява хората, които се обичат -така се случва само в приказките.
Може би и зарад това е така ценна, любовта?
Иначе много бих искала да става както пишеш ти, наистина!
Употребих думите, които се казват по традиция, защото, щом двама са решили да са заедно, те са се врекли един на друг. Нищо и никакви думи на света не биха ме накарали да обичам някой цял живот, ако не той е Човекът. Ти сама го каза, любовта има нужда от постоянна грижа, но това не става само, когато всичко ни е наред. Когато къщата ни е пълна с деца, хладилникът също, портфейлите също. Ето затова употребих този израз. Защото, когато сме се избирали, сме се врекли да устояваме на трудностите в живота заедно, на всяка цена. Лесно е да се обичаме, когато имаме всичко... 
Аз не бих го сменила.Преди да пожелая да имам деца съм пожелала него,нали?Бих живяла без деца.Бихме си осиновили дете,ако сме готови за това.
Kasidy, хубаво е да почетеш и в Проблемно... темите за мъжкия стерилитет. Там можеш да придобиеш представа какви са реакциите на повечето момичета, когато разберат новината. Тук всяка ССФ ще отговори с "Не!" 
.
.Подкрепям това. Тук можем да си говорим до безкрай какво бихме и какво не бихме направили
Kasidy, хубаво е да почетеш и в Проблемно... темите за мъжкия стерилитет. Там можеш да придобиеш представа какви са реакциите на повечето момичета, когато разберат новината. Тук всяка ССФ ще отговори с "Не!" .
.Подкрепям това. Тук можем да си говорим до безкрай какво бихме и какво не бихме направили
За разлика от при животните, възпроизвеждането при хората не самоцел и основна функция. Т.е. да имам дете не е въпрос на всяка цена и от когото и да е - само и само, за да го има. Ако с един човек ме свързват дълбоки чувства, как бих го заменила защото е....дефектен в дадено отношение? Та то е същото и ако му стърчат ушите или пък са му криви краката/ грубо сравнение разбира се/, но го обичам. Та кой е идеален? - едва ли има такъв, но това не ни пречи да обичаме и да бъдем обичани.
Това е като отговор еднопосочен на така зададеният въпрос.
Но в живота нещата никога не са чисто черни или бели. Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор. Но причината няма да бъде в невъзможността за възпроизводство, а само повода за последващите отношения и събития.
Това е като отговор еднопосочен на така зададеният въпрос.
Но в живота нещата никога не са чисто черни или бели. Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор. Но причината няма да бъде в невъзможността за възпроизводство, а само повода за последващите отношения и събития.
За да не се повтарям, използвам мнението на dodo, което съвпада с моето на 100%.
Додо, мисля, че прекалено буквално си приела изказването ми.
Употребих думите, които се казват по традиция, защото, щом двама са решили да са заедно, те са се врекли един на друг. Нищо и никакви думи на света не биха ме накарали да обичам някой цял живот, ако не той е Човекът. Ти сама го каза, любовта има нужда от постоянна грижа, но това не става само, когато всичко ни е наред. Когато къщата ни е пълна с деца, хладилникът също, портфейлите също. Ето затова употребих този израз. Защото, когато сме се избирали, сме се врекли да устояваме на трудностите в живота заедно, на всяка цена. Лесно е да се обичаме, когато имаме всичко...Е, и тогава не е задължително да е лесно....
Разбрах идеята ти и какво имаш предвид. Да, логично е така да бъде и и било чудесно - ако е. За жалост житейските трудностите често пъти поставят на изпитание любовта и тя наиситна трябва да бъде изключително силна, за да оцелее. Това имах предвид аз.
Липсата на деца, когато те са особено силно желани е тежко изпитание и за двамата, защото е свързана със загуба на мечти, несбъднати очаквания, разход на средства, а често пъти те липсват, несигурни надежди, несбъднати обещания, умора, раздразнение, отчаяние...., което е пагубно защото влече със себе си самосъжаление и често пъти взаимни уреци. И когато това продължава с години, твърде вероятно е любовта да си отиде и двойката да се раздели.
Което всъщност е много много тъжно.
Отговорих с ' Не, не бих". Не поставям майчинството на върха на целите в живота ми. И както не споделям идеята да съм 2-3 години в майчинство, така не споделям и идеята, че жената може да е щастлива, само, когато е майка.
Създаването на дете го разбирам не като отговор на някакъв мой животински инстинкт, а като човешко желание ние двамата (а не аз й който и да е) да имаме дете.
С две думи, не си мечтая да имам дете, мечтая си ние да имаме дете.
Същото важи и за съпруга ми.
Създаването на дете го разбирам не като отговор на някакъв мой животински инстинкт, а като човешко желание ние двамата (а не аз й който и да е) да имаме дете.
С две думи, не си мечтая да имам дете, мечтая си ние да имаме дете.
Същото важи и за съпруга ми.
Отговорих с ' Не, не бих". Не поставям майчинството на върха на целите в живота ми. Не споделям и идеята, че жената може да е щастлива, само, когато е майка.
Това е моето мнение.
Много ми е трудно да дам категоричен отговор за това какво бих, или какво не бих направила в дадена ситуация.
Но познавам две семейства, които, въпреки че са бездетни, не се разбиха /и при двете семейства причината е в мъжа/.
Едните си осиновиха детенце, а другите - не /просто мъжът не може да приеме нито осиновяване, нито оплождане чрез донорска сперма, а жена му не протестира/.
Всъщност, сега като се замисля, ми хрумва, че тъй като съм много емоционален човек, по-вероятно е постепенно да разлюбя мъжа си, без да си давам сметка, че реалната причина е невъзможността му да ми направи дете, и да потърся нова връзка. Мдам, сложно нещо е любовта...
Но познавам две семейства, които, въпреки че са бездетни, не се разбиха /и при двете семейства причината е в мъжа/.
Едните си осиновиха детенце, а другите - не /просто мъжът не може да приеме нито осиновяване, нито оплождане чрез донорска сперма, а жена му не протестира/.
Всъщност, сега като се замисля, ми хрумва, че тъй като съм много емоционален човек, по-вероятно е постепенно да разлюбя мъжа си, без да си давам сметка, че реалната причина е невъзможността му да ми направи дете, и да потърся нова връзка. Мдам, сложно нещо е любовта...
Препоръчани теми