Бабиейросите постят с ром!

в прогнилия под на верандата. Усмихна се самодоволно. Всеки случаен минувач (не, че имаше такива), би се заблудил, че тия дъски датират от преди сътворението и би се замислил преди да пристъпи върху тях. Проядени и криви, изкорубени и ръждиво-кафяви, напомнящи ескиз на многострадален болен художник, отчаян от вселенското безсмислие. Беше дала луди пари на грохналия Малисио (местния лодкар) да ги докара в това състояние и да изглеждат убедително грозно и отвратително стари.
- Ха, как само го нальоках тоя дъртофелник - промрънка си сама Теофилия. Сепна се и се огледа. Забрави за агентите на острова. Те бяха навсякъде, дебнеха и грухтяха из гората, дори сега ги чуваше.
Време беше да става, бълвоча беше на свършване, а старата, грохнала интуиция й подсказваше, че е настъпил момента. Той беше там, усещаше миризмата му.
- Не, после ще отмагьосвам, сега имам твърде важна работа. Къде ми е акъла, щях да си забравя Фурлата? Старост, нерадост.

Василинда навлезе в гората и пред очите и се откри мила картинка.  Доня Анхелина бе навряла в шопaрската муцуна оръфана снимка и нареждаше:
- Ето какво остана от наааас. Само една снимка от младинииииите.

Джедей Кокоче, улегнал и уважаван мъж, за пореден път скучаеше. Знаеше, че на другия край на острова, често се събираха полудели бабишкери, които гуляеха като за последно. На младини му бяха помогнали да избяга от едно имение, после ги бе приютил в лисабонския си хотел, но от тогава не ги бе виждал.
Сега му се струваше, че нечий вътрешен глас го викаше. Тръгна забързан към мястото, от което идваха уплашените стонове. Видя една магарица която се опитваше да отпъди мухите и комарите, от бялата си тумба. Без грам изненада, Джедей изслуша историята на Алмунада (така се казваше магарицата). Помисли си, че ако беше с едно две десетилетия по-млад, би могъл да направи световен хит сред сапунките, с тази трогателна история. Разгони бързо бизнес идеите си и се съсредоточи да и помогне. Хич не му се искаше да я оножда, както гласеше първата рецепта за спасение. Боеше се, че с един къч, тази сприхава маг... ъъъъ... девойка, може да го накара да се прости с мъжкото си достойнство. Сейфти фърст! Все пак, той произхождаше от африканско семейство, предаващо си от векове изкуството на вуду магията. Напъна се и се сети как да помогне на Алмунада. Събра нужните неща, зае бойна позиция, облече специалния костюм и до късни доби се бореше с дългоухата. Добре, че се сети да си пусне Ролинг Стоунс. Те бяха негово отдавнашно вдъхновение. Така се увлече, че дори и предложи няколко варианта на човешки облик. "Пълна промяна" пасти да яде!!!

Донът се събуди от испаноговоряща реч. Дони обсъждаха и осъждаха английскоговоряща доня, забременяла от свекър си, даже без онождоне. Донът бавно отвори очи. До главата му, на пода на фургона бяха оставили широки чинии с храна. Сигурно е някой от безбройните им светинякойски празник. Донът се обърна на другата страна, с лице към легнала бутилка от ром. Наближаваше нощ

Колко са неблагодарни мъжете... Колко е недосетлив Донът. И защо, за бога, си губя времето с тия стари вещици, си мислеше сеньора Хапка, докато търкаше парапета на хасиендата. Пред нея се ширеше безбрежната морска шир, на брега се полюляваше стар сал, а от гората се чуваше грухтенето на шопара на дона Анхелина. Какви пъстърмици ще станат от него, ауууууу....

В главата на Сеньора Хапка се въртяха отдавна идеи да хване пътя за Япония и да си опитоми един млад самурай. А защо не два самурая.

-НАЙ-ПОСЛЕЕЕЕ! - чу се гръмовен рев, който напълно заглуши прибоя.

- Три сезона го търся тоя див бряг, тая порутена хасиенда. Легенди се носеха за това призрачно място, дето ромът бил най-кубински, а пурите дарявали вечната младост! Казват, тук живеели богини! Къде ли не обикалях...и при априлките а-хаааа да ме вкарат! После клетата ми метла трябваше да прелети над седем морета и океани...

Мисиз Уизли захвърли като смърдящи бикини вярната си летяща метла, модел "Женски пазар 317 инжекцион". Вече нямаше да й бъде нужна.

- Добра да ти е сиестата, доня Хапкия - изгъргори мадам Уизли.

После реши: край на лигавото име Моли, от днес нататък ще нося името Молхито. Молхито Мюзли! Да! Това съм аз.

Доня Хапка гледаше невярващо на очите си. "Боже, само преди минута мечтаех за самурай, даже два, а то какво се случи?... Появи се някаква нахакана червенокоса вещица, че и името ми знае даже... Чудно нещо са мечтите!"

Една гъска съскаше на една плешива котка, която се опитваше да докопа една заблудена риба на плиткажа. Имаше звезди, но и облаци. Идеално. Тя лазаше, тихо и безшумно. Като истински шпионин, беше изчела достатъчно книги и сега се възхищаваше сама на себе си. Следите след себе си умело заличаваше с метлата вързана за полищата й. Трябваше само от време на време да размърдва задните си части, но и без това го правеше, преодолявайки пясъчните неравности. Само да можеше онова прасе да млъкне, и неговото време ще дойде, помисли си ехидно Донята.
 - 2 мин. почивка – помисли си пълзящата в нощта. Вдигна ръката си, и натисна копчето на турбо часовнико-програматора си.
 - Уауууууууууу, мамка му и прасе – чу се някъде наблизо.
   Теофилия замря и с бързи профешанъл отренирани движения се изравни с пясъка. Ослуша се, нямаше как да се огледа, но това, което чу, никак не й хареса. Звуковете напомняха некоординираните движения на смахнат вудо ритуал. Не ги разбираше тия магесници, тя умееше само да отмагьосва, но това беше тайна, най-голямата й тайна. Беше я прошепнала само на една дупка в Мълчаливата гора, наречена така на клюкарката от селото. Сепна се, звуците бяха изчезнали.
 - Ох, тоя вуду-мудо Джедай може и да е каталясъл вече, от толкоз маане, па и няк'ви виеха за фон, само ще да се е гътнал.

Изведнъж Мю се стресна и спря да гризе ядно ноктите си. Ослуша се и не повярва на очите си - по буренясалата жп-линия с гръмовно тракане и кръвосъсиращо скрибуцане се носеше една камара желязо, върху която се ветрееше голям дрипав вързоп. С протяжен вой на спирачки железарията намали ход и спря пред нея.
- Аре, шавай по-бързо, ма, докога ще те чакам? - изръмжа познат глас.
Доня Мю се оцъкли от ужас. Купчината дрипи се размърда, изправи се и пред нея лъсна мазното бузесто лице на Как`Силия. Нямаше грешка, нямаше измама, дами и господа, този невероятен мустак просто не можеше да бъде сбъркан! Доня Мю се метна в дрезината.
- Какво правиш тук? - понече да разпита тя старата си дружка, още не можеща да повярва, че това не е сън.
- Мълчи и действай, че ей-сега ще ни стигнат! - изръмжа Как`Силия и я перна по врата. - Действай, ако ти е мил животът!
Мю преглътна напращелия на устните й въпрос, хвана ръчката и натисна с всичка сила. Превозното им средство литна напред.

Хълцаща и гладна, доня Лусеринда се опита да изтрие сълзите си от негодувание срещу Ноел (мамка му, как пък го кръстили тоз хасиендоразрушител, точно пред Коледа).
Искаше с по-трезв поглед да огледа погрома на мокрия килер и да провери имаше ли нещо за спасяване.
Падна голямо тършуване, местене на дъски, бъчонки, съборени рафтове, щайги, пълни с лимете и консервирана мента за мохитото. Консервените кутии с прах за друсане бяха цели и непокътнати. Същото беше и с кутийките енфие, тютюн и всякакви мераклийски подправки. Доня Хапка щеше да е спокойна, че джинджърбреда е спасен.
Бъчонките с ром бяха наполовина здрави, наполовина разбити.
Доня Лусеринда започна да примъква на горния етаж де що намереше оцелелите за купони продукти...

Сред тучната тропическа растителност грозно щърчеше едно повехнало дърво. Птички не го кацаха. Термитите го заобикаляха. Под него хъркаше Алеха Амандето и алкохолните пари от поредното й препиване нарушаваха екобаланса на иначе райския кът.

Далечно скърцане на раждясало желязо сепна Алеха и тя се събуди със смътното усещане, че пак е загубила ченето си. Не си спомняше дали предишната нощ го беше подарила на някого фъф внезапен пристъп на либоф, или просто драйфането го беше отнесло.

Алиха понечи да се огледа и изведнъж скокна като ужилена:
“Нееееее!” изрева тя “През девет земи в десета се преселих.... И нали Кастро го беше забранил това чудо...Абе кой, баба му стара... кой и тука ми се готви за Коледааааа, брей!”

Не можеше да повярва на очите си. Малей. Коя мискинка е навързала тези гирлянади по палмите, бреей! И защо всички са се разтърчали да събират кокосови орехи за правнучетата отсега? Даже и рома взели да складират, мискинките, резерви изграждат, разби’р’те ли, пък и да го газират даже се опитват, светотатниците. Брех, а кои са тези дето отсега се натискат под бръшляна.....

С треперещи ръце, Алиха написа своите анти-Коледни картички и помоли пощалъона Дон Гонзалес бързичко да ги разнесе из острова.
След това си полегна пак и засънува място без печени мисирки, планини ненужни подаръци и всемирно преплюскване.

Благородните дони Василинда и Анхелина се намериха и дълго време не можеха да повярват на очите си. Анхелина бе загубила надежда, че Василинда ще се докопа до острова и я бе отписала. Срещата бе сърцераздирателна. Василинда изпищя и се впусна към Анхелина, която също изпищя и затанцуваха салса.
Шопарът спря да рови за гъби пърхутки и ги изгледа странно. После изгрухтя възмутено и отпраши към хасиендата.
Двете дони нарамиха събраните гъби и го последваха. Потриваха доволно ръце при мисълта какви красавици ще станат преди Коледа, когато елексирът стане готов за употреба.

Донът се изсухли бос от фургона на пясъка с намерение да се облекчи в химическата тоалетна на доня Масларова. Сляд две три крачки нещо се заклини между два от петте му пръста на десния крак и остана там. Донът заподскача на един крак и извади за човката ... глава на черна кокошка.
Мамка му, кои дони правеха вуду магия, и коя разваляше. И какво ще иска. А ходжата?
Ако беше пил по-малко. В главата му изплува надпис от консерва със сельодка "Нада принимать осторожно с водкой!" И защо надписът бе не на водката, а на консервата?

След като излязоха от гъстата гора и се спуснаха надолу към пристанището, Как`Силия сви в един глух ръкав на жп-линията, въздъхна с облекчение, измъкна от джоба си малко шишенце и две пури, тикна едната на доня Мю и измърка:
- Гмуцай!
После отпи голяма глътка от шишенцето, потри доволно мустак и го тикна в ръката на дружката си.
- Аре, лочи по-бързо, че да си ходим. И кви ги вършееше насам, драга? - присви любопитно очи тя.
Доня Мю тъкмо отпиваше дълъг гълток от домашния еликсир на Как`Силия, когато се втренчи в пазвата й и очите й се оцъклиха като пържени цели щраусови яйца в тава. Банановата ракия заседна в кривото й гърло и след кратък, но драматичен гърч, тя успя да я изкашля и да си поеме панически дъх.
- Ккакво е това? - изхриптя ужасено тя и посочи към пазвата на Как`Силия.
- Ти що прайш зян матряла, ма, оу - ядоса се Силия. - Кое?
Тя сведе очи и проследи с поглед треперещия пръст на донята. Той сочеше точно към нейната гърчеща се и издаваща странни звуци пазва.
- А, това ли? Мани, мани, дълга история - изчерви се Как`Силия. - Нали затуй ни гонят, я!
После бръкна в пазвата си и извади от там една пухкава топка косми.
- На, гушни го! Спокойно, не хапе. Имам още много от тях.
И тя започна да разказва надълго и нашироко залетената история на своето появяване в Перу по следите на древната рецепта на инките за направата на шоколадов ликьор, който възвръща младостта и на най-сбръчкосаната вещица. Дали е намерила рецептата, не каза, но подробно обясни как е попаднала сред индианска ферма в планината и как е стигнала дотам, да отвлече животните, които се отглеждаха в нея като единствен източник на месо за местните.

"Как сте дъртофелници?" подвикна Доня Веритос, събличайки костюма от Вси светии, едва придържаща се на краката си след 4 дневно алкохолно петно..

Карамела де Дос Дозес обмисляше къде да изкара почивката си за Коледа. Дали да букне за Лапландия и да обере подаръците в нощта преди онзи с червените ботушки да тръгне да ги разнася по света или да потегли за бреговете на Куба и да злоупотреби с мохито, текила и гостоприемството на колонията застаряващи дони? А може би и с мъжете им Карамела намести пенснето с олющена позлата  на дългия си аристократичен нос и продължи да прехвърля топчетата на сметалото от кокълчета на измрели бивши любовници, пресмятайки коя от двете екскурзии щеше да понесе изтънялата й банкова сметка. В крайна сметка ревматизмът й надделя! Кръвчицата й жадуваше сгряване, а старата й романтична душа копнееше за недопитите примамки на младостта. И тя започна да събира кюлотите си с брюкселска дантела във виделият и по-добри времена твърд, мукавен куфар. "Дос Гарденяс пара тииииии..." пригласяше тя с гъгнивият си старчески глас на стария грамофон, движейки се изненадващо пъргаво за възрастта си между гардеробите и скрина и събирайки останките от моминския си чеиз, с който да съблазнява мачовците по време на ваканцията. Ревматизмът и започваше да се обажда и тя бързаше час по-скоро да се качи на чартъра за Хавана в очакване на топлина и приключения...