Бабиейросите постят с ром!

Джедей Кокоче продължаваше да подслушва всички шумове, които идваха от хасиендата. Чудеше се, как да се докопа и той до коледната ор... вечеринка. Планът му се състоеше от две стъпки. Първо, трябваше да се предреши като онзи нафукан младок, дето бе обезвредил в мазето си, после, искаше да даде на затворничките допълнителен стимул, за бързо копаене. Само се чудеше, как по-точно да им предаде този многолистов каталог.

- АААААаааааааааааааааааааааааааааааа! - изкрещя НеРижата и се разбуди. Беше сънувала кошмар: доня Сладка хапка се опитваше да й отмъкне дон Джонидепио, като го теглеше за ушите от дамската й чанта, а пътьом я заглавикваше със сладки приказки за кейк със свински пръжки за заблуда. Доня НеРижа попипа дон Джонидепио, успокои се, че всичко е на място и въздъхна облекчено.

...задряма отново...

- Ааааааааааяаааааааааааааааааааааааааааааааааооооооооооооооооооуууууууууууууу! - разнесе се отново пронизителен писък пет минути по-късно. Беше й се присънил страховит сън: уж дон Волфио надничал в гардероба на бабиейросите. На която е видял последния чифт непрани кюлоти, тя е понасяла под сърцето си отроче. Където 'под сърцето' е условен термин, защото даже доня НеРижа със слабичките си познания по биология знаеше, че бебетата се правят от другаде и се нахождат в други телесни части (поне до време).

Тя изпуфтя досадено, завъртя се наляво и измъкна малко бански суджук от десния си вътрешен джоб. Задъвка го замислено с двата си долни зъба. Разбира се, не беше нечувано и невиждано, ето, че Василиндра и Ламелинда явно бяха направили повече от това, да си покажат непраното бельо на някой дон, защото сега разнасяха  под мишница някакви дребни джуджета, за които говореха с умиление и издаваха нечленоразделни звуци, заврени в наплюнчените им физиономии, но... каква досада, все пак!
Доня НеРижа реши да не посвещава повече мисли на темата. Глътна още един презерватив (тя безрезервно вярваше на правилната контрацепция) и примъкна дон Джонидепио да съгреят кости под завивката.

- Гениално изобретение - крещеше Флоринда. А си мислеше:
- Каква аджеба е тая простотия. Толкова ли съм руса, наистина, че наистина нищо не вдявам? Колко ли още ще успея да се преструвам на атомна физичка?
Флоринда беше глупавичка. Факт. разбираше само от мъже и от лабии. Сега беше хвърлила око на Джонидепио и усилено мацаше тонове пудра всяка сутрин, с мисълта да го прелъсти. Знаеше, че доня неРижа го пази настървено, но беше сигурна, че тайното и оръжие щ епроработи и в този случай. Притесняваше я само мъжът и, който явно се подвизаваше инкогнито наоколо.

Мухаххаахахах!Хак ви е!КОпайте сега!
Казвах ли ви аз,да му бойкотираме празника,а?А?
   П.П.Ще се включа по-късно с още мрънкане...нета ми се раз...па..ааа...дааа.....

-Представям ви нашето гениално изобретение! - ревна пиянски Ламелинда ген. Неспаскова. - ПЕРПЕТУМ КОПАБИЛЕ!
Чудната ма … 80;на бе направена от маркучи за претакане на зеле, ръждясали метални обръчи и няколко гнили, просмукани с убийствена миризма на пръднато дъски. Ламелинда натисна едно копче и машината забръмча и започна да копае като звяр.
- Брех! - рече Анхелина и изтърва нащърбената лъжица.

По вратата на Хасиендата се разнесоха удари. Цялата съборетина се разтресе. Дори Нерижа се размрънка, че и смущавали интимния час с Джонидепио. Ламелинда бръмчеше ли, бръмчеше с тая ми ти машинария, Василинда ровеше из пазвата да намери някакви остатъци от луканката, дето я беше примъкнала Нерижа.
Сладка Хапка се въртеше из кухнята и търсеше подправките за джинджърбред, а горката не знаеше, че Лусеринда най-нагло ги беше отмъкнала, за да си прави джинджифилова бира.
Останалите стягаха коледни туалети и никоя не се помръдваше да отиде да отвори вратата.
Ако знаеха кой е отвън, сигурно нямаше да се спотайват в гардеробите, търсещи останали неопрани гащи, заради дон Волфио.

Василиндо, мари! моля те - използвай вълшебният си сопол, да посочи на къде да НЕ копаем! - настървено цвилеше Ламелиндиня генерал не Спаскова.
- Да не стигнем бързо до северния полюс и да изпуснем стриптийза

вълшебният сопол на Василинда имаше дарбата да капе винаги на север, без оглед на вятър, посока, земно притегляне и количеството погълнат ром! да живей, дебелей и зеленей!

Стана час от как дядо Коледа влезе в комина на хасиендата и още не е излязал. Дон Волф се тревожеше и от факта, че фургонът нямаше комин. Това го приведе в деиствие да си вдигне гъзягата от прага и да се затътри към хасиендата. Попътя зяпресмята колко пъти е писал писма на Дядо Коледа с една и съща молба за дървено камионче и още не го е получил. Всяка година донът става все по-послушен и по-малко палав. Иска да се легитимира и да получи конкретен отговор в прав текст.
Донът похлопа по вратата на хасиендата, но отговор не получи. Почака малко, надигна се на пръсти и надникна през един правоъгълен отвор между две дъски. О, Боже! Дон Волф си тръгна. Вече не искаше камионче. Искаше да е Дядо Коледа.

Хуанита чу мислите на Волфио и си каза, че най-после и той е стигнал до третия период в живота на мъжа. Първият е, когато вярва в Дядо Коледа. Вторият - когато не вярва. И третият /най-дълъг/ - когато Е Дядо Коледа

Дебелата Сеньора Сладка Хапка се облегна на порутения зид, който ритмично с етресеше от ударите на перепетуум копабилето, операрино от доните Василинда и Ламелинда. Обзе я чувство на бабиеровска солидарност и мощната й гръд се изпълни с любов към останалите дони - тя за пръв път си даде сметка, че е свикнала с тях. Дори нейния опърничав характер се пречупи и коледния дух я обзе. "Май съм ги заобичала тия хаймани и маскари, нищо, че не ми дават Джонидепио за временно ползване, нищо, че ми отмъкнаха джинджифила и ми завиждат на неизтриваемия лак за ноктите на краката."

И пеейки коледни шансони, Хапката се втурна да прегръща де що свари, но останалите бягаха по-бързо от нея.

Като малък, дон Волфио беше имал неприятни спомени от посещението на дядо Мраз. Освен, че лъхаше на долнопробна гроздова, дядото нямаше много зъби и плюваше наляво-надясно. Невръстният дон мечтаеше за дървеното си камионче, но получаваше пумпали всяка година.


http://media.damnfunnypictures.com/dfp/scared_santa_05.jpg
ето го малкият дон

Що всички си мислеха, че на вратата чука оня белобрадия дъртофелник с червения балтон?
Доня Лусеринда вече се беше изнервила докрай, че бирата не втасва като хората, че Хапкиня пее фалшиво, че Ламелинда не спираше с нейното чукане и тракане покрай мистерията копабиле, та накрая скочи и хукна към вратнята.
Побърза да оправи разрошените порозовели къдрици на главата си, с плюнка позаглади бръчките по лицето си и изпъна снага, доколкото ошипените и стави позволяваха. Така спретната, тя стигна до вратата и надникна през малкото прозорче (кьоравите дъртели отказаха шпионката, че не можеш да си свиват другото око) и видя един напет, строен младеж, леко брадясал, загорял от слънцето, с разпокъсан смокинг  и увиснала папийонка на врата.
Лусеринда и спря дъха. В най-големите си мечти и сънища не беше помисляла, че може да забърше таквоз гадже.
Пу, машала! Рече си Лусеринда. Извадих късмет тоз път, че онез заспали скочубри са хукнали да крадат на Нерижата Джонидепиото и не додоха да отворят портата.
Лусеринда дръпна резето и понечи да отвори тежката, скърцаща врата...

Кокоче харесваше доня Лусеринда отдавна. Все се чудеше, как да се озове под диплите на фустата и. Реши, че може да и се представи в най-якия си вид, но се притесни, че може да я стресира с напърчената му мускулатура. Все пак рискува. Застана пред вратата на хасиендата и почука с надежда.

Кокоче беше объркал вратите. Вместо да застане да хлопа на предната врата, той се беше облегнал с прелъстителен поглед на вратата към верандата и задния двор.
Лусеринда стоеше като изтукана пред отворената предна врата. Младежът, който беше зърнала през прозорчето, се оказа още по-достолепен от видяното (ами как няма - те бабишкерите му, с бабишкери, редовно забравят, че се прави и коледно почистване). Бабенцето загуби окончателно говор, за картината да не говорим.
Аха младежът да се опита да я заговори и Лусеринда пророни с продран глас, почти шепнейки - "Сине!", след което припадна.
Дон Леонсиньо де Льонеберя стоеше пред врата, втрещен и недоумяващ цялата ситуация.
Той се беше пообъркал на острова след поредната запивка на екипажа на кораба в бара на казиното. Имаше ли, нямаше ли жени, той не можеше да си спомни. Само знаеше, че се озова пред тази колиба и искаше да помоли за помощ и една чаша горещо кафе, когато възрастната дама се строполи пред краката му.

Докато горе бушуваха бурни страсти, копабилето дълбаеше мощно подземието.
- Не натам! - крещеше Ламелинда ген. Неспаскова. - Пак сбъркахме посоката.
Как няма да сбъркат посоката?  Големият, гърбав нос на Василиндра се беше стиснал и не желаеше да пророни скъпоцения сопол!