Ако си сама,с един доход месечно е трудно навсякъде по света не само в БГ.
- Публикувана: 4 ноем. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2007, 19:49 ч.
Искам и аз в чужбина...
Тъжно е това което си написала.
Аз дойдох сама.Без да познавам никого.Единствената ми информация за страната беше от нета.Имах осигурена работа на минимално заплащане и работно разрешение. Трудно е, много е трудно в началото.Особенно ако нямаш никой.Не първите дни, а първите години. Ако знаех какво ме чака, може би нямаше да тръгна.Но тогава не се замислях , пък и бях по млада.
Стискам ти палци да успееш.
Аз дойдох сама.Без да познавам никого.Единствената ми информация за страната беше от нета.Имах осигурена работа на минимално заплащане и работно разрешение. Трудно е, много е трудно в началото.Особенно ако нямаш никой.Не първите дни, а първите години. Ако знаех какво ме чака, може би нямаше да тръгна.Но тогава не се замислях , пък и бях по млада.
Стискам ти палци да успееш.
Прецени си добре позициите и действай..
Аз съм в чужбина,не съм омъжена за чужденец.Мъжът ми е бг,живеем в чужбина от 2000 година.Дойдохме тук с добър английски и сносен френски(за Канада става въпрос).Аз сега не работя,гледам си детенцето,(мога да си го позволя)мъжа ми работи само.Не съм имала никакви познати тук,за да ми подадат ръка..Справяме се ,доволни сме..
Желая ти късмет!
Аз съм в чужбина,не съм омъжена за чужденец.Мъжът ми е бг,живеем в чужбина от 2000 година.Дойдохме тук с добър английски и сносен френски(за Канада става въпрос).Аз сега не работя,гледам си детенцето,(мога да си го позволя)мъжа ми работи само.Не съм имала никакви познати тук,за да ми подадат ръка..Справяме се ,доволни сме..
Желая ти късмет!
Според мен трябва да премислиш всичко много добре . Мъжът ми е чужденец , но и той е емигрант като мен в страната в която сме в момента . Мога да кажа , че не е изобщо лесно. Ако той беше българин , досега да съм се върнала в България отдавна . Аз виждам по-големи възможности пред мен в България и не в Чужбина . За да легализирам дипломата си от БГ университет , преди години беше доста трудно ,а сега след 01.01.2007 не съм и проверявала . Не са малко хората които работят за жълти стотинки и имат висше образование , но работят по строежи , чистачки и др. професии , работещи се от местните без никакво образование, които дори не познават часовника . Просто не можеш да си представиш през каква депресия преминава човек.
Със всичко това не исках да те разколебавам , но аз самата съм на същото положение и съм в чужбина ,само че премисляща възможността за връщане в България .
Успех ти желая и донякъде може би играе голяма роля и късмета !
Със всичко това не исках да те разколебавам , но аз самата съм на същото положение и съм в чужбина ,само че премисляща възможността за връщане в България .
Успех ти желая и донякъде може би играе голяма роля и късмета !
Моите впечетления са, че момичетата в чужбина женени за българин или друг чужденец не са добре (нямам предвид форумските, а тези които срещам в живота) самотата и липсата на контакти ги смазва. Често се чувстват излъгани и дискриминирани, дори и да не е така, а просто да са изпаднали в недоразумение, няма кай да ги ориентира. Тези които са женени за местен са доста по-добре, доста неща им идват на готово, има кой да ги посъветва, насочи, провери нещата вместо тях, имат автоматично приятелски кръг и т.н.
Специалисти се търсят в някой области, въпреки това шанса да те излъжат не е малък.
Казваш, че си комп. дизайнер - приемам че имаш предвид графичен дизайнер. Това специално тук е добре платена и пресижна професия, поради това местата са малко и доста търсени, конкуренцията е голяма, местните предпочетени. В държави като Великобритания и САЩ е май по-добре в това отношение. В същото време един добър граф. дизайнер в БГ може да взима от 1000лв. нагоре та не знам, имам приятели в бранша който взимат по 2000-3000лв. в София, е да, говорим за доста изявени специалисти, но ти ако не си такъв в чужбина ще ти е още по-трудно. Абе обобщено казано, ако не си с нагласата да се бориш със зъби и нокти и да не се поддаваш на депресии и т.н. тръгвай, ако не по-добре хващай пътя за София. Защото ако ще прекараш следващите години от живота си, самосъжалявайки се, обвинявайки всички и всичко то няма смисъл.
Специалисти се търсят в някой области, въпреки това шанса да те излъжат не е малък.
Казваш, че си комп. дизайнер - приемам че имаш предвид графичен дизайнер. Това специално тук е добре платена и пресижна професия, поради това местата са малко и доста търсени, конкуренцията е голяма, местните предпочетени. В държави като Великобритания и САЩ е май по-добре в това отношение. В същото време един добър граф. дизайнер в БГ може да взима от 1000лв. нагоре та не знам, имам приятели в бранша който взимат по 2000-3000лв. в София, е да, говорим за доста изявени специалисти, но ти ако не си такъв в чужбина ще ти е още по-трудно. Абе обобщено казано, ако не си с нагласата да се бориш със зъби и нокти и да не се поддаваш на депресии и т.н. тръгвай, ако не по-добре хващай пътя за София. Защото ако ще прекараш следващите години от живота си, самосъжалявайки се, обвинявайки всички и всичко то няма смисъл.
Прочетох абсолютно всичко и ще ти дам два примера на които съм свидетел...
1...Отнася се за момиче което работеши за нас....
Та тя е българка с 7 годишно момченце днес ....
Идва в Кипър 1998 ...По покана на нейната голяма любов....В последствие той се оказва омъжен но вече е късно тя е бременна....Ражда.... и оставя детето си при майка си и се връща да работи тук за повече пари... През 200-2001 ако не се лъжа намира си работа на заплата 250 кипърски лири ....като чистачка на нашия ресторант в последствие заплата и стигна 300 кипърски лири а взимаше и бакшиш.....
Детето си виждаше само за коледа защото нямаше възможност да плаща самолетни билети постоянно.....Тази година най после успя да вземе детето си в Кипър при нея ...Ми то я гледа като изтървано горкото и е толкова изплашено ....Направо незнам това живот ли е....
.....Ама тя така си живее и й харесва.... Да е жива и здрава и тя и сина и и цялото и семейство.... 
Ще ти дам и друг пример.....Дано да имаш търпение да го прочетеш....
2...Тя красива и млада идва да работи в Кипър....Работа си намира по обява съвсем случайно с голям страх заминава...В последствие работи като барман в хотелски комплекс..Много хубава работа ...Хубаво заплащане ....Запознава се с Кипърец 13 години по голям от нея...Голямата любов съответно.....Прибира се в България ....После се връща обратно по покана на момчето...Оженват се ....В момента живеят щастливо...Имат две деца момченца ....Да са им живи и здрави....Работят и ги изхранват .....За завръщане в България и дума не се отваря засега...
Това което исках да кажа дадох ти два примера за не толкова добър и много добър край....
За мене лично въпроса е на личен избор...Няма значение коя страна ще избереш..
Въпроса е какви възможности ще ти се отворят и как ще ги използваш...
По голямата част от българите ги е страх да рискуват .....И в момента в който решант незнам защо все попадат на някакви фирми фантоми....Искрено ти пожелавам успех независимо какво ще решиш...бъди смела и рискувай...Дори и да стане зле винаги има къде да се върнеш..нали???
1...Отнася се за момиче което работеши за нас....
Та тя е българка с 7 годишно момченце днес ....
Идва в Кипър 1998 ...По покана на нейната голяма любов....В последствие той се оказва омъжен но вече е късно тя е бременна....Ражда.... и оставя детето си при майка си и се връща да работи тук за повече пари... През 200-2001 ако не се лъжа намира си работа на заплата 250 кипърски лири ....като чистачка на нашия ресторант в последствие заплата и стигна 300 кипърски лири а взимаше и бакшиш.....
Детето си виждаше само за коледа защото нямаше възможност да плаща самолетни билети постоянно.....Тази година най после успя да вземе детето си в Кипър при нея ...Ми то я гледа като изтървано горкото и е толкова изплашено ....Направо незнам това живот ли е....
.....Ама тя така си живее и й харесва.... Да е жива и здрава и тя и сина и и цялото и семейство.... Ще ти дам и друг пример.....Дано да имаш търпение да го прочетеш....
2...Тя красива и млада идва да работи в Кипър....Работа си намира по обява съвсем случайно с голям страх заминава...В последствие работи като барман в хотелски комплекс..Много хубава работа ...Хубаво заплащане ....Запознава се с Кипърец 13 години по голям от нея...Голямата любов съответно.....Прибира се в България ....После се връща обратно по покана на момчето...Оженват се ....В момента живеят щастливо...Имат две деца момченца ....Да са им живи и здрави....Работят и ги изхранват .....За завръщане в България и дума не се отваря засега...
Това което исках да кажа дадох ти два примера за не толкова добър и много добър край....
За мене лично въпроса е на личен избор...Няма значение коя страна ще избереш..
Въпроса е какви възможности ще ти се отворят и как ще ги използваш...
По голямата част от българите ги е страх да рискуват .....И в момента в който решант незнам защо все попадат на някакви фирми фантоми....Искрено ти пожелавам успех независимо какво ще решиш...бъди смела и рискувай...Дори и да стане зле винаги има къде да се върнеш..нали???
Това което мен ме изумява е, че българите често не смеят да се преместят от Ямбол в Бъргас примерно, обаче решат ли да тръгват, нищо не ги спираи тръгват за най-трудната чужбина, нито че никой не познават ги спира, нито че не знаят езика, абе нищо, хвърлят се с главата напред и каквото стане...
А иначе ако си отваряш очите на 4, ако имаш добър социален инстинкт, ако си ОК като човек мисля, че не е невъзможно да се оправиш и сам, ама трябва човек добре да е проучил, а не единствената информация да му е историята на сина на бай Иван от долния етаж дето се върна от чужбина миналата година, примерно.
А иначе ако си отваряш очите на 4, ако имаш добър социален инстинкт, ако си ОК като човек мисля, че не е невъзможно да се оправиш и сам, ама трябва човек добре да е проучил, а не единствената информация да му е историята на сина на бай Иван от долния етаж дето се върна от чужбина миналата година, примерно.
palachinka, по-скоро си е до човека
аз и мъжът ми сме вече във втора чужбина и не сме се чувствали смачкани
вярно, трудно е началото, особено ако нямаш инфо за елементарните неща от начало, но постепенно ги откриваш и продължаваш
зависи от теб как ще си намериш среда и контакти
може и чрез хоби-клуб, спорт, покрай деца/куче
винаги има начин
към авторката - ако си решила твърдо, търси и ще намериш
успех
ако не си семейна - в Швеция и Дания много се ценят чужбински булки
та може и по сайтове за запознанства да се пробваш, ако имаш желание
така е по-лесно
palachinka, абсолютно си права
но все пак София не може да поеме целия бизнес и всички желаещи
там е голямата трагедия на БГ - концентрация само на едно място
навсякъде другаде - мизерия
аз и мъжът ми сме вече във втора чужбина и не сме се чувствали смачкани
вярно, трудно е началото, особено ако нямаш инфо за елементарните неща от начало, но постепенно ги откриваш и продължаваш
зависи от теб как ще си намериш среда и контакти
може и чрез хоби-клуб, спорт, покрай деца/куче
винаги има начин
към авторката - ако си решила твърдо, търси и ще намериш
успех
ако не си семейна - в Швеция и Дания много се ценят чужбински булки
та може и по сайтове за запознанства да се пробваш, ако имаш желание
така е по-лесно
palachinka, абсолютно си права
но все пак София не може да поеме целия бизнес и всички желаещи
там е голямата трагедия на БГ - концентрация само на едно място
навсякъде другаде - мизерия
Джоел, ти си най-светлото изключение, служиш за пример за висок дух на всички отчаяни 
До човека си е верно е, ама като гледам, който е бил добре в БГ и в чужбина е добре, и обратното. (имам предвид в емоционален план)
А аз имам наблюдение за Варна, че нещата доста са дръпнали и там... не е само София.
За женене и Норвегия не е за пренебрегване (да похваля местните мъже
) Обаче тя авторката не знам колко си следи темата, май само ние тук си философстваме.
До човека си е верно е, ама като гледам, който е бил добре в БГ и в чужбина е добре, и обратното. (имам предвид в емоционален план)
А аз имам наблюдение за Варна, че нещата доста са дръпнали и там... не е само София.
За женене и Норвегия не е за пренебрегване (да похваля местните мъже
) Обаче тя авторката не знам колко си следи темата, май само ние тук си философстваме.
Искам първо да не се съглася с който каза че жените омъжени за българин или чужденец в чужбина не се чувстват добре... Не слагай всички така под един знаменател, не си права. Ние с мъжа ми сме българи, работим в Ню Йорк, печелим по-добре от много наши приятели - Американци - и общо взето си живеем доста добре. Преди 7 години дойдохме, аз студентка на мизерна стипендия, той - на безплатен стаж! Познати нямахме да ни помагат, живяхме на хотел 1 седмица докато си намерим квартира. Много трудно ни беше, но и двамата в крайна сметка си взехме магистърски степени от тук и сега работим квалифицирана, търсена работа. Вярно че работим по 50-60 часа на седмица (за почти нищо друго време не остава), но се чувстваме добре, с много повече професионални възможности, а и да се надяваме, един ден скоро ще можем да даваме на детето ни (нероден Петко, но все пак...) един добър живот.
Та искам да кажа че ако имаш сили, нерви, постоянство и много инат да се бориш, поне в началото, ако си добра в това което правиш - не е невъзможно да си уредиш един добър живот какъвто в България, поне в материално отношение, явно ти е трудно да имаш. (Че винаги ще ти липсва България, че никога няма да се чувстваш съвсем на място, ни тук, ни там... това е друг въпрос...)
Като цяло, поне за Щатите, мисля че много помага да имаш диплома от тукашен университет. С други очи те гледат работодателите и няма да се наложи да чистиш хотели...
Успех, каквото и решение да вземеш
Не слагай всички така под един знаменател, не си права. Ние с мъжа ми сме българи, работим в Ню Йорк, печелим по-добре от много наши приятели - Американци - и общо взето си живеем доста добре. Преди 7 години дойдохме, аз студентка на мизерна стипендия, той - на безплатен стаж! Познати нямахме да ни помагат, живяхме на хотел 1 седмица докато си намерим квартира. Много трудно ни беше, но и двамата в крайна сметка си взехме магистърски степени от тук и сега работим квалифицирана, търсена работа. Вярно че работим по 50-60 часа на седмица (за почти нищо друго време не остава), но се чувстваме добре, с много повече професионални възможности, а и да се надяваме, един ден скоро ще можем да даваме на детето ни (нероден Петко, но все пак...) един добър живот.Та искам да кажа че ако имаш сили, нерви, постоянство и много инат да се бориш, поне в началото, ако си добра в това което правиш - не е невъзможно да си уредиш един добър живот какъвто в България, поне в материално отношение, явно ти е трудно да имаш. (Че винаги ще ти липсва България, че никога няма да се чувстваш съвсем на място, ни тук, ни там... това е друг въпрос...)
Като цяло, поне за Щатите, мисля че много помага да имаш диплома от тукашен университет. С други очи те гледат работодателите и няма да се наложи да чистиш хотели...
Успех, каквото и решение да вземеш
Трънче, разбира се, че не всички са под един знаменател, просто го казвам така за да е по-кратък поста, а и май има голяма разлика между САЩ и Европа в това отношение в полза на САЩ.
И аз съм останала с такова впечатление, макар че не съм живяла и работила в Европа, та може и да се лъжа. Но в Щатите наистина те приемат за това което можеш (и това което може да се изцеди от теб в полза на корпорацията 
) а не за това, от което идваш. Меритокрация, уж, не аристокрация 
Като начало, може да се насочиш към някоя страна, и да пробваш с изпращане на СВ-та по интернет, така ще можеш да прецениш търсене/предлагане на работа, заплащане (горе-долу) за да се ориентираш. Не е задължително веднага да заминаваш.
Нищо не казваш за бащата, сама ли се грижиш за детето?
Нищо не казваш за бащата, сама ли се грижиш за детето?