Не мислите ли,че понякога и ние прекалявамe

Много ми хареса постинга!
Към такова поведение се стремя и аз.

Напълно си права!
И аз не съм от тези,които издребняват.Веднъж само съм избеснявала от една баба,която ми разправяше,че детето сигурно е гладно щом плаче/става въпрос за голямата ми дъщеря като бебе,която редовно си плачеше/.И въпреки всичко се въздържах и не и казах всичко,което ми мина през главата.Коя е тя да ми казва,какво става с МОЕТО дете?Е,наистина понякога хората прекаляват с упреци,коментари или в старанието да направят нещо добро.

По характер съм мекушава (което отчитам за голям свой недостатък) и скандали не вдигам. Забележките на чуждите хора приемам с усмивка (и пак си правя това, което смятам за правилно ), а с майка ми и свекърва ми се разбираме тихо и кротко. Но аз рядко им правя забележки.
От всичко, което си изброила, аз се дразня единствено, ако си прибера детето от детската градина ударено (ухапано и т.тн.) и учителката ми обясни, че няма идея как се е случило, че нищо не е видяла и разбрала. Иначе, разбира се, че ми се е случвало детето да падне под носа ми, да бъде ухапано от друго дете в мое присъствие и т.н.

Възможно е да реагират така учителките не,защото не знаят какво в действителност се е случило,а защото често пъти родители са им търсили сметка,защо след като са станали свидетел на случващото се не са успели да го предотвратят.Така си спестяват по-нанатъшна разправия.Разбира се,ако нямат идея какво се случва с поверените им деца вече си е чиста проба безхаберие и безотговорност.

За майка, чието бебе е на няколко месеца, много неща ще и правят впечатление и много неща ще я дразнят,сега и тепърва и предстоят много отрицателни емоции със странични хора, като баби и дядовци или просто някоя леля или баба вървяща по улицата, но това е нормално.

След като вече сина ми е на 2 и минах през повечето неприятни усещания и разбрах, че вместо да се ядосвам на мъжа ми защо не е казал на майка си, че не искам да мачка детето, след като туко що е нахранено, мога и сама да и го кажа или просто да я остави да приключи с тормоза и после да я оповръща  .
Трябва да ви кажа, че към момента дали защото аз свикнах с детето и то с мен, ама честно хич не ми пука кой какво дал, какво взел, ама как му го казал, ама защо му дал да яде шоколад, а пък аз още не му давам, не ми пречи ама хич даже, в крайна сметка всичко ще е еднократно и аз няма да повторя вредната храна или вредното поведение(ако го мисля за такова).

А пък на яслата най се дразня от майки с подобно схващане, ама защо са ми облекли детето с друга блузка, ама защо ми ги няма памперсите в шкафчето, ама той е удран и охапан. Не мога да се съглася че 2 жени гледат 15-20 деца и могат да са навсякъде, нищо лично , ама таксата е смешно ниска за цял месец гледане е 30лв.(поне във Варна е толкова).Ами като имаш претенции и искаш да ти кажат във всяка минута какво е правило детето ти има си детегледачки и частни заведения.
Както казаха и майките по нагоре-с тях сме и пак стават белите, а какво остава за лелите в яслата или градината. По-добре си помислете, че детето е цял ден на топло, нахранено, мокро няма да ви го оставят, учат ги на неща, които и през гърба да се скъсаш не можеж да ги научиш.
Моят син малко е ходил на ясла, но до тук само положителни неща, почна да приказва, стана доста по подреден  , не е толкова капризен, не е агресивен, както беше опитва се да пее песнички, занимава се сам, като цяло всичко ми е само на плюс от цялата работа. Е има ги и охапвания, ожулвания и др. такива за някои ми казват, за други не, но нали е цял, една синина повече няма да навреди.

Ай сега не ме критикувайте това са си мои виждания, а ианче темата е супер  

ох аз вече се отърсих от това ..... 

не мога и няма как да говоря от името на всички,защото всеки сам реагира според убежденията и възпитанието си,но определено е по добре майките да обръщат ''твърде много'' внимамие отколкото да демонстрират ''пълна незаинтеренсованост''.още по лошо е когато тук пишат едно а в действителност са съвсем други ако ме разбирате.един вид ''вижте ме коя съм...''а също и като поотраснат хлапетата не знам някак много от нас ги оставят да се ''възпитават сами'' или още по лошо ''каквото научат от улицата'' .А после този ни бил виновен или онзи също- все настрани гледаме

И аз се бях замислила за това. Тук има доста майки които се престарават. Най се дразня на тези който като разберат че детето ти е на 4м. и вече му даваш да пие сок започват да те поучават и да се заяждат, все пак всеки сам си решава. А като отида в някой парк половината от тези майки в едната си ръка държат бира, а с другата бутат количката. Но както казах всеки сам решава.

Да, прекаляваме! Но това са си нашите деца и когато другите не се съобразяват, просто няма как да не ни дразни!

Аз виновна ли съм, че не искам на 6 месеца бебето ми да яде зрънчо и майката се обижда едва ли не, че не съм му дала!
Или че свеки, за да не си изпусне сериала, строява и бебето пред телевизора.
Или че я държи на 30 градуса с 3 блузи  и елече.......

И аз не бих се примирила с подобно действие срещу детето ми, независимо, че не се впрягам за всичко, но когато на детето ми по някакъв начин е посегнато, не мога да го сравня с това, че е "почерпено с неподходяща храна" например.

Наистина си права.
Но аз лично не мога да се владея в такива ситуации.Щом се касае за детето ми взискателността ми няма граници.

Ей сега един пресен пример. Чета си аз кротко темичката и се съгласявам, че понякога прекаляваме и ето ти го мъжо-облякъл някво старо непрано яке, което майка му му е набутала от някоя си втора употреба. Та направо избеснях по въпросът.
После се замсилих и си казах що да ме е дя на нея, той си е виновен щото няма ама никакъв вкус относно обличане. От друга гледна точка, именно майка му трябва да му е създала принципи и навици.
Абе, както и да е...ядосваме се за какво ли не въпреки, че знаем че няма смисъл.

Винаги се опитвам да преценявам максимално трезво ситуацията. Съгласна съм, че не бива да се изпада в крайности.

Никога не съм изпадала в драми и не съм си създавала излишни главоболия. Децата трябва да растат свободно, а не под похлупак. Когато нещо не ми изнася отказвам вежливо без да вдигам скандали. Не мисля че околните са длъжни да знаят какво аз съм решила че е най добре за детето ми. Под околните имам впредвид хората на вън, а не домашните и близките. А майките който само се оплакват от свекървите са ми много смешни. Просто не знаят какво е да няма кой за една секунда да ти помогне когато имаш най много нужда. Голям праз че днес го е облякла повече или го е сложила за 5 мин пред телевизора. Жената иска да помага и това е важното. Не отричам че има и свекърви дето с кеф да ги удушиш, но не и за това че не е направила нещо като теб.

Я пък ти! Майките нямат ли право да пият бира? Нали не поят децата с нея?

А по темата - и аз се дразня от тия превъзнасяници. В интерес на истината, не съм се сблъсквала с подобни дразнители много. Веднъж вуйчо ми донесе за детето някакви шоколадови десертчета - с много мляко, дрън-дрън, и аз любезно му обясних, че той още не яде такива неща, ама аз ще ги изям! Е, дадох му едно парченце, какво толкова, другите си ги изядох сама.

Виж, разни баби като почнат да гледат лошо и да цъкат как "Това дете ще настине така", се дразня, ама то е, защото те го правят с възмущение, а не с добро чувство.