Не мислите ли,че понякога и ние прекалявамe

Точно си мислех за подобна тема!
На мен ми прави впечатление постоянното оплакване от свекърви и роднини и острите реакции на майките.
Аз също имам много различия със свекърва ми, много пъти сме спорили и сме се карали, НО...
Според мен НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ ДЪРЖИМ С РОДНИНИ, ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Е ЧАСТ ОТ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО!
Освен това, детето има нужда от всичките си роднини, за да получи повече обич и да се научи да общува. Затова, ако забраня на свекърва ми да го вижда аз ще навредя на детето си. Ако аз сега и викам, заплашвам, наказвам-мога да очаквам и той/жена му да постъпват така с мен някой ден.
Аз искам да науча децата си да бъдат толерантни, да се опитват да разбират околните, да се държат любезно, да умеят да се аргументират и да печелят споровете без да се карат с опонента си.
Как да го постигна? Ако някоя баба му даде вафла-благодаря, карам го и той да благодари (въпреки че още не може), взимам вафлата и учтиво обяснявам и на двамата, че мама ще я прибере сега Уча детето си като взима нещо да ме пита мен.
Когато имаме спор със свекърва ми, която искаше да го навлича, смяташе че е редно да го тъпчем насила с храна, да давам сокчета на 40 дни и т.н. вместо да и се налагам искам от нея да ми обясни защо. Ровя и и давам да чете, обяснявам, купувам списания, подбирам какво и давам да чете.
Резултата е, че сега, на година и 3 месеца свекърва ми е горда, че НАШЕТО дете е нормално облечено, яде с удоволствие, не пие сокове и т.н.
ПОказала съм и че зачитам нейното мнение, че оценявам усилията, които прави да се промени. Разбирам, че никой друг няма да обича детето ми както роднините му и тази любов е безценна. Тя е спокойна, че няма да я ограничавам в общуванетои с детето и се чувства важна и оценена. И затова е слконна да ме чува като и казвам нещо.
Надявам се някой ден сина ми да се държи с мен по същия начин.

И аз мисля, че има лек уклон към превземане, ама  нейсе.... Истината е, че отстрани нещата се забелязват повече и това, което много ни шокира в поведението на другите, не забелязваме у себе си. В единия случай бабата иска да го мачка точно, когато бебето ще спи, в другия - аз го успокоявам, защото го боли коремче... Точно затова се старая максимално да не съдя никого! Абсолютно съм съгласна, че това е част от възпитанието!!!
В същото време, аз определям правилата за моите деца и съм ги възпитала така, че когато някой ги почерпи нещо, те първо се обръщат към мен дали да го приемат изобщо... /Случвало се е да ме няма и да отказват кола, защото мама не позволява да пият газирано!/

Права си 
Аз не съм тези дето правят драми или категорично отричат всеки съвет само, защото те знаят най-добре.
В деня ,в който проходи Сашко майка ми и баща ми бяха у дома падна/леко/ докато те бяха от двете му страни.Понеже съм голяма паника реакцията ми беше малко остра" Как може и двамата сте с него като го вземате да внимавате повече" и т.н.Следващата седмица се изтърси при мен и баща си ,после докато е заобиколен от мен и двете си баби ..................тъй ,че вече си меря приказките.

Горе долу и аз съм на такова мнение, естествено не вдигам скандали, но повишавам тон като не ме чуят. Пр. на гости сме (да вметна, че на бебо му откриха различни алергии и съм доста внимателна към новите неща) сядаме на масата, бебчо тъкмо е хапнал и свекито на моята приятелка "Ами сега на бебчо какво да му дадем да яде" аз и обяснявам, че е ял , че си има вода и чай за пиене и от нищо не се нуждае, но тя продължава "е ма как ще ни гледа сега ние ще ядем а той не"   20 минути и обяснявам, че той е на 6 месеца не е захранен с глутен и др. храни не може да яде това което и ние. Тя продължава "аз на моят син му давах ...." да не продължавам. Как да не ми вдигне кръвното все пак трябваше да стоим час , два нали уж бяхме на гости.

Абсоллютно е така!
Освен всичко останало,чрез собственото си поведение, възпитаваме и децата си,защото за тях сме модел на подражание.
Повечето от нас  никога и по никакъв повод не желаят да повишат тон на детето си, но за всяка дреболия, подхвърлена реплика или нежелан съвет вдигат скандал на бабата, на учителката, на непознатата жена на улицата...Е,какви авторитети ще са тогава те за детето ни?По какъв начин очакваме да се държи то с околните?

 Ей, това ми е любима тема Важно е детето до абитурентският си бал да е на овесени ядки и да не се лигави с никакви тестени и сладки изделия.

 Според мен това са превземки на майките във форума.Стремеж да се направят на интересни!Визирам всичко споменато в началния постинг на Ulia .Доста дълго време съм във форума и усявам да доловя голяма част от преиграванията.На много подобни теми реагирам с ехидна усмивка и ги подминавам.

 Аз съм някъде на средно положеие.
 Съветите ги приемам с усмивка и си правя каквото знам.Но по отношение на роднините съм сигурна ,че аз ще определям правилата за гледане на детето.А понеже аз съм по-мека душичка няма да се карам , но за мъжа ми не гарантирам.Той сега ги прави луди.И той не повишава тон , но много обича да прави забележки.
 Общо взето ще се опитам на околните да обясна мило нашите правила при отглеждането на детето , но за хората навън нищо ням да може да се направи.

Тц, не до бала, а през целия си живот 
Сега ще забраняват тестените в училищните магазини, много се радвам 

издребнявам, префърцунена съм и прекалявам, но аз съм най-отговорна за детето си в същото време. Ако детето приема храна от непознати и после нещо се случи, ще бъда виновна аз, нали? Не бабата с шоколадовия бонбон, която настоява, че е момченце и ще му стане нещо.
Аз самата давам някои неполезни храни. Но околните са длъжни да ме питат, преди да предложат на детето ми. На кварталната площадка постоянно някой набива и тъпче нещо, в крайна сметка престанах да извеждам детето пред блока  изобщо един случайно предложен бонбон разваля дисциплината за хранене за доста време/при нас/, тъй че хич не ми дреме кой какво си мисли за мен, моето дете и моето семейство. Освен това е важно да се знае от детето и от околните, че най-големият авторитет - това са мама и татко. Тяхната дума е на първо място. Кой какво друго казал, го оставяме за една много по-късна възраст.

Да, тук не става въпрос за това да не 'изискваш'  да се  спазват правилата ти.Разбира се,че ние сме тези,които носят най-голяма отговорност за децата си.Разбира се,че непознатия човек трябва първо да  те попита,преди да предложи нещо на детето ти.Но да речем не е съобразил, постъпил е нетактично.Не може ли вместо от това да се прави световен проблем или да му се вдига скандал да му се обясни със спокоен тон: 'Ето,аз разбирам,че искате да зарадвате детето, но има всякакви хора,затова аз се старая да го науча да не приема храна от непознати. Пък и детето е малко още-не бива да яде шоколад.' и да благодарите учтиво.Нещо такова примерно.

Никол, съгласна съм с теб,че тестените изделия не са здравословна храна.Но аз не живея с излюзията,че детето ми никога през живота си няма да хапне хамбургер,пица или мазна баничка.Хубаво е да се храни здравословно по принцип,но не е чак такава трагедия ако от време на време му позволяваме и по някоя 'благинка'.
 

разбира се, че може. Но повярвай ми, 90 процента от населението в пенсионна възраст и много от останалите просто не разбират от "Не, благодаря" и не само предлагат - тикат в ръцете на детето. Или предлагат скришно. Не знам защо го правят наистина, но познавам някои трагични случаи, тъй че след първото вежливо "не, благодаря" и второто твърдо "казах не, благодаря", преставам да си меря приказките, или ако имам възможност, си тръгвам, което също не е бон тон.

Слава Богу, тези форуми промениха мисленето на голяма част от жените, раждащи деца. Оптимист съм за бъдещето.

Те за това точно, Ulia, неколкократно съм писала, че форумът за мен е по- скоро източник на развлечение, от колкото източник на някаква особено ценна информация, която не мога да си набавя по друг начин.
Аз пък се впечатлявам от огромното количество плакачи по какви ли не теми- не само от свекърви, съседи, други мами, въобще плакачи за какво ли не. Това, обаче, определено не ми е забавно, поради което често когато попадна на такава тема я затварям и карам напред.
Това, което си посочила като "прекалено" и аз приемам по такъв начин. Вманиачването по такива въпроси носи само негативи- и за децата и за майките им и за всички, които ги заобикалят. Говоря за истинското вманиачване, а не за защита права на детето или родителите му или когато става въпрос само за хленч, без на практика в реалния живот хленчещите и плачещите наистина да са до такава степен възмутени от даден тип поведение.
Аз, като не съм съгласна кварталните мами да ми тъпчат в устата на бебо нещо, неодобрено от мен, не ги ругая, нито тук, нито в реалния живот. Просто си вдигам хлапето и го разхождам, водя го там, където няма такива мами, баби и т.н. Това, че веднъж му дали една хапка зрънчо, мрънчо и т.н. не е болка за умиране, че да го повдигам изобщо на въпрос. Това, че бабато и дядото, които го виждат по веднъж в месеца, взели, че купила шоколадче /на големия син/ или го глезнали- това дори не ме впечатлява. Не виждам за осем години точно това да му е повлияло в някаква степен, още повече отрицателно.
След като имам претенции как да си гледам детето си го гледаме аз и съпругът ми, за времето, през което сме на работа сме наели бавачка, която "работи" така, както ние искаме. Ако градината намеря за чак толкова вредна, понеже децата ми там не ядат само природосъобразни /по нечии виждания и вкусове/ храни- ще си намеря вариант и за това. Не бих плакала по такива въпроси.
Питането на авторката на темата разбирам именно по отношение прекаляването с този хленч по такива въпроси, а не че тя счита, че такива въпроси не следва да вълнуват родителите. Аз, лично, считам също, че подобни ридания са прекалени, преувеличени и смятам, че ридаещите в действителност просто си намират повод да се оплачат или просто да споделят нещо си. Другата причина би била наистина вманиачаването. Е, всеки си има право на своите лудости. За мен отдавна "физическото обгрижване" на детето не е тема № 1, по- точно никога не е било такава. По този начин се отглеждат животни. С децата се общува и за мен най- важното е възпитанието им, а не простото отглеждане.

На повечето деца, особено тези, които ходят на градина иучилище, закуските са само тестени храни, това е проблем за мен. Иначе да, разбира се, аз също глезя от време на време, снощи след градина яде пържени картофи с таратор в един магазин  

По принцип когато децата ми бяха малки никога не съм давала обяснения какво сокче давам, докога ще кърмя, какви памперси ползвам, защо ще записваме детенце на ясла ... Никой не е в правото си да ми иска такива обяснения, само за да се прави на загрижен повече от мене. Когато става въпрос за излишни съвети, не се впечатлявам, дори казвам на въпросния загрижен човек, че в България конституцията осигурява свобода на словото, следователно като си говори, не ми пречи.
В градината по един път са се прибрали с нацапани с храна дрешки, не съм правила скандали, учителките им бяха страхотни. Сега в училище не досаждам на госпожата защо днес няма печатче, като ми е толкова умно съкровището.