Не мислите ли,че понякога и ние прекалявамe

Ще ви дам един пример със свекър ми, който си купи кола миналата седмица и натрапчивата му идея от тук нататък  да взема той детето от яслата(малкия ходи на ясла само от 2 седмици).Разбира се, няма нищо лошо в това да зарадвам човека и да му делегирам това право, но ме подразни начина по който постъпи.Просто дойде у нас и заяви,че си е взел колата тъкмо защото от тук нататък възнамерявал той да взема малкия(естествено без да се съобрази с нас).Естествено поведението му е нетактично,но той имаше добри намерения.Какво бих могла да направя аз:
1.Да го нахокам така,че да не му хрумне никога повече да ми се мярка с подобни оферти.Ефекта-той ще се обиди,аз ще си тровя излишно нервите,а детето ми, ставащо свидетел на подобно отношение към дядо си един ден ще се отнася с него по същия начин.
2.Да пусна тема във форума: 'Колко са нагли свекърите, как се месят и натрапват нежеланата си помощ'.Ефект-ще се натрупат хиляди мнения подкрепящи ме, възмутителни, пълни с примери за техните 'нетактични свекървища', на практика-ефект никакъв.
Как постъпих:
3.Казах му ,че засега аз ще вземам детето, но че когато ми се наложи ще го имам предвид и ще му се обядя на него.Да, но той пак настоя.Тогава му обясних,че времето е още топло и предпочитам да вземам детето с количката и да се разходим до вкъщи пеша,но ако вали силно или е студено-ще го потърся.Той обаче не взима от дума-снощи пак настоява.Добре де, попитах го :"А като нямаш бебешко столче в колата къде ще сложиш детето и къде ще го заведеш след яслата?".А той ми каза,че щял да го сложи на предната седалка,да го завърже с колана и да го заведял у тях.Тогава(успях да се сдръжа някак) без да му повишавам тон му обясних ,че това е много опасно за живота на детето и че по никакъв начин не бих позволила то да се вози по този начин.Че то-детето е още в процес на адаптация и очаква цял ден от яслата да го вземе мама, с която да си отидат в къщи заедно,а не дядо, който да го заведе в неговия дом.
Ефекта:мисля,че най-после ме разбра.Запазихме добрия тон и отношенията си.Не дадох лош пример на детето си.А аз не бих лишила свекър си от радостта да взема понякога внучето си от яслата, но когато и както аз преценя.
Мисля си,че постъпих правилно, без излишно да се вманиачавам и да нагрубявам,но и без да проявявам безхаберие за детето си.

Да, права си, че понякога се вманиачаваме и дори прекаляваме, НО всяка майка го прави от загриженост за детето си.
Опитвам се да се въздържам от забележки, но със свекър ми редовно спорим за начина по който се възпитава едно дете.
Той има мнение коренно различно от моето и чат- пат започваме да спорим, ей така за спорта, както се вика
Ни то аз му се сърдя, нито той на мен.Като ме види, че започвам да се паля много и той ме успокоява и така

Аз не съм разбирала изобщо темите с всички оплаквания от свекърви и т.н. Е нали все пак се опитват да помагат, достойно е за оценяване. Изобщо авторките на тия теми, имам чувството, че само се борят за привличане на внимание и изтъкване "Видите ли колко правилно правя всичко!"... Тъпо ми се вижда. Ама хора всякакви.

Много зависи от родителите какви са. . Ако има нужда и не се сештат се казва.

От скоро съм снаха и още по-отскоро съм майка. И направо полудявам аз съм от типа майки, които се впрягат за всяко нещо - кой какво ми е казал за гледането на бебето, кой не е съгласен с мен, кой се опитва да ме поучава и така до безкрайност. Първия месец беше направо кошмарен - гледането на бебето беше нещо съвсем ново, постоянно съм в паника дали правя нещата както трябва, а и стреса от съветите на свекито.... Обаче по едно време реших, че така не може да продължава. Реших, че ще се старая да гледам обективно на нещата, колкото и да ми е трудно - ще се пречупя. Защото свекито направо умира за Яна - не е честно да лишавам детето си от толкова любов само защото не мога да се справя с егото си. Тя жената никога не ми се е бъркала - нито за късното захранване, нито за обличането, за нищо. От време на време прави коментари, взима детето без да пита (но живеем в една къща все пак) - приемам го и си налагам да не се ядосвам. Давам си сметка, че отрицателните ми реакции в началото са били от несигурност, от страх, че детето няма да ме обича, ако не съм 24 часа с него, и не знам още от какви други страхове... Осъзнавам постепенно, че Яна ще е с мен постоянно, в продължение на години и че няколко часа, прекарани с други хора, няколко лъжички друга храна или малко повече телевизия няма да провалят моето възпитание (например) или да омаловажат моето влияние. Има много по-важни неща, върху които ше трябва да се концентрирам - как общувам с дъщеря си, колко време и отделям, какъв пример и давам. Така че за себе си съм решила да карам по-спокойно. Не мисля да оставям детето си за отглеждане на баба си, затова няма смисъл да налагам мои правила - нека бабите да я глезят за няколко часа, няма да й навреди особено . Поне така смятам сега, но Яна е още много малка, за да се тревожа

И аз мисля така, но после аз излизам лошата, защото при баба може да се гледа телевизия, а аз не разрешавам...И ми става мъчно.

Аз не се вманиачавам. Особено от забележки от свекървата....дразнят ме, ама се въздържам. От други хора също. Ако някой дава нещо на детето, обяснявам, че той все още не яде такива неща...не викам и не си хабя нервите. Но имам приятелка...леле майко, адкси ме дразни, когато започне да прави забележки на щяло и нещяло на хората, които според нея пречат на детето и - да спи, да яде, да ...абе за всичко....просто прекалява и това ме дразни много!

Красим, защо да излизаш лошата? Децата трябва да свикват - според мен, че светът е шарен и на всяко място е различно. Което може при баба, не може при мама - сигурно и обратното е вярно. Ако искам детето ми да израстне мъдро, ще трябва да му покажа колко различен е светът - за да може по-късно то само да направи информиран избор. Смятам, че примерът на родителите, или на хората, които прекарват най-много време с детето, е най-важен. И понеже смятам това да съм аз - няма да издребнявам за малките неща. Все пак не можем да държим децата си в саксия..... Така съм решила, дано само ми стигнат силите да го приложа и на практика, защото все още вътрешно се нервирам от добронамерени съвети

Аз съм същата-все едно за мен си го писала.(С тази разлика,че макар и да живеем отделно на мен пък доста са ми се месили, както и да е...)
В един момент си дадох сметка,че всъщност прекалено много се вманиачавам в изискванията си , че искайки непременно да се спазват  моите правила стигам до крайности и се 'тровя' за не толкова важни неща,че по цял ден анализирам кой какво ми казал и кой какво направил,а бих могла да живея много по-лесно и спокойно.
Това е  и една от причините и да пусна тази тема.

И какво като той го вземе от ясли  и моята е от 12дни на ясли и ще се радва ,ако баба и, или дядо и ,я вземат

Единственото, за което се дразня е когато помоля майка ми да не правят нещо, а те точно обратното правят.
Ей това направо ме убива.

Нищо лошо,разбира се! Нали за това ми е темата. Не си  ме изчела внимателно или пък не си стигнала до края:

Само,че той иска да го взема сам и понеже в колата му няма бебешко столче,смята да го вози отпред,завързан с колана, което е опасно за живота на детето,ако недай Боже се случи инцидент на пътя,а мен определено ме е еня  детето ми да е живо и здраво .
Но нека не нищим този конкретен случай и не превръщаме темата в 'за и против свекърите и отношенията с тях'.Не това е най-важното.
Дадох го просто като пример как човек би могъл да обясни какво и защо иска да е по този начин, без да вдига скандали и да си трови нервите за глупости, и да се вманиачава в това кой какво  бил казал.

И аз съм така.

Напротив изчетох темата и последния ти пост много внимателно,но не мога да разбера защо се оправдаваш с това столче. Той(свекър ти)утре ще купи такова и тогава ще трябва да му отказваш под някакъв друг предлог "любезно". И колкото и да си внимателна ще се засегне и ще разбере, че просто не ти е приятно да взема детето

О.К. ще ти отговоря, щом желаеш.
Мисля си,че намека ми към него да купи такова столче е бил достатъчно ясен.Ако го направи -чудесно , няма да има никакъв проблем да взема детето от време на време.
Да,стана ми неприятно,но не от това , че иска той да взема детето,а от начина по който ни го съобщи-постави ни пред свършен факт,без да го е дискутирал с нас предварително.
Ако прочетеш отново поста ми бавно и внимателно ще видиш,че изобщо не съм негативно настроена към свекър си-напротив даже много го харесвам.
Пак казвам темата не ми е за това 'как да отказваме любезно', но всъщност примера е доста подходящ за да очертая границите според мен:
Безхаберие е ако оставя някой друг да взема  решения за детето ми, без да ги е съгласувал с мен.
Безотговорност, ако оставя някой да застраши живота на детето ми или самата аз направя това, макар и водени от добри намерения.
Прекаляване е ако се заинатя и никога и по никакъв повод не позволя на дядо му да взема детето ми от яслата.
Мисля,че бях достатъчно ясна и си удовлетворена от отговора ми.
Още веднъж те моля, да не задълбаваме в този случай.Нека не разваляме хубавата тема,а