Чувствате ли се стресирани след раждането?

  • 1 698
  • 42
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 409
Не съм била стресирана изобщо.Родих секцио и от първия ден си гледам детето сама,с помоща единствено на мъжа ми когато е свободен.Никога не съм искала да ми помага никой,не смятам,че е правилно.Стегни се и се радвай на бебчето си,а не го приемай като тежест и всичко ще е ок. Peace

# 31
  • На тавана. С Карлсон и Дребосъчетата.
  • Мнения: 434
Не се чувствам стресирана  Simple Smile Колкото повече разчиташ само на себе си, а не чакаш баби и лели и т.н. толкова по-сигурна ще се чувстваш. Аз разкарах всички още на 2-рата седмица и така ми е много по-добре, е вярно майка идва от време на време да изглади това онова, но нали и аз съм човек и имам нужда да почина  Laughing

Напълно подкрепям. Мъжът ми си взе отпуска първите 2 седмици (под този предтекст си останахме без баби у дома Laughing), но на 4-ия ден се наложи да се върне на работа и останах сама с бебо. Напаснахме се двамата с бебчо у дома още на втората седмица (след като успях да наваксам малко със съня). Grinning
Според мен бабите само могат да те объркат - ако каквото и да направиш, чуваш все "Ама, защо така?", "Ама защо не иначе?", няма начин да не загубиш вяра, че сама можеш да се справиш в тази нова ситуация.

# 32
  • Мнения: 698
Стресирана не помня да съм била. Но умората беше страшна...

# 33
  • София
  • Мнения: 242
Още от първия ден в къщи се чувствах така, все едно съм била цял живот майка. Никакъв стрес не съм получила- Никой не ми е и помагал. Просто аз така исках. По-добре от мен няма кой да ми гледа детето. Надявам се бързо да се окопитиш и да започнеш  да се оправяш съвсем скоро сама.   bouquet

# 34
  • Мнения: 598
ами да в началото ми идваше в повече, но не толкова грижите по бебето, колкото постоянното присъствие на майка ми или свекърва ми (а по едно време и двете), но това трая 3 седмици, после като си тръгнаха по живо по здраво постепенно си върнах душевното спокойствие и успях да се организирам. Все още има какво да се желае по отношение на организираността, но се справям. Но да спомена че детето ми е много спокойно, не е имало колики и заспива само, тоест не го карам да заспива в определен час а когато му се спи. Той постепенно си изгради режим, който и мен ме устройва. В началото бях обаче супер изтощена. От цеденето, храненето и всички грижи по детето, защото нямах никакъв, ама никакъв опит с деца или отглеждането им. Добре че татето поемаше нощното хранене (хранех с кърма от шише) и се наспивах. И подкрепям казаното от много от мамите преди мен--хубаво е поне от време на време някой друг да поеме бебето поне за час-два, да може да излезеш сама или да се наспиш, абе да се разтовариш малко и се почувстваш човек. С времето се влиза в релси и нещата лека полека тръгват и се успокояват нещата, но това е в случай че не се връзваш на всички съвети или укори по отношение на отглеждането, които ще чуваш.

# 35
  • Мнения: 434
Стрес ... не бих казала.. по-скоро страх.. и той отмина на първия час след като си дойдохме в къщи.. тъй като в болницата не бях сменила един памперс и незнаех как се прави.. а и с къпането ме беше страх.. но веднага след първото показно всичко отмина и оттогава сме сам сами.. татито помагаше първата седмица тъй като бях секцио и бях доста изморена и имах нужда от мноооого сън Simple Smile

# 36
  • Мнения: 14 133
Не. Предпочитам заедно с татито да се грижим за малчо и никой да не и се бърка в нещата.

# 37
  • Мнения: 3 695
А все пак има ли значение квартала и условията по отглеждането?Аз съм в Младост в Сф и тук ми се струва,че сме окупирани направо.Не можеш да мръднеш по-далече от собственият си блок,защото няма къде просто....
Не мисля, че има голямо значение. В Младост има много майки с бебета. Подходящо за разходка е паркчето в Младост 2, незавизимо в коя Младост си. Дано ти мине бързо!  Hug
Можеш да се запишеш в отчетната тема, ако желаеш: тук

# 38
  • Мнения: 249
Не ми остана време да се стресирам  Cry.Може би по-добре newsm78.

# 39
  • Мнения: 4 621
Не съм се чувствала стресирана, по простата причина, че нямах възможност за това - трябваше да се грижа за бебето Hug По стечение на обстоятелствата нямаше кой да ми помага и трябваше да се справя изцяло сама с малката. Е справях се добре и най-важното чувствах се добре Peace

# 40
  • Мнения: 373
Аз лично не. За мен най-доброто беше , че изгоних всички и се оправях както намеря за добре.Абсолютно никой не ми е помагал, само таткото малко и то колкото да ме отмени с някой друг памперс.
Честно казано, сега като се замисля, много се радвам ,ч е си спестих изнервящото дуднене на бабите.И без това бях достатъчно стресирана от самото раждане Simple Smile

# 41
  • Мнения: 1 440
След като родих първата ми дъщеря бях малко стресирана,но сега не мога да кажа такова нещо.Аз съм сама и така станах по-организирана,като няма на кого да разчитам.

# 42
  • Мнения: 753
Да,първият месец не знаех къде се намирам,аз имах и обективни причини-разболях се сериозно след раждането и тогава таткото много ми помагаше,а и майка ми също,но още към края на първият месец вече се чувствах много добре и спокойна.какво правех за да ми е по-лесно-първо,никога не съм гладила дори и една дрешка,смятам го за излишно упражнение,второ ако кърмиш недей много да следиш часовника,а следи сигналите на детето(излишно е да хабиш нерви само защото не са минали 3 часа),ако не кърмиш-запаси се с 5-6 шишета и стерилизатор за да се налага да го правиш само веднъж дневно,а не след всяко хранене;излизай по възможност всеки ден,най-добре с компания на други майки,но само ако са ти прятни и винаги,когато детето спи си почивай и ти,без значение дали и ти ще спиш,ще четеш книга или ще правиш нещо друго,което ти е прятно....сигурно има и още,но ти сама ще си влезеш в ритъм.А,и най-важното-винаги,когато ти предложат помощ я приемай,а не се прави на майка-герой!Късмет

Общи условия

Активация на акаунт