Поглед в бъдещето.

Да, и при мен беше така.Но представите и мечтите ми не се осъществиха.Сега вече не се мъча да правя предположения и прогнози.Винаги нещо се обърква и не става като в мечтите ми.Искам само децата ми да растат живи и здрави,че като гледам колко болни нещастни децица има и не може да им се помогне понякога ми става тъжно.Моля се да израстнат като добри ,възпитани и честни хора,макар,че днес тези качества не са на почит.Много се промени ценностната система в наши дни.Но за това трябва да се погрижим ние-родителите,така,че важното е ,коетозависи от нас да го направим,пък животът ще покаже след време какви са децата ни.

За мен е важно единствено дъщеря ми да е жива и здрава.
Дали ще бъде хубава и на кого ще прилича е последното нещо, което има значение за мен.

Аз пък си поръчвах -  очите едикакви си, мигли, косите, нос, уста, краката,  за някои неща не се сетих и ме изненадаха  и висчко си дойде както трябва. Също и с излъчването и други такива. Сега  не искам да се мъча да си я представям, да е жива и здрава.

малко ме е страх от точно такъв поглед в бъдещето. Не мога да го отправя 
Съжалявам додо...
Иначе темичката е наистина прекрасна, за по-смелите родители.

Едва ли има родител за който първото да не е най-важното.
Второто, което си посочила, го дадох като пример за нещата, които мислех, когато бях бременна. И също смятам, че едва ли има родители, които да не са си представяли как ще изглежда бебето им. Но не съм твърдяла, че е съществено към настоящия момент -  най-малкото защото се предполага по презумпция, че за всеки родитерл детето му е най-прекрасното.
Темата беше за друго. Но карай......

Стига Шани, от кога мечтите са само за смелите? 

Аз също си поръчах - исках да имам момчета, да приличат на баща си, да са светлооки и големи, да са умни, да имат чувство за хумор. Е, то с тези екстри вървят и разни недостатъци -  разсеяност, непостоянство, трохи навсякъде и пр. Но за мен и тези неща имат чар. Иначе за какво ще мърморя.
Мъча се да си ги представя и като големи. И все хубави неща си представям.  Пък дано се сбъднат.

Аз си представям, че като порастнат двете ми дъщери много ще се разбират и ще се търсят.

Със сигурност ще е много красив:)Струва ми се че и мнооого добричък:)
Но....често си мисля и разни страхотии.... Има толкова опасности от които трябва да предпазим децата си.Дали аз ще успея?! Ох...айде да не развалям темичката... 

Представям си я като театрална актриса. Има данни 
И вероятно ще манипулира мъжете, ще се радвам, понеже аз не го умея твърде.

и аз имах същите терзания като теб, много исках да бъдат здрави на първо място и красиви
сега, за 2-то не съм съвсем сигурна , че се е получило както съм го мечтала, но са ми добри момичетата общо взето.
голямата ми е много разсеяна, но е истински ангел и много отговорна.
малката пък е много артистична, хитра и дяволита.
каката я виждам някъде реализиран 'мозъчко' както казва баща й, а сестра й 100% ще си изкарва хляба като му гледа мекото.

и аз като Василиса Умница си поръ4ах детето ми да прили4а на баща си (външността не беше от голямо зна4ение),но по характер да прили4а на мен. Сега е 4аровник със сини о4и4ки и руса коси4ка, направо copy-paste на баща си. Още не мога да много за характера му,но за сега е кроти4ък то4но като мен.

И за двете ми момичета казват, че приличат на баща си. Мечтая един ден да се разхубавят и да заприличат на мен....

Не знам какво да си представям. Виктория неотдавна заяви, че иска да се занимава с фотография в Африка.
Габриела все още мечтае да стане принцеса. Не е разбрала, че принцовете често зарязват любимите си. Другият й шанс е баща й да стане цар, ама това пък съвсем не си го представям

Аз не си ги представям, по-скоро предвиждам какви ще бъдат, тъй като ги познавам много добре и оценявам реално качествата им. Ако няма нещастно стечение на обстоятелства, знам точно какви ще бъдат децата ми, когато пораснат.

 Не съм суеверна, затова не е от страх, но не ми е в стила да си представям подобни неща. Докато не се родиха децата ми, в мен нямаше нищо друго ,освен чувства като обич, нетърпение да се родят и т.н. Нищо не съм си представяла - исках само да са здрави.
  Старая се да правя нещата както трябва в дадения момент, пък после...ами, после не знам. Правя планове,да...например "така" или "иначе" ще храня бебето, защото това е най-доброто за него...; с "това" ще занимавам големия ми син или с "онова", защото е на 7 години и се съобразявам с възрастта му и т.н...
  Като цяло, следвам онази изтъркана максима  да правя каквото трябва, пък да става каквото ще.Нещо такова.
  По същата причина се стремя да дам на децата си възможност да се докоснат до възможно най- много и различни неща, а какво ще изберат те, какво ще развият и харесат-оставям на тях и на живота им. Не искам да ги ограничавам, "слагайки им границите" на моите представи за тях. Само ще помагам, ако имат нужда.
  Хубава тема, но изглежда не е за мен.

Ако ти кажа, че изобщо не съм се и мъчила да си представям децата ми в бъдещето, може би няма да повярваш 
Единствено, докато бях бременна с баткото, си го представях как изглежда. След като се роди, обаче, спрях да си представям

Така е, най-важното е да са живи и здрави.
Единствено докато бях бременна с Митко много силно си пожелавах да прилича по външност на мен.
Не си ги представям в бъдещето, по-скоро си казвам какви бих искала да станат.
Относно външния вид - не го мисля, важно е да бъдат качествени хора.

Представяхме си я двамата с таткото и странното е, че до голяма степен като външност се покрива с образа, който си бяхме изградили.
Виж като качества, нагласи, емоционалност сега все още я откриваме и в момента се изненадваме всеки ден какъв микс от нас е.
Бъдещето - живот и здраве, мога за сега само да се надявам какво няма да се случи

Когато син ми беше още в количка, го разхождам по улиците, а той замислено джвака геврек. На един стълб се подпрял един съмнителен тип и яде баничка. Вторачва се в син ми и когато вече го отминавам и извиква " Госпожа, детето Ви е гений". Общо взето, никаква случка не е и нищо не означава, но съм я запомнила до днес, не знам защо. Но знам, че не искам детето да е гений, а просто да е щастливо.

За голямата, като бях бременна, си представях какво искам и не искам да вземе като външност от двамата. Е, за сега е взела и не взела всичко, което исках. А малката си я представях да е копие на сестра си. Да, ама не. Пълната й противоположност е. След години искам да са щастливи, колкото и клиширано да е. Не искам да разберат какво е наркотици, не искам да се запознаят с проституцията от близо. Абе, искам да са оправни жени.

Темата ме върна 2 години назад.
Любопитството ми по време на бременността, как ще изглежда дъщеря ми беше голямо. С баща й стигнахме до там, че в Симс 2 (играта) направихме бегли свои копия, оженихме ги и си народихме деца Не бяха много красиви.
А за това каква ще бъде един ден - ами мечтая си. След всяко нейно ново умение, си помислям шеговито - Ако го развие може би ще стане....
Но страховете ми определно са повече отколкото мечтите.

Че ще е красив, то вече е ясно Ъпгрейд на баща си От мене нищо не е взел, но карай, може пък бъдещата щерка да е като мене
Ще ми се да е човек на науката, като нас. Не си го представям да се занимава с нещо занаятчийско, колкото и баща ми да се кани да му предаде занаята. Ще ми се да унаследи моята слабост към книгите, защото баща му през живота си е прочел има-няма 2 художествени романа, и двата детски
Ще ми се да е амбициозен, без да е кариерист.
И да се научи да готви

Аз не искам да си представям нищо за в бъдеще, каквото такова.. Страх ме е, животът е пълен със изненади и добри и лоши. Важното е да ми е живо и здраво детето, пък останалото - каквото дойде. Дори преди да я родя дъщеря ми, не съм си представяла как ще изглежда, само знаех, че ще е най сладкото и обично дете на света! 

Явно ми е бедна фантазията. Каквото и да си представям, те все успяват да ме изненадат.
Каката си я представях в изкуствата - след като премина през пиано, рисуване, театър, сега следва психология.
Бобо си го представях в природните науки - кани се да кандидатства с история.
Сашко го виждах като писател - в момента прави компютърна анимация.
Само Камен с рогата напред бори математиката, както и даваше индикации още от яслата, но има време и той да ме сюрпризира.
Накъде ще кривнат оттук нататък, не смея вече да прогнозирам.
Поне ми покриват представите, че ще са задружни, забавни и добронамерени. Познах.

Когато бях бременна си представях Дариа като нежно смугло тъмнокосо и тъмнооко момиче. И да се държи момичешки си я представях да е миличка и симпатична.

Сега е с кестенява коса, с моите зелени очи и бяла кожа ...и проклетия характер на баща си . Командва де що мъж намери покрай себе си, в градината се налага ужасно, безкрайно самоуверена и оправна... Нищо общо с милото и нежно момиче дето си го представях.

Иска ми се да е щастлива, щото е ясно от сега, че и в бъдеще ще си остане такава каквато е сега. Горкия й мъж/е/ хич не им завиждам.

Иска да стане лекар, макар че има силно изявени артистични способности - танцува, пее...а каква актриса е...

Много исках здраво дете което да прилича на баща си-имам го.Имам прекрасна дъщеря и се надявам да расте здрава и умна Красотата е относително понятие-за мен естествено е най красивата но не е това най важното.Бъбещето го гледам през нейните очи.То се мени постоянно -лекар и космонавт,балерина и космонавт детска учителка и космонавт,учителка по танци...Последно -танцьорка актриса и режисьорка-3 в 1 А аз си мечтая да сме живи и здрави и да се радваме на осъществените и мечти

Постоянно си мисля за тяхното бъдеще.А като бременна много ме вълнуваше как ще изглеждат.Когато се роди първата ми дъщеря,първо попитах:Красива ли е?И сега се опитвам да надникна в бъдещето им и естествено,всичко си представям от хубаво, по-хубаво.

Искаше ми се децата  външно да приличат поне малко на мен, 'щото съм по-'убавата, то е ясно  . Когато синът не оправда очакванията ми, прехвърлих надеждите си върху бъдещата щерка, но първата ми мисъл, когато я видях беше: "копие на брат си"  .  ... късно е вече за рекламации .... 

А в бъдеще си ги представям: нея - като една лигла,  увиснала на врата на мъжа си; него .... знам ли, лидер ще е някакъв .... може и на кварталната банда да е 

Често ми се случва да сънувам неща, които се случват в бъдеще, това отдавна не ме изненадва, свикнала съм с него. Рядко става обаче така, че да мога докато съм будна да си представям бъдещи ситуации и тези представи да се окажат реалност. Мисля, че това се дължи на факта, че ако не спя ръководя съзнателно функциите на мозъка си, поведението, мислите, дори усещанията ми са в по- голямата си част контролирани от съзнанието и не мога да стигна до фазата на отпускане, която е необходима за тези цели и която пък достигам, когато спя.
Редовно сънувам дори дребни ситуации, свързани с училището на големия син, които се случват след известно време. Сънувам и как си говорим с малкия, който в момента е на година и половина и има речник от само около 50 думи, но в сънищата ми си говорим по различни теми като напълно равностойни хора.
Външността никога не ме е вълнувала. Може би затова не сънувам неща, свързани с нея. Сънувам ситуации.
Преди да се роди всяко от децата ми знаех какъв ще е полът им, имах дори усещането за темперамента им.

Аз всеки ден имам поглед в миналото. Преди много години, вече бях гадже с бащата на децата ми, но не сме и помисляли за деца на онзи етап, та тогава много често сънувах, че имам син. Беше все на възрсат около 2-3 годинки и винаги беше едно и също дете - рус и зеленоок, много сладък. Когато след години се роди синът ми, бях изумена колко прилича на детето от сънищата ми! Оттогава вярвам в шестото чувство, проблясъците на съдбата и т.н. Дотогава не вярвах.

Аз също знаех това. И в двата момента в които научих със сигурност, че съм бременна, може би до няколко дена по-късно се появи усещането, увереността ми, че са момчета. Дори вторият път се хванах на бас с една приятелка. Спечелих, разбира се.

Когато се роди първият ми син първото нещо, което попитах беше - хубав ли е?
Когато се роди вторият, първия ми въпрос беше - здрав ли е?
Майчинството учи и нас, прави ни по-разумни и задълбочени, разбирам го и до сега постоянно.

Сякаш първият път бях по-нетърпелива и си представях как ще изглежда синът ми.
Е, той съвсем ни изненада Не можех да си го представя със зъби, сега ми е трудно да си представя колко ще е смешен като проговори.
Сега с тази бременност визията хич не ме вълнува, мисля си дали ще съумея да възпитам така децата си, че да са близки, представям си ги търкалящи се на пода и заливащи се от смях.

Да, с първата бременност бях много "мечтателно" настроена. Представях си бебето съвсем ясно, бях убедена в пола, без да се налага лекарите да ми го казват, имах съвсем ясно вътрешно усещане. Е, оказа се, че Наталия изобщо не е това, което очаквах. А и сега е пълно опровержение на това, което имам като принципна представа и идея за нея. Чаках я мургава, тъмна, с черна коса, мекичка, едричка, с благ и лек характер. Сега си имам една блондинка, типична блондинка - с руси коси до кръста, висока, слаба, бяла до прозрачност, фина, глезена, капризна, упорита и претенциозна. И всеки ден става все по-затворена, по-непредсказуема и по-упорита. Нищо общо няма с идеята ми за нея. Но честно, дори предположения нямам в действителност какво да очаквам в бъдеще. Понякога си мисля, че това което искам и очаквам от нея й е абсолютно извън възможностите и вътрешния й мир. Това ме побърква и на моменти се отчайвам, но като всяка майка си я обичам и се опитвам да продължа напред. Признавам, по отношение на Наталия философията ми е малко Скарлет О'Харовска "да дойде утре. Утре ще му мисля", което е крайно нетипично за мен, но... 

Крисо е друга работа. Там не съм имала никакви очаквания, усещания, предположения, желания, планове. Само си повтарях като мантра "само дано е жив и здрав, дано е жив и здрав". Е, не стана да е здрав, но си е ОК вече. И Крисо така си и остана. Никога за него не съм имала ясна визия, какво очаквам и какво искам за него. Той е като черна кутия. Няма начин да е ординарен - нито в мисленето си, нито в реакциите си, нито в постиженията. Затова за нас е много специален. Но сме го оставили сам да се подрежда и да се насочва. И се справя засега перфектно.

Не знам, сякаш не искам много-много да се взирам в бъдещето с конкретни планове нито за еиния, нито за другия. Страх ме е да не ме разочароват, а това не знам как бих понесла. И сякаш повече ме е страх за Наталия. За Крисо мисля, всичко ще е наред.

Лелеее, прочела си ми мислите направо...
Моята щерка и аз така я виждам . Мисля, че ще бъде малко непостоянна... Ще скача по главата на някое добричко момче   Но колкото е своенравна и емоционална, ще бъде добра по душа. Тя и сега е незлоблива. Мисля си, че няма да й се учи много много, макар да е умна. Мисля, че ще се насочи в артистичната сфера... едно, че си има ген от две страни и второ тя вечно живее в някаква роля, най-често е драматична  . Много силно се надявам живота да не я приземи с гръм и трясък   Да успее да запази емоционалността си и да не остане неразбрана в същото време.

Додо, а за мислите през бременността. Малко ми се губи момента. Сега си мисля, че винаги така съм си я редставяла както изглежда. Още като я правехме си казах, че ще е момиче  , не ми е минавала друга мисъл дори. Знаех, че ще прилича на баща си. Тя наистина беше негово копие като по-малка. Сега все повече хора казват, че прилича на мен   Също така характерчето.. сякаш предварително бях предопределила всичко... Овнешкия характер, гарниран с името Александра   Аз кротки Александровци не познавам   Бях също така сигурна, че ще е много гръмогласна. Чу се още като се роди и сега продължава да е такава. Май предположенията ми тогава се покриват с действителността към момента.

Сега си мисля, че искам да я видя майка   Е това ще ми бъде удовлетворение голямо. Да видя малкото си момиченце със свое детенце  

Много хубава тема!Децата ми са точно такива,каквито си ги представях,но с  руса коса,което не го допусках изобщо при наличието на моите гарвановочерни коси.За характера им  не съм допускала такива крайности.Синът-много своенравен,дуднещ,избухлив,вечно недоволен от нещо или от всичко.Дъщеря ми-много обичлива,нежна,добра,толерантна и много красива.И двамата са интелигентни и будни деца.Много искам да са щастливи в живота,да имат късмет.Въпреки,че той е на 17 г. изобщо не знам каква професия ще избере,тъй като той самият не е решил.Снощи дори ми заяви,че не иска да следва нищо,въпреки че е отличен ученик.Дано му уври мозъка след 1 година.Нея си я представям като творческа личност,защото рисува прекрасно и е много артистична.Моля се само Бог да ги пази!

И аз така. Най-силното ми желание.