Става кофти...

Случвало ми се е и за това знам, че не е лесно да преустановиш контактите. При нас дори беше нещо повече от секс. Минаха 10 години, но все още изпитвам някаква носталгия по онова време. Дори не искам да го срещам, защото знам какво ще изпитам.
Не, него не го виждам като жиголо. Съжалявам, ако пиша не това, което искаш да прочетеш... Просто трябва да се решиш и да прекъснеш тези срещи.

Но това не е нещо хубаво в истинския смисъл на думата, особено пък за теб. А и кой се отказва/бяга от хубавото?!

Аз и за емоцията бих поспорила, все пак неотговарянето на смс-и и всички останали неща - тайни срещи, секс и пр. имат негативна емоция почти толкова (или повече) (от)колкото и позитивна.

Е, добре, де, какъв ти е проблемът всъщност?!

Хем не искаш да си разваляш семейството,
хем ти е гот да си с колегата, хем обаче не
си влюбена, тоест ти е все тая, дали днес
или утре ще се видите, хем се чувстваш като
проститутка, като човекът се изпразни, хем
обаче не ти пука, щото не искаш връзка...
Май си много объркана, а. Последно, пука ли
ти или не ти пука. Не може хем да ти пука, хем
да не ти. Трябва за себе си да знаеш как ти е гот.
Защо ли питам.

Няма да те питаме, щом не може
Ами просто му кажи не ме търси вече, край  и готово
Грозна, хубава той сам си я е избрал- за теб какво значение има

секс и жена на повикване

И знаеш ли какво, тъй като освен мен коментираш и други изказвания- да беше написала в началото на темата- Който ще ме критикува да не пише!
Не мога да го разбера това да си омъжена и да имаш 4 годишна връзка с човек, когото не обичаш- сори ако не съм модерна или със старовремски разбирания!
Хем обичаш мъжа си, а другият не, хем и секса ви е хубав...... абе твоя си работа, хайде да не кажеш, че пак съм груба

Аз започвам да се чудя какъв точно ти е проблема.... Казваш, че не си хлътнала и връзката ти е безобидна, но в същото време искаш да се измъкнеш от нея, а не можеш.. 
Освен това, забелязвам, че оспорваш всяко мнение по въпроса, което те изкарва слаба и безпомощна, а в същност сама казваш, че си точно такава.
Друго - като толкова обичаш мъжа си и секса ви е повече от прекрасен, какво толкова намираш в този мъж, което твот съпруг не ти дава?
И изобщо толкова въпроси ми възникват, като чета, че започва да ми се струва, че просто за пореден път си чешем клавиатуритее 

Съвети от рода на "Казваш край и точка " не ти харесват ,защото не е лесно, ами то няма нищо лесно. Ако някой каже-" Абе продължавай си така " пак няма да ти хареса. Ама май наистина си объркана и как да ти даде човек съвет, или да си каже мнението? Хем сърби ,хем боли хем драго ми е. Или наистина казваш край , колкото и да е трудно ,или продължаваш постарому с терзанията ,размислите и недоумението къде си в схемата всъщност! Това мога да кажа , други варианти не виждам ,ако искаш да бъдеш със сегашното си семейство. Вариантът да се съберете с човека не го споменавам ,защото казваш ,че намираш само секс в него. Каквото и да ти кажем-решаваш си ти.

На мен ми се струва, че проблема ти е в това че не можеш ти да казваш "кога", че не владееш ситуацията, а това те кара да се чустваш несигурна.
От това което си написала става ясно че ти харесва да си с този човек, добре ти е като си говорите, подкрепяла си го когато той е имал нужда, той също те е подкрепял (доколкото това му е било във възможностите), значи сте приятели, не го ревнуваш от жена му или други негови приятелки, секса с него те удоволетворява.
Какво липсва само?
Взаимност.
Понякога той ти звъни - ти да си насреща, но когато ти му звъннеш - да знаеш че и той ще ти отговори по същия начин.

Казваш че искаш да спреш с тази връзка, но не те усещам да си убедена че точно това искаш.
Според мен просто искаш ТИ като се обадиш и той да е насреща.
Наистина е гадно това чувство, все едно си "на повикване".

Не знам дали ще успееш да събереш сили в себе си да прекратиш тази връзка.
Но бих те посъветвала да пробваш да промениш правилата на играта.
Това поне зависи от теб.
Замисляла ли си се как би се развила вашата връзка, ако ТИ МУ ОТКАЖЕШ(отложиш за неопределено време) ваша среща поне 3 пъти. Под различни предлози, но да звучат убедително и достоверно.
Пробвай.
Може би на господина ще му стане безинтересно и сам ще реши да прекратите.
Ако не стане това - и продължите да сте заедно, то тогава ти ще си постигнала това, което в момента най-много те притеснява - ще си успяла ти да казваш "кога".

Лекции по морал нямам право да ти чета. Живота е като виенско колело. Човек не знае утре как могат да се завъртят нещата.
За това и аз съм на принципа "Никога не казвай Никога".

Стягай се и си опичай акъла на това парти където ще сте с половинките си за да не стане някой фал и да има 4 наранени душИ. Но преди това парти ми се струва че не точно най-подходящия момент да прекратявате отношенията си. Ще е доста трудно да овладеете бушуващи емоции и да не  се издадете. Каквото си си наумила да правиш - прави го след това.