Майка съм на 2 породени дечица. Вече 3 години си седя в къщи и си гледам сладураните. Реших, че те са най-важното нещо в живота ми и си заслужава да им отделя цялото си внимание, докато са малки. Напоследък обаче ме гонят едни угризения заради работата, която зарязах и към която ми предстои да се върна напролет. Мисля си дали постъпих правилно като се откъснах за толкова време. Питам се дали ще мога да наваксам пропуснатото, а в моята работа то никак не е малко, и същевременно да обръщам достатъчно внимание и на децата си. Та ме интересува има ли и други майчета в такава ситуация, лесно ли се адаптирахте отново към работата, как ви посрещнаха колегите и прочие.
- Публикувана: 14 ноем. 2007, 14:31 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2007, 09:27 ч.
Изпитвате ли угризения заради кариерата
И мен ме налягат такива мисли понякога. Но, все пак това са само 2 или 3 години(кой както си реши), а ще работим после цял живот.При добро желание може да се навакса пропуснатото, а ако има през този период кой да помага за децата, част от времето може да се използва и за усъвършенстване в някои области. Аз сега се надявам да си взема жена на половин ден, два-три пъти седмично и да започна постепенно да обръщам внимание и на себе си.
Нямам абсолютно никакви угризения за така наречената си кариера и смятам да си гледам детето докогато мога,разбирай докогато ни позволяват финансите.Още повече,че в малкия град за кариера е трудно да се говори. Не мога да отрека,че на моменти ми липсва динамиката на моята работа,но всеки миг със сина ми е по-важен за мен.Да проходи в други ръце?Да не видя аз първа поредното му зъбче?Няма да стане.Никакви пари не могат да ми купят това.
И за мен е много труден изборът.Работата много ми липсва именно защото съм работохолик.И най-верочтно след 5тия-6тия месец ще се върна.До тогава ми остав ауспокоението,че се преборих със зъби и нокти за да кърмя и успях и поне докато съм си вкъщи на 100% гледам да съм с детето и да ограмотявам бабите който после ще го гледат.Знам,че не е правилно,но така го чувствам аз-предпочитам детето ми да има една удовлетворена от сбе си майка.
да, но не мога да си позволя друго за момента. налага се да ходя на работа. ина4е и работата си харесвам .
Пак да кажа: и аз така, а майка ми снощи ми "сподели" как изпускам неповторими мигове...
Ама нямам богат чичо в Америка да ми остави някой лев 