За обръщението "маминка"

Престъпление ли извърших?
Маминката върши същите неща като бабата. Другото име на бабата тук, у нас, някъде в други домове е маминка.
Ето, нейде се казва на чичото - калеко, лелинчо, тетинчо и пр.  Какви смисли по-специални търсиш?
и това долу кой го определи и закова?

Искам да попитам момичетата, които са използвали това обръщение, на кого са казвали "маминка" - на бабата по майчина или по бащина линия?

Маминка са казвали братовчедките на мъжа ми на тяхната баба.Т.е. на майката на майка им.Техните деца казват така на баба си.Т.е. пак -на майката по майчина линия.Споко, не се опитва свеки да те прецака, дишай дълбоко

Не става въпрос за прецакване - и аз знам, че се използва по майчина линия. Защо тогава свекърва ми ще има подобни претенции? Моята майка също като мен не харесва обръщението и не се срамува да се нарече баба.

Ама защо си мислиш, че е заради срам това? Просто е така прието някъде.Апропо-не е само по женска линия.Бабите, които искат да ги наричат маминка не  е заради срам от думата баба-гаранция.Или пък ако е така е супер-рядко срещано.

Моя син може да казва Бабо, още не научил маминко въпреки че майка ми и свекърва ми държат да са маминки той им вика бабо, а свекърва ми му казва "Маме" или "Мамо" при което аз меко казано се изприщвам!

Защото си познавам човека.
Какво означава "някъде така е прието" - и аз съм от Варна и свекърва ми е от Варна. Синът и не е казвал на свекърва и "маминка". Защо тогава ще го изисква от детето ми?

За мен бабите са си баби, в смисъл, че никой не ме кара да ги наричам по друг начин. А що се отнася до обръщението маминка, за мен е напълно нормално така да наречеш майка си. Когато със сестра ми бяхме малки използвахме по аналогия на маминка и обръщения като татинка, бабинка, дединка и ги употребявахме като умалителни от татко, баба и дядо.
Когато се омъжих свекървата искаше да я наричам майка. Успях да се пречупя, защото за мен има само една майка и това обръщение е само за нея, и започнах да я наричам така. Няколко месеца по-късно свекървата ме попита "с какво моята майка е повече от нея и защо постоянно ходя до майка си, а не се обръщам към нея, ако имам някакви проблеми". А тогава проблемът беше компютърът, ние все още нямахме и използвах този на майка ми. След този момент престанах да я наричам майка.
След като се роди синът ми свекървата започна да се мамосва. При положение, че майка ми няма нищо против обръщението баба, а е и доста по-млада от свекървата, аз не бях съгласна и и го казах. Трудничко и беше да го проумее, близо година, но в момента се бабосва.

Еми хубу, знаеш си, приеми, че на други не им бърка в червата това, даже го казват с умиление и любов.Т.е.-не спори, че някъде си имат традиция и им харесва да я спазват.

Приела съм, че на някои им е кеф да се обръщат така към бабите си, но аз не съм от тях. Разбрах и твоето мнение по въпроса.

VG ти пък! Много на сериозно взе спора!  
Исках да си изясня, каква е логиката и аргументите на жена, която иска да я наричат така. Майката си е майка и обръщението "маминка" подхожда на нея, но на баба!?!? Защо да се мамосва, а не да си е баба? Що за тъпа мода!? Ако много обичаш баба си не може ли да го изразиш по друг начин, с умалителни, а не да и вменяваш, макар и символично, разни родителски чувства. Ето ти пример : бабче, бабенце, бабинко и прочие.
Кому е нужно това освен на бабата?
Но си права, че всеки си решава.

Ще ти кажа защо - за мен моята маминка е част от моя живот, а не някаква си мода, тя е човек, съхранил много от семейните ценности вкл. традициите и създала такива в моето семейство /това от което произлизам/.
Може би от страни звучи умалително, но моята маминка хич не е от "умалителните" същества. Тя е мой родител, като родител на моя родител /отделно, че ме е отгледала.../ директно, без никакво вменяване си има родителските чувства.
Отделно, намирам това като добра традиция, която носи в себе си разнообразието на езика - моят аргумент в защита на обръщението и отделно се радвам на такива по другите краища на страната.
Това е от мен... 

Хич да не те интересува, какво изисква свекърва ти. Важното е дали ще я огрее, а това е изцяло в твои ръце.

Аз казвах на майката на майка ми маминка.Много я обичах и тя н а много неща ме научи.Никога не съм я наричала баба,но всички деца от блока, в който живееше тя казваха на бабите си бабо.
Мисля,че свекърва ти или много и липсва щерка или много иска да се грижи за твоето дете.Все пак,много по-често бабата по майчина линия помага много повече и с нея е по-лесно,отколкото с бабата по бащина линия.На майка ми винаги мога да кажа какво не ми харесва,докато със свекърва ми се съобразявам,защото ще се обиди-не ми е майка и няма да разбере думите ми по същия начин.
Не се ядосвай за глупости.Ако свекърва ти вземе,че намрази детето само защото не и вика маминка,по-добре ли ще му е да има спомени от лошата баба?
И аз не съм лудо влюбена в мойта свекърва,дори да си призная никак не я харесвам като човек.Но тя е баба на детето ми и аз не искам да го лишавам от всички хубави неща, които тя може да му даде-играе си с него,купува му разни книжки,пе е му песнички(фалшиво,но от сърце),всеки месец му внася пари в детски спестовен влог.Не е нужно аз да я харесвам- на мен тя никаква не ми е и аз никакви чувства не изпитвам към нея-просто се държа прилично,когато се налага да се видим (за малко).Все пак ние сме от различни поколения.Това,че аз съм млада и хубава и имам по-добър съпруг от нейния може само да я дразни,но не и да се промени в нейна полза.Тя какво си мисли за мен не ме интересува-аз нямам никаква емоционална нужда да я виждам или чувам.НО ДЕТЕТО МИ ИМА.
Идват да го видят,когато мен ме няма.Какво правят точно не знам,но явно сина ми е успял да им влезе под кожата и много му се радват.Всичко друго е без значение,включително разногласията ми с бабето по отношение на детското възпитание.

kartinka, ако свкърва ми намрази детето, само защото не и вика "маминка", то просто детето ми няма работа при такъв човек. С всичко останало, което си казала съм напълно съгласна.