онанирането при децата

А според Вас кой да слушам? На мене лично ми се струва по-разумно да е лекар. А явно и Вие разчитате на  лекари, защото ако слушахте бабите си, сигурно още щяхте да слагате повой на бебетата си.

Аз съм учудена на изказването на д-р Врабчев, защото имам много добри впечатления от него като лекар.
А това кого ще послушаш Тонидел си е твоя работа, хората тук просто изказват мнение.

Абсолютно съм съгласно с теб, Ли Детина! Но аз също считам, че просто си изказвам мнението. Всичко тръгна от там, че на мен не ми се стори за нормално, 3 годишната ми дъщеря да онанира, за това се консултирах с Д-р Врабчев и споделих какво той ме посъветва и какво помогна при нас. Що се касае до "лошия ми вкус" за възпитаването на децата ми, мога само да кажа, че се радвам, че има майки, който имат самочувствието, че прилагат най-добрите методи за възпитание, но лично за себе си, считам, че само времето ще покаже, къде съм била права и къде съм сгрешила.

Тонидел, надявам се, че твоето дете приема нещата по-различно. На мен са ми обяснявали, че не бива да правя "това", но честно казано, ако ми бяха казали, че няма да мога да имам деца вероятно бих се примирила с тази идея и бих започнала да се крия. Т.е. искам да ти кажа, че не съм имала достатъчно вътрешна сила да се откажа от този навик. Говорила съм с още една моя приятелка, която също мастурбира откак се помни, нейните родители са я водили по сума ти лекари, не знам точно какво са и говорили, но резултата е, че тя се е криела, но не е спряла.
Пак повтарям, надявам се и вярвам, че при твоето дете не е така. При този метод на "отказване" обаче може след години да каже детето "аз не искам да имам деца" или "аз няма да имам деца". Затова аз лично не бих рискувала.

Това ти изказване обаче много ми хареса , защото напоследък и на мен ми прави впечатление, че всякакви действия на децата се оправдават и се приемат за нормални. Все има някакви "периоди", "кризи", "пубертети", а на мен ми се струва, че ние трябва да моделираме децата и да ги насочваме, а не да ги оправдаваме. Съотнесено към проблема с онанирането-аз бих обяснила, че "това" е също както пишкането, както голотата-нещо, което никой друг не трябва да вижда. В никакъв случай не бих се правила че не забелязвам.

И последно: Никой друг ли не е мастурбирал/а като дете? Или е толкова срамно, че никой няма да си признае? Това пък не се връзва с изказванията, че е нормално и т.н.?
А познавате ли някой, който в резултат на това, че го е правил е пострадал/увреден/изостанал в развитието си?

Ох, аз май вече станах досадна и едва ли не се оправдавам... Но по темата - аз лично считам, че няма нормален, сексуално актевен човек който да не е онанирал. Дори съм чела, че в това няма нищо страшно, освен ако не се превърне в единствения начин за задоволяване на сексуалния ти нагон.  В случая с мойта дъщеря ме притесни освен възрастта й, факта, че след това беше буквално "скапана", физически и много разсеяна.

Тонидел според мен можем да те даваме за пример как е редно да се постъпва, а не да те критикуваме. Ти си видяла какво прави детето ти, анализирала си и си преценила, че има повод за консултация. Потърсила си помощ и си се консултирала с един от най-известните и с най-добра репутация сексолози (лекар, със специалност точно отговаряща на проблема). Той ти е дал съвет, приложила си го и проблема е изчезнал.
Не мисля, че някой изобщо може да те критикува-напротив, това е нормалния, разумен модел, който всеки би трябвало да следва.
Сега ние тук ти обърнахме внимание, че може би съвета на сексолога не е бил правилен-сигурна съм, че ти ще намериш скрит начин да поговориш с детенцето и да видиш дали има някакъв проблем (аз бих попитала колко дечица иска да има например ).
Все пак хората сме различни-ако моето дете изглежда скапано, разсеяно и т.н. след като онанира сигурно и аз ще потърся консултация със специалист. Дано тази тема ни насочи към такъв, който да даде полезен съвет, без заплахи!
Много силно се надявам, че детенцето ти просто е забравило вредния навик! Моля те, пиши като поговориш с нея!

Не се заяждам, но като те боли зъб не отиваш на очен лекар, нали? Ако се поинтересуваш малко за специалностите на д-р Врабчев, ще откриеш, че той е:
- сексолог, с особен интерес и тясна специализация в областта на хомосексуалните практики
- специалист по психогериатрия - това е подразделение, което се занимава с процесите и проблемите на СТАРИТЕ хора, психология на стареенето, кризи на средната и преклонната възраст и настъпващите сексуални проблеми и т.н.

Връзка с дете, което онанира, аз поне не виждам.
Една консултация с детски психолог определено би била по-успешна, но нали "Д-р Врабчев" звучи гордо...
Ама какво ли разбирам аз...

А аз не се оправдам, но с доктор Врабчев ми се е налагало често да работя, защото той е съдебен експерт и без да искам, се познаваме много добре. Освен това вече бях писала, че съвет да се обърна към него, ми даде психиатърка, която работи с деца, даже тя набра телефона и обсъдиха първо те двамата  моя проблем. Що се касае за дъщеря ми, която вече е на 7 години, твърдя, че поне за сега и поне според мен не и е засегнат майчинският инстикт, иска да има много деца и първа подкрепя баща си по отношение на неговото желание за трето дете.

Беше споменато  "вреден навик"... А какво означава "вреден навик"?

Истината е, че доста малки деца  го правят. Някои по-често, други - по-рядко. Изглеждат замаяни и отнесени като го правят и малко след това. Не причинява никаква физическа вреда, нито пък означава, че ще станат сексуални маниаци. Това, на което трябва да се научи детето, е че това е нещо нормално, че ние знаем, че е хубаво, но просто да не го прави на публични места и само докато е сам - в банята или в леглото. Е, няма да стане от първия път, особено ако е 2-3 годишно дете. А  заплахата не е най-подходящият метод. Този начин всъщност може само да навреди вбъдеще. Съветът на споменатия лекар за мен е недопустим.

Вярно е, че някои деца онанират примерно от скука, при стрес или умора, но също и защото е хубаво. Разсейване, обръщане повече внимание на детето, насочване вниманието към нещо друго, повече прегръдки и милувки и търсене източника на стреса в такъв случай са възможните реакции, а не забрани и заплахи.

И то точно аз съм написала думите "вреден навик", дето от личен опит знам, че не е така
Червената Кралица, за пореден път казваш точно това, което искам да кажа и аз, но много по-добре формулирано!
Мерси! 

Янаст, благодаря за подкрепата, без теб се чувствах като превързана на кол за мъченията. Освен това хора, аз само споделих моя личен опит и от какво съм доволна. Съзнавам, че всяко дете е различно / моите две например, са с корено различни характери/. Съзнавам, че и ние сме различни, както и отношението ни към конкретното дете. Разбрах мненията Ви, но и аз никого не съм карала да постъпва като мен. Не е ли по добре да се върнем към конкретната тема и всеки да сподели своя опит?

Модела на разбиращия родител, който изслушва, разговаря с детето си, обяснява и винаги казва истината. Не мисли, че съм враг на строгостта. Но напълно изключвам лъжата и заплахите като методи на възпитание. Също така отчитам и признавам грешките си, далеч съм от съвършенството. Децата ни имат нужда да бъдем честни с тях, не да им говорим врели- некипели. Защото когато един ден (обикновено през пубертета) те подложат на критика и изпитание взаимоотношенията, думите, изискванията ти, личността ти, трябва поне да си вярвате.
Изказването за незабелязващите и оневиняващи родители ще го пропусна покрай ушите си.
И по отношение на зависимостите имам какво да кажа , но ще изместя темата.
Не нападам никого лично, тук дискутираме възпитателни проблеми.

Галл, напълно съм съгласна с теб по отношение на честността към децата и разговорите. Както бях писала, пробвах с приказки, дори /срамувам се/ с пердах. Но какъв разговор можеш да проведеш с 3 годишно дете на тая тема. С любопитсво чакам да чуя мнението ти за зависимостите, но аз съм уплашена на тази тема и съм убедена, че гаранции няма. Какво ще кажеш за реален случай- синът на лекърка в "Центъра по наркомания".

Ама хайде да не сравняваме онанирането с наркоманията...

И моята щерка ( сега на близо 5 годинки) онанира   Прави го от някъде три годишна. Най-често, когато гледа филм или си е легнала да спи.  Прави го и  в детската градина, по време на следобедния сън. Истината е, че и аз бях страшно притеснена. Докато един ден не установих, че проблемът е в мен самата. Явно аз имам някакъв сексуален проблем, а не детето ми.
Съвсем нормално си е за възрастта да изучават всичко свързано с тялото си, децата.
Голяма грешка е да се правят забележки, защото както е казано и на други места така само се задълбочава проблема.
Мислила съм си, че детето ми го прави, поради липса на нежност и  ласки от страна на семсйтвото ни. И че с тези си действия си осигурява приятни , физически емоции, за да компенсира липсата на такива. Но едва ли е това. Макар че може да има връзка.
Надявам се и аз скоро да премине този период.