Всеки човек има различна граница -на някой е една, на други други. На един може да му се вижда тежко да гледа едно дете, а друг някак си се справя и с 4-ри. Според мен выпросыт не е в броя деца, нито выв вызрастта им и т.н. выпросыт е как една майка се чувства. Когато ходим на зыболекар, не ти казват - "оная жена тырпя да и направя 3 пломби без упойка, значи и трябва да стиснеш зыби и да тырпиш", а ти дават упойка ако трябва и за една пломба, за да ти спестят болката. Ужасно сычувствам на всички майки и деца с каквито и да било проблеми - физически или психически. Выв всыщото време ме вярвам че да мерим тежестта или проблемите и да ги сравняваме би помогнало.
В ужасно много случай - клиничните депресий, неврози и т.н. започват именно по този начин - дребни на глед (или според някой хора)неща, които човек тырпи, преглыща и ако в един момент вече не може да издыржа.....понякога рухва. Да, стискането на зыби може да е начин за справяне на едни, но за други може да доведе до взимане на пырвото успокоително, на пырвото приспивателно, на пырвия антидепресант...Затова аз лично смятам, че ако една жена казва " не знам как ще издыржа" нейните чуства следва да се уважават и да се взимат сериозно и с такт. И може би ако такава жена се осмели да пише тук и получи разбиране и подкрепа, това ще облекчи с малко тежестта и.
В ужасно много случай - клиничните депресий, неврози и т.н. започват именно по този начин - дребни на глед (или според някой хора)неща, които човек тырпи, преглыща и ако в един момент вече не може да издыржа.....понякога рухва. Да, стискането на зыби може да е начин за справяне на едни, но за други може да доведе до взимане на пырвото успокоително, на пырвото приспивателно, на пырвия антидепресант...Затова аз лично смятам, че ако една жена казва " не знам как ще издыржа" нейните чуства следва да се уважават и да се взимат сериозно и с такт. И може би ако такава жена се осмели да пише тук и получи разбиране и подкрепа, това ще облекчи с малко тежестта и.
